Определение № 53 от 20.04.2022, Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер година

20.04.2022 град

Кърджали

Кърджалийският административен съд състав

На

20.04. година

2022

В закрито заседание и следния състав:

Председател:

ВИКТОР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдията

Виктор Атанасов административно дело номер

149 по описа за

2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.197

– чл.202 от Административно процесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.56, ал.4 и и във вр. с чл.27, ал.2, т.1 от АПК.

Образувано е по жалба от К.М.К., с ЕГН ********** и с адрес: ***, подадена чрез адв.Б.М. от АК-***, със съдебен адрес и адрес за кореспонденция, връчване/получаване на книжа, съобщения и др.: ***, против Разпореждане №2113-08-2071#6 от 01.03.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО административното производство по Заявление Вх.№2113-08-2071 от 13.12.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от К.М.К. от ***.

Жалбоподателят К.М.К. заявява в жалбата, че счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и че изводите и констатациите на административния орган са необосновани и неправилни, поради неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в хода на административното производство, довели до необосновани материалноправни изводи. Счита също, че без всякакво съмнение, в случая се касае за нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, накърняващо правото му на защита и препятстващо осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност, съставляващо отменително основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Излага подробни съображения за това, като сочи, че съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО, разпореждането за отпускане на пенсия за ОСВ, респ. на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на ръководителя на пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ и че по аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да се извърши проверката за допустимост на административното производство. Счита, че разпореждането е издадено в предвидената в закона писмена форма, като съдържа и относимите към случая фактически и правни основания, но в случая обаче, е налице неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че в случая е установено, че с влязлото в сила Разпореждане №Ц2113-08-145/17.02.2020 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали, му е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ и че това разпореждане не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо. На следващо място сочи, че съгласно чл.105, ал.1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност и че следователно, всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, респ., влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК за ново упражняване на правото, тъй като правоотношението по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е било преклудирано. Жалбоподателят излага довод, че по новото заявление с Вх.№2113-08-2071/13.12.2021 год., компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните му права, като предвид изложените съображения, счита, че изричният отказ да се разгледа по същество искането за отпускане на пенсия и прекратяването на административното производство е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката следва да бъде върната на ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество на заявление с Вх.№2113-08-2071/13.12.2021 год., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО. По-нататък, в жалбата са развити доводи и съображения в насока, че административният орган напълно неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж и периода на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия от 10.10.1972 год. до 02.12.1974 год./2 год., 01 м. и 23 дни/, като твърди, че разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, в сила от 01.01.2015 год., на която се е позовал административния орган, е неприложима в настоящия случай и че съгласно разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год., съгласно действащите към онзи момент разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс и че така, следвайки ясната и изрична воля на законодателя, съгласно цитираната разпоредба, за периода на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия следва да се приложи разпоредбата на чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.), която изрично признава на служещите редовната си военна служба във Въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба. Жалбоподателят счита, че относима, също така, е и разпоредбата от пенсионното ни законодателство към процесния момент, а именно разпоредбата на чл.81, изр.1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите/утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., обн., Изв., бр.5 от 17.01.1958 год., отменен - ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., в редакцията му 1973-1975 год./, съгласно която, за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба. категория труд, повече от 15 години. Поради това, жалбоподателят счита, че са налице всички предпоставки да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68, ал.3 от КСО и че като не е съобразил горното и е прекратил административното производство, пенсионният орган е издал акта си в противоречие с материалния закон. Предвид това, с жалбата моли съда да приложи чл.117, ал.2, предл.2 от КСО и да отмени обжалваната Разпореждане №2113-08-2071#6 от 01.03.2022 год. и да върне преписката за ново произнасяне от ръководителя на „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, по заявление Вх.№2113-08-2071/13.12.2021 год. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, при зачитане на осигурителния стаж по чл.9, ал.7 от КСО.

Ответникът по жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване” ТП на НОИ – Кърджали, чрез когото е подадена жалбата, е изпратил окомплектованата преписка по издаване на оспорения акт в съда, със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-209#1 от 15.04.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, като към същото не е представил писмено становище, съобразно нормата на чл.198, ал.2 от АПК.

Административният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

По допустимостта на жалбата:

В конкретната хипотеза, разпореждането за прекратяване на производството по подаденото поредно заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подлежи на съдебен контрол. С него се прегражда развитието на административното производство по подаденото трето заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което по съществото си представлява постановен отказ да се издаде индивидуален административен акт и затова подлежи на съдебен контрол по реда на чл.197 от АПК.

Съгласно тази норма, изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.

В настоящия случай, в оспореното разпореждане също е указано, че може да бъде обжалвано по реда на глава Х раздел IV от АПК/чл.197 и следв. от АПК/, в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването му, чрез ТП на НОИ - Кърджали, пред Административен съд - Кърджали. Видно от приложеното по административната преписка известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.6/, Разпореждането №2113-08-2071#6 от 01.03.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, е получено на датата 08.03.2022 год., срещу подпис, лично от пълномощник на жалбоподателя К.К. Жалбата против това решение е подадена чрез ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, на датата 17.03.2022 год., регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1012-08-209 от същата дата, видно от положения и попълнен щемпел на същата/л.3/. От това следва, че жалбата е подадена на 9-ия/деветия/ ден след получаване на разпореждането от пълномощника на жалбоподателя, с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за обжалване, изрично указан и в самото разпореждане. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Като прецени събраните и приложени по административната преписка писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От документите, приложени по административната преписка, пенсионното досие на жалбоподателя К.М.К. е видно, че по повод подадено от него предходно Заявление Вх.№2113-08-145/17.02.2020 год. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/л.38-л.39/, е издадено Разпореждане №2140-08-183 от 15.04.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –Кърджали/л.26/, с което, на основание чл.68, ал.3 от КСО, на К.М.К. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В това разпореждане пенсионният орган при ТП на НОИ - Кърджали е посочил, че жалбоподателят К. няма изискуемия се действителен стаж от 15 години, като е приел, че същият има 14 год., 07 мес. и 15 дни действителен осигурителен стаж, поради което е отказано отпускане на исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите към това разпореждане е посочено, че периодът на наборна военна служба, с обща продължителност 02 години, 01 месец и 23 дни, въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО.

Това Разпореждане

№2140-08-183 от 15.04.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали не е било обжалвано в указания в същото едномесечен срок, поради което е влязло в законна сила на 31.05.2020 год./разпореждането е било получено от пълномощник на жалбоподателя на датата 30.04.2020 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.25/.

Впоследствие, на 13.12.2021 год., жалбоподателят К.М.К. е подал ново заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-2071/13.12.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.11-л.12/, с което отново е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По повод това подадено заявление е издадено и оспореното Разпореждане №2113-08-2071#6 от 01.03.2022 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Кърджали/л.7/, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено производството по заявление с Вх.№2113-08-2071 от 13.12.2021 год., подадено от К.М.К. от ***. В мотивите към това разпореждане е описано, че по повод на подадено от лицето заявление с Вх.№2113-08-145/17.02.2020 год., е издадено Разпореждане №2140-08-183/15.04.2020 год. на длъжностното лице по чл.98, ал.7, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което, на основание чл.68, ал.3 от КСО, на г-н К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и че в цитираното разпореждане е посочено, че лицето няма изискуемия действителен стаж от 15 години, като е прието, че същото има 14 год., 07 мес. и 15 дни действителен осигурителен стаж, поради което исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст е отказана. Посочено е също, че Разпореждане №2140-08-183/15.04.2020 год. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО е получено на 30.04.2020 год., от упълномощеното лице Д. Х., видно от препоръчана пощенска пратка на „Български пощи” ЕАД ***, с бар код *** и че същото не е обжалвано в указания в чл.117, ал.2 от КСО едномесечен срок, поради което е влязло в законна сила на 30.05.2020 год. В мотивите към разпореждането е описано, че с ново заявление, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-2071/13.12.2021 год. К.М.К. отново иска отпускане на същия вид пенсия, а именно - лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към заявлението не са представени никакви нови документи за придобит осигурителен стаж и не са налични данни за нови факти и обстоятелства, влияещи върху правото на пенсия.