Решение № 159 от 09.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600330 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.457,ал.7 от НПК.

С определение от 13.02.2023 год. на СГС по НЧД № 303/23 год. е приета за изпълнение присъда,постановена на 20.01.2021 год. по наказателно дело № 1121/20 год. на Съд №1 в гр.Аландур,Република Индия,по дело №217/20 год.,с която българския гражданин Б. В. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.120,чл.420,чл.465,чл.467 и чл.468 във вр. с чл.471 от НК на Република Индия във вр. с чл.34 от НК на Република Индия,чл.14Б от Закона за чужденците,както и чл.43 от Закона за информационните технологии на Република Индия,като му е наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три години.Деянието е квалифицирано като престъпления по чл.243,ал.1 ,чл.246,ал.1 и чл.249,ал.1 от НК на Република България.На основание чл.457,ал.5 от НПК при изпълнение на наказанието са приспаднати предварителното задържане и изтърпяното наказание в Република Индия,считано от 20.07.2019 год. до 14.11.2019 год.,от 15.11.2019 год. до 20.01.2021 год. и от 21.01.2021 год. до 15.09.2022 год.,както и времето,през което се е намирал на територията на СЦЗ,считано от 15.09.2022 год. до влизане на определението в сила.

Срещу така постановеното определение,в частта,с която е приспаднато времето на задържането му за периода от 15.11.2019 год. до 21.01.2021 год.,през който е бил задържан в Специален лагер в Тричи-Индия е постъпил частен протест от СГП с доводи,че е неправилно и незаконосъобразно.Изложени са съображения,че в присъдата на чуждия съд 1 изрично е отбелязано,че това задържане не следва да бъде приспадано,като освен това прокурорът счита,че в настоящото производство не е установено по безспорен начин дали задържането на лицето в този лагер е във връзка с воденото срещу него наказателно производство или се касае за принудителна административна мярка,аналогична на мярката по чл.39а от Закона за чужденците в Република България,която се налага на чужди граждани,които нелегално пребивават на територията на страната и в които случаи по силата на чл.44,ал.6 от с.з. се издава заповед за принудителното им настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на тяхното връщане или експулсирането им.Поддържа,че съгласно чл.10 от КТОЛ,изпълняващата държава е обвързана с правния характер и срока на наложеното наказание лишаване от свобода,определено от осъдилата държава и българската държава е декларирала,че ще прилага процедурата по чл.9 и чл.10 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица,като е възприела принципа на продължаване изпълнението на наказанието,т.е. въз основа на международния договор българската държава има задължение да продължи изпълнението на наказанието,като в конкретния случай Б. В. е предаден на българските власти на 15.09.2022 год.,тъй като осъдилата го държава е счела,че все още има търпим остатък поголям от 6 месеца,а не е освободила лицето.

Прокурорът се позовава и на чл.12 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13.06.2002 год.,в който изрично е посочено,че трябва да се прави разграничение между задържане и временно освобождаване,съчетано с необходимите мерки за предотвратяване на укриването,което тълкуване е застъпено и в Рамково решение 2008/947/ПВР и 2008/909/ПВР,които се отнасят до осъдените лица.Поддържа,че преценката дали това задържане следва да бъде зачетено, е от компетентността на издаващата държава,която в случая обаче не е член на ЕС и не е задължена да транспонира и прилага Рамковото решение.

В контекста на ТР №3/2013 год. и ТР № 3 от 12.04.2017 год. на ОСНК на ВКС поддържа,че българският съд не може да приспада от наложеното с присъдата наказание времето,през което осъденото лице е било лишено от правото си на свободно придвижване,ако съгласно законите на осъдилата го държава това приспадане е недопустимо и в този смисъл се подкрепя с установеното по делото,че Б. В. е пребивавал в лагера от 14.11.2019 год. до 21.01.2021 год.,който период надхвърля 3 месеца лишаване от свобода,наложено на осъденото лице за извършено престъпление по чл.14б от Закона за чужденците от 1946 год.,поради което вероятно се касае за мерси,предприети за предотвратяване укриването на лице,което е нелегално пребиваващо на територията на чуждата държава,спрямо което се води наказателно производство.Прави извод,че е налице основание да не се приспадне задържането на лицето в лагера или ако се приспадне,то следва да бъде зачетено изтърпяното наказание в размер на 6 месеца за извършено престъпление по чл.14б от Закона за чужденците от 1946 год. на Индия,тъй като това наказание е извършено при условията на реална съвкупност с наказанието в размер на три години лишаване от свобода.Искането е за отмяна на определението в тази част.

2

В съдебно заседание представителят на САП поддържа подаденият частен протест и моли да бъде уважен по изложените в него съображения.

Защитникът на осъденото лице моли протеста да бъде оставен без уважение.Изтъква,че от материалите по делото и обясненията на В. е видно,че настаняването в този специален лагер е било независимо и противно на неговата воля, престоят на лицата в него се приравнява на същите условия,в които пребивават лицата,изтърпяващи присъда,т.е. не могат да напускат лагера без да бъдат придружавани от конвой и то единствено и само за явяване в съдебно заседание или болнично заведение,което е принцип,приложим и спрямо български граждани,изтърпяващи мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в следствените арести на България.Сочи,че по делото е налице заповед,въз основа на която В. е настанен в този специален лагер,която е била издадена от полицейски орган,който е внесъл за разглеждане обвинителния акт и настаняването на българския гражданин в лагера е именно по повод на воденото наказателно производство.

Споделя съображенията на първия съд,че изпълнението на наложеното наказание след трансфера се подчинява изцяло на националното законодателство и по силата на ТР №3/2013 год. на ОСНК на ВКС българската държава има правото да извърши самостоятелна преценка относно пребиваването на осъденото лице в лагера в Тричи в насоката,приета от СГС-задържане като форма на предварителен арест.Пледира определението да бъде потвърдено.

Осъденото лице поддържа становището на защитникът си,като допълва,че в лагера е бил задържан постоянно,не е имал право да излиза,лагерът по съществото си е представлявал затвор,ограден със стени с ток и въоръжена охрана.

В последната си дума моли определението на първата инстанция да се потвърди.

Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото,намери за установено следното:

Процесуалното развитие на делото е следното:

С определение №2423 от 02.11.2022 год. на СГС по НЧД № 4128/22 год. е приета за изпълнение присъда от 20.01.2021 год. по дело С.С. №1121/20 год. на Съд №1 в гр.Аландур,Република Индия,по дело № 217/20 год.,с която Б. В. В. е признат за виновен в извършени престъпления по чл.120/Б/,чл.420,465,467,468 във вр. с чл.471 от НК на Р Индия във вр. с чл.34 от НК на Р Индия и чл.14/б/ от Закона за чужденците на Р Индия от 1946 год. и чл.66-С във вр. с чл.чл.43 от Закона за информационните технологии на Р Индия,като са му определени наказания,както следва:

-2 месеца лишаване от свобода за деянието по чл.120 /б/ във вр. с чл.34 от НК, -2 години лишаване от свобода за деянието по чл.420 във вр. с чл.34 от НК, -2 месеца лишаване от свобода за деянието по чл.465 във вр. с чл.34 от НК, -3 години лишаване от свобода за деянието по чл.467 във вр. с чл.34 от НК, -3 месеца лишаване от свобода за деянието по чл.468 във вр. с чл.34 от НК, 3

-3 месеца лишаване от свобода за деянието по чл.471 във вр. с чл.34 от НК, -3 месеца лишаване от свобода за деянието по чл.14,“б“ от Закона за чужденците, -2 месеца лишаване от свобода за деянието по чл.63 във вр. с чл.43 от Закона за информацията,които наказания е прието с присъдата да се изтърпят едновременно и е приспаднато предварителното задържане в периода от 20.07.2019 год. до 14.11.2019 год.

Съдът е определил правна квалификация на деянията по българския НК съответно по чл.244,ал.2,чл.243,ал.2,т.3,чл.246,ал.3,чл.249,ал.1,чл.249,ал.1 във вр. с чл.18 от НК.

Признал е наложеното общо кумулирано наказание от три години лишаване от свобода и на основание чл.457,ал.5 от НПК е приспаднал времето,през което В. е бил задържан,считано от 20.07.2019 год. до 14.11.2019 год. и от 15.11.2019 год. до 20.01.2021 год.,както и времето на изтърпяното наказание,считано от 21.01.20020 год. до влизане на определението в сила.

По частен протест на СГП срещу определението в частта,с която е приспаднато времето,през което В. е бил задържан в Специален лагер –Тричи,считано от 14.11.2019 год. до 21.01.2021 год.,е образувано ВНЧД № 1274/22 год. на САС,който с решение №3 от 09.01.2023 год. е отменил изцяло определението на СГС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда със съображения за липса на анализ и мотиви досежно признаване на изтърпяното в посочения период.

При новото разглеждане на делото,с атакуваното в настоящото производство определение, съдът е достигнал до идентични фактически и правни изводи,като по отношение на спорния между страните въпрос досежно приложението на чл.457,ал.5 от НПК и за периода от 15.11.2019 год. до 21.01.2021 год.,през който В. е бил задържан в Специален лагер-Тричи,съдът е изложил съображения,че въпросът за изпълнението на самото наказание се подчинява на правилата на изпълняващата Държава.В този смисъл се е позовал на съдържанието на чуждия съдебен акт,в който зачитането и приспадането на предварителното задържане е действащо право на изпращащата Държава,която е зачела този период от време на осъденото лице,прекаран в местен затвор,но е отказано да се зачете времето,прекарано в специализиран лагер,чийто режим ограничава правото на свободно придвижване на осъдения и като е приел,че се касае за период,следващ постановяването на присъдата,прекаран от осъдения в място за лишаване от свобода,е приложил хипотезата на чл.457,ал.5 от НПК и е приспаднал и това време,тъй като същото се явява изпълнение на наложеното наказание.

При прочитът на материалите по делото от САС несъмнено се установява,че в периода от 15.11.2019 год. до 20.01.2021 год. В. се е намирал в бежански лагер,настанен там независимо от волята му и с цел експулсирането му от страната след приключване на воденото срещу него наказателно производство , което експулсиране е осъществено след като окончателно е бил осъден и който период не е приспаднат от индийския съд от определеното наказание.

Според разпоредбата на чл.457,ал.5 от НПК предварителното задържане и изтърпяното 4 наказание в изпращащата държава се приспадат при изпълнение на наказанието.

За правилното решаване на делото относно приложението на тази разпоредба следва да се имат предвид разрешенията на ОСНК на ВКС в Тълкувателно решение № 3/13 год.,според които основна последица от трансфера на осъденото лице е установяването на изключителна компетентност на изпълняващата държава върху изпълнението на наказанието.Разпоредбата на чл.9,т.3 от КТОЛ регламентира правилото,че изпълнението на наказанието се урежда от закона на изпълняващата държава.В цитираното ТР е пояснено,че КТОЛ е съпроводена от обяснителен доклад,разясняващ понятията на този международен документ.В & 7 от същия,във връзка с приложението на чл.9 е отразено,че и при „продължаване изпълнението на наказанието“ и при „преобразуване“ на същото,изпълнението се регламентира от законодателството на изпълняващата държава,като прилагането на правото на последната трябва да бъде тълкувано в широк смисъл.В & 49 от обяснителния доклад,във връзка с приложението на чл.10 от КТОЛ е обяснено,че когато изпълняващата държава приспособява наказанието в процедура по „продължаване на изпълнението му“,тя е обвързана с правната природа и времетраенето на наказанието по начина,определен от осъдилата държава.Изискването за задължително съобразяване с времетраенето на наказанието,наложено от чуждата държава,означава,че срокът /размерът/ на наказанието,изпълнявано в изпълняващата държава,следва да отговаря на приетия /наложения/ по присъдата на осъдилата държава,с приспадане на изтърпяното наказание и всяко намаляване на постановеното за изтърпяване лишаване от свобода,осъществено в осъдилата държава до деня на трансфера.