Решение № 371 от 01.12.2022, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. гр. Добрич, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20223200500589 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Община – Добрич срещу решение №628/24.06.2022г. по гр.д.

№3500/2021г. на Добричкия районен съд в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на А. К. Н. от гр.Добрич, действащ чрез своята майка и законен представител Й. А. Н., сумата 17 000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ухапване от бездомно куче на ***г. в гр.Добрич, междублоковото пространство на бл.34 на ж.к”Добротица”, ведно със законната лихва за забава, начиная от 12.10.2021г. до окончателното плащане на главното задължение и адвокатско възнаграждение, както и разноски за вещо лице по сметка на съда.

Въззивникът счита решението в обжалваната част за неправилно следствие допуснати процесуални нарушения. Изводът, че ищецът е пострадал именно по твърдяния от него механизъм, бил формиран изключително въз основа на заключението на медицинската експертиза, но то не било категорично, а указвало само на една вероятност. Освен това заключението на медицинската експертиза изобщо игнорирало възможността 1 за неправилно проведено лечение като причина за уврежданията на ищеца, което било от съществено значение, предвид факта, че ищецът е лекуван в болничното заведение, в което работи вещото лице, изготвило заключението.

Въззивникът възразява и за игнориране на данните по делото за неглижиране от страна на майката на ищеца на родителските й задължения за надзор и своевременна грижа за малолетното дете, което, според въззивника, обосновавало твърдяното от него съпричиняване на вредите. Игнорирани били и данните, че кучето, нападнало ищеца, не е от категорията на тези, за които отговорността се носи от общината, а това изключвало наличието на противоправно бездействие от нейна страна довело до увреждането на ищеца.

На последно място се възразява срещу размера на присъденото обезщетение, което се намира за несправедливо високо и несъответно на преживените от ищеца болки и страдания. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за отхвърляне на предявения срещу въззивника иск.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият А. К. Н., чрез своята майка и законен представител Й. А. Н., чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата и моли решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Първоинстанционното решение е постановено по предявен от малолетния А. К. Н., чрез неговата майка и законен представител Й. А. Н., срещу Община – Добрич иск по чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 25 000 лева за неимуществените вреди, които са му причинени в резултат, че на ***г. ищецът бил нападнат от агресивно улично куче. Претендирана е и законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му погасяване.

Решението на районния съд не е предмет на въззивно обжалване в частта, в която искът е отхвърлен за горницата над присъдените 17 000 лева до пълния претендиран размер на обезщетението от 25 000 лева.

В първоначалната искова молба и допълнителната за отстраняване на 2 нередовности е изложено как на ***г. ищецът с други деца играели в междублоковото пространство при бл.34 на ЖК“Добротица“ в гр.Добрич.

Децата играели под надзора на майката на ищеца, но се отдалечили към магазин „Геро Джамбо“ и тя ги загубила от поглед. Тогава ищецът бил нападнат от уличното куче, побягнал, паднал. Майката го намерила на земята, плачещ, в състояние на силен стрес и паника. Един човек й казал, че е видял нападението и то не било провокирано от детето.

След инцидента майката не можела да успок ои детето. Същия ден го завела в спешното отделение при МБАЛ - Добрич, където му били направени изследвания, ваксини, рентгенография, последвана от мануална репозиция и гипсова имобилизация поради установено супракондилно счупване на лява раменна кост. Рентгенографията от 07.05.2021г. установила счупване на лява лакътна става след супракондилна фрактура. Настъпилата вторична дислокация наложила извършването на 12.05.2021г. на операция на счупването под обща анестезия с приложение на 2К –игли. На 15.07.2021г. детето претърпяло следваща, планова операция за отстраняване на остеосинтезен материал. Последвали манипулация за сваляне на конците, рехабилитация и физиотерапия. На 17.08.2021г. детето отново постъпило в болницата, защото и след проведен курс по физиотерапия имало болки и ограничени движения в областта на рамото.

Проведени били рехабилитационни процедури по индивидуална програма, имало подобрение, но препоръките на лекарите отново били за продължаване на рехабилитацията, наблюдение от лекуващ лекар и консулти с ортопед.

Детето било подложено операции и терапии, имало болки и дискомфорт, приемало обезболяващи, рентгенографиите криели опасност за детското здраве. Травмата и операциите за отстраняването й променили ритъма м у на живот. За времето на предписаното домашно лечение детето имало пропуски в учебния процес. Имало затруднения само да извършва обичайните си дейности и все още се страхувало да излиза, за да не бъде отново нападнато.

Инцидентът с кучето и получената при него от ищеца травма се случили, защото ответната Община – Добрич не изпълнила задълженията си за контрол, намаляване и овладяване на популацията и предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета.

3

В срока по чл.131 от ГПК ответната община е оспорила иска. Възразила е ищецът да е пострадал при инцидент, какъвто твърди /като време, място, механизъм/. Дори и инцидентът да се е случил, отговорна била майката на ищеца, която не положила нужната родителска грижа и не изпълнила задължението си по чл.125 ал.3 от СК да осъществява постоянен надзор над малолетното си дете, а го изгубила от поглед . По детето нямало рани от ухапване или одрасквания от нокти, следователно борба между детето и кучето не е имало, детето изобщо не било нападано от куче, а по невнимание само се спънало, паднало и си причинило счупването. Липсвала причинна връзка между твърдяния от ищеца инцидент с куче и травмата, констатирана на 12.05.2021г., едва когато за първи път ищецът посетил болничното заведение. Община – Добрич изпълнила всички изискуеми от нея действия за овладяване на безстопанствените кучета на нейна територия. Претендираното обезщетение многократно надхвърляло болките и страданията на ищеца.

Ищецът А. К. Н. е малолетен, на десет годишна възраст, когато с него се е случил инцидент.

За случилото се показания е дал свидетелят С.А.С.. От тях се установява, че свидетелят често посещава квартал „Добротица“, зарежда с хляб магазин за хранителни стоки „Геро Джамбо“. На ***г. свидетелят бил на паркинга до магазина, разговарял по телефона. На около петнадесет метра от него играели деца, изтървали си топката и едно от тях тръгнало към блокчето да я вземе. Когато се навело за топката, пет кучета, които били там, тръгнали д а г о гонят. То побягнало. Трите кучета се втурнали след детето, а двете останали да лаят на място. Най-голямото куче хванало детето за десния крак и го съборило. Свидетелят видял как детето бяга, как кучето го настигнало, скочило към детето и то паднало, после детето било на земята, а кучето лаело над него. Свидетелят скочил да помага. В близост имало майки, които също се втурнали, но свидетелят пръв стигнал до детето и кучетата, подгонил животните, а те били агресивни, не нападали, но продължавали да лаят.

Кучето, нахвърлило се на детето, било най-едрото от всички, шарено в бяло и черно, още било в квартала, месец преди разпита му пред съда, свидетелят го видял пред същия магазин. Изобщо, тези кучета били в района от отдавна, свидетелят ги познавал; шофьорите, които работели при него и зареждали магазина сутрин рано, също се били оплаквали от кучетата, че 4 създават проблеми, лаят, спускат се да хапят. Всички кучета имали ушни марки, но свидетелят не си спомня цвета им /л.65/.

Детето лежало на земята, после тръгнало да става, но се хванало за ръката. Свидетелят и майката на детето го огледали и установили , че детето не е ухапано, само бил скъсан анцунга му. Детето било почти неадекватно, треперело, плачело. Свидетелят предложил на майката да й помогне да заведе детето до болницата, но тогава дошла лелята и двете казали, че те ще го заведат.

Този свидетел е очевидец на случилото се и не е в родствена или друга близка връзка с ищеца, следователно няма основание за съмнение в безпристрастността и верността на изнесеното от него.

Свидетелката Л.А.З е леля на ищеца, но показанията й следва да се възприемат, тъй като кореспондират с медицинската документация, събрана по делото, заключението на вещото лице и останалите гласни доказателства.

От тази свидетелка се установява, че веднага след случилото се двете с майката завели ищеца в болницата. Детето първо било прието в спешния кабинет, после изпратено за снимка. С готовата снимка ги изпратили в отделението по ортопедия, където гипсирали лявата ръка на детето, до лакътя, тъй като и м а л о счупване около лакътя. Детето и майката пренощували в отделението и на сутринта свидетелката ги прибрала. А. изпитвал много силни болки. След една седмица с гипса и втора снимка се установило, че ръката не е добре наместена. Лекарите обяснили, че е необходима операция, да се сложат игли и да се намести наново ръката.

Такава била извършена, поставен бил нов гипс, с който А. престоял около два месеца. След това оперативно били извадени иглите. Започнало раздвижване, защото ръката била много дълго време обездвижена и пръстите на детето останали свити. Нямало движение на китката на ръката. Детето и до момента провежда рехабилитация. Ходи в болницата на физиотерапия, като на десет дни прекъсват процедурите. Все още не са възстановени функциите на ръката.

Не са изправени добре пръстите и детето казва, че няма чувствителност на самите пръсти.

Свидетелят С.А.С., който продължил да се интересува от А. и след случилото се на ***г., също е дал показания, че детето още има проблем с пръстите на ръката, купил му приспособление за раздвижването им, свързал 5 майката с физиотерапевт.

От заключението на вещото лице, извършило медицинската експертиза по делото, се установява, че се касае за закрито супракондилно счупване /в долна трета/ на лява раменна кост. Механизмът за получаване на такъв тип счупване може да бъде директен или индиректен. При директния е резултат на директна травма в областта на лакътната става и твърдяният в исковата молба механизъм може да доведе до полученото счупване. Първото рентгеново изследване е извършено на ***г. и то е показало счупването. След диагностицирането детето е прието в отделението по ортопедия и травматология, където е извършено закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация /мануална репозиция/ и гипсова имобилизация.

Причината за вторична дислокация при този тип счупвания най-често се дължи на спадането на следтравматичния оток, който се получава веднага след счупването, вследствие на което опорните точки на гипсовата имобилизация не могат да предадат необходимата стабилност. Самата структура на костта в тази зона /супракондилна/ не предполага голям брой контактни точки в зоната на счупването. Няма данни вторичната дислокация да е резултат на виновно поведение на пациента. Според посоченото от вещото лице, независимо дали пациентът е лекуван консерватилно или оперативно при този вид счупване възстановителният период е от четири до шест месеца, като в първите шест – седем седмици пациентът е с гипсова имобилизация. После се провежда физиотерапия и рехабилитация, поради продължителното обездвижване и срастванията около засегнатата и съседните стави. Кръвоизливът в зоната на счупване и следтравматичният оток на меките тъкани води до притискане на значими структури, участващи в ставата, най-вече стволовете на три нерва /лъчев, лакътен и срединен/ и дава значима болезненост. Отокът и болезнеността обикновено отзучават в срок от 7-10 дни /след спадане на отока/. Болезненост има и в ранния следоперативен период, при оперативното наместване на счупването. При отстраняването на К-иглите болезнеността е незначителна. Дискомфортът се изразява в обездвижване на крайника за 6-7 седмици и последващото преодоляване на ограничените движения в ставите на крайника. В случая има данни и за стволова увреда на лакетния нерв, чийто канал преминава през зоната на счупване. Това удължава възстановителния процес /чувствителност и двигателна активност/ за неопределно време до възстановяване на 6 инервацията на крайника.