Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 03.11.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
280/2020
Подписан
03.11.2020
В сила
03.11.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 258, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 2, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.16, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.16, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.21, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.20, ал.4 · Наказателен кодекс
  • чл.26 · Наказателен кодекс
  • чл.290 · Наказателен кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е №

260044

03.11.2020г., гр.Кюстендил

В И М Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:Ваня

Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина

Джонева

При участието на секретаря: Любка Николова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№280/2020г. и, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение №

286/04.06.2020 г. на Районен съд – гр.

Дупница по гр. дело № 635/2020 г. по описа на същия съд, по подадена от Д. И.К.,ЕГН ********** с адрес *** молба за защита от домашно насилие, е постановил мерки за закрила на основание чл. 5, ал.1 от

Закона за защита срещу домашното насилие, както следва:Задължил е на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Д.И.Д.,ЕГН********** с адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.И.К., ЕГН **********, забранил е на осонвание чл.5, а.1 т.3 ЗЗДН Д.И.Д., ЕГН ********** да приближава на по- малко от 50 метра Д.И.К., ЕГН **********, обитавоното от нея жилище, местоработата й, както и местата й за отдих и социални контакти за срок от дванедесет месеца, предупредил е на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН Д.И.Д., егн **********, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата по реда на чл.21, ал.3 ЗЗДН.Наложил е на основание чл.5 ал.4 от Закона за защита от домашното насилие на Д.Д. да заплати глоба в размер на **** лв. Осъдил го е да заплати и сторените в производството разноски- държавна такса в размер от 25 лева в полза на ДРС и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на **** лева в полза на молителката.Съдът е постановил, издаването на заповед за защита, както и изпращане на решението и заповедта на началника на съответното РПУ на основание чл.16, ал.3 ЗЗДН.

На

08.06.2020г. препис от решението е връчен на Д., чрез пълномощника му адв.А.Р., а на 11.06.2020г. е подадена въззивна жалба, от същия(регистрирана с вх.№5409/11.06.2020г.по регистъра на ДнРС).В жалбата се твърди неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението.Според жалбоподателя до посочения резултат се е стигнало след като съдът е приел за достоверни показанията на свид.Н.К.– брат на молителката, без да ги съпостави с другите доказателства, в частност с показанията на свид.К.З., установяващ, че на процесните дати по време, посочено в молбата за защита, Д. Д. е бил с него на съвсем различни места от посочените в декларацията по чл.9.Игнорирането на показанията му, като противоречиви и некорeспондиращи с останалите доказателства определя, като несериозни, при отсъствие на сериозен разбор на същите.В жалбата се твърди, че е придадена по- голяма от дължимата доказателствена тежест на декларацията по чл.9 ЗЗДН, без да се обсъди друго значимо обстоятелство – заболяването на Д.,удостоверено с представеното решение на ТЕЛК, от което е видно, че той е с 95% инвалидност, трудно подвижен и с пълна пареза на лявата ръка.Посочено е че е практически невъзможно при тези данни да управлява колата си, стискайки волана и около „40 см.нож“, като междувременно е извършвал маневри, сменял е скорости и пр.Казаното от свидетеля, в защита на сестра му е определено, като лъжа, съдебното минало на Д. е посочено, като ирелевантен факт.В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението и отхвърляне на подадената молба.

Препис от жалбата е връчен на другата страна – молителката Д.К..В срок е подаден писмен отговор чрез пълномощник адв.З.В..Подадената жалба е оспорена, като неоснователна. В отговора са противопоставени следните възражения, че не са налице доказателства за недостоверност на показанията на свид.К., като следва да се имат предвид, непосредствените впечатления на съдията от вида на свидетеля, поведението му в зала, начина на свидетелстване.Изтъкват се следните обстоятелства – наличие на подробно описание на актовете на домашно насилие в молбата и декларацията към нея, представляващи частен случай на иначе продължаващ в продължение на месеци тормоз, отправяни сигнали на тел.112, три сигнала до „******“ и три образувани досъдебни производства – за опит за палеж на сграда, за унищожаване и повреждане на автомобила на дъщеря й, многобройни закани за убийство вкл. и по месторабота, което е продължило докато по отношение на ответника не е била определена мярка за неотклонение“домашен арест“.В отговора се твърди, че действия във връзка с осъщественото на 02.05.2020г. насилие са записани на охранителна камера на дома й, предоставена на органите на ДРП във връзка със сигнал за извършено престъпление по чл.290 НК.Изтъква се факта, че молителката няма проблеми и пререкания с други лица, целият тормоз е започнал след напускането на ответника.Изтъква се факта,че ответникът е с многобройни осъждания – за грабеж, телесна повреда и заплахи, не цени човешката личност и неприкосновеност , при отсъстващи или ниски интелектуално – волеви момент и задръжки.В отговора са определение, като недостоверни показанията на свид.З., целящи само да създадат алиби за ответника.Визира се противоречие, с оглед защитната теза на ответника, че здравословното му състояние изключва възможност за извършване на описаните в молбата действия и показанията на свидетеля, установяващ, че жалбоподателя е „гонил коне със свидетеля“.В отговора се поддържа, че описаните актове за насилие за извършени от ответника, доказани с представената декларация и показанията на свид.К., който е бил очевидец, и показанията на който не биха могли да бъдат игнорирани само поради родствената му връзка с молителката, подаден до ДРП сигнал за извършеното от Д. престъпление.В отговора се съдържа искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд - Дупница.

При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция не намира пороци, обуславящи извод за нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Решението е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.

Във въззивното производство е извършен преразпит на свидетелите и е прието, като доказателство заявление вх.№116320/18.06.2020г.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Производството пред Дупнишкия районен съд е образувано по молба с вх.№4113/13.05.2020г. подадена от Д.И.К., ЕГН ********** *** срещу Д.И.Д.,***.В молбата е посочено, че страните са живели във фактическо съжителство до 01.01.2020г., повече от четири години, като през това време около 1 година тя и нейните близки са се грижили за него след като е претърпял лек инсулт.Молителката сочи, че поради постоянния стрес и тормоз е напуснала ответника, а откакто го е напуснала и се върнала в родната си къща, е подложена на ежедневен тормоз, стрес, преследване, постоянно следене и всевъзможни обиди и заплахи.В молбата е заявено, че тормоза е постоянен, нещата постоянно ескалират, при всяко излизане молителката е придружавана от близък , въпреки което ответникът не спира със следенето, висенето пред дома и, пресрещане, опити за физическо насилие и вербални заплахи.При излизанията й от вкъщи, тя винаги среща ответника, който и говори обидни неща и отправя неприлични жестове.На няколко пъти са и били отправени тежки закани за убийството й, преследва я с автомобила си.Свидетели на поведението му стават нейните роднини – брат й, дъщеря й, както и нейните работодатели, всяко излизане е съпроводено с обаждания на телефон 112.Била насочена от полицията към националния център за защита „******“, като провела разговори на 28.02, 09.05 и 10.05.2020г.Междувременно с голям камък над 5 кг. било счупено предното стъкло на принадлежащ на дъщеря й автомобил, на 10.05.2020г., след като на 09.05.2020г. ответникът ги бил преследвал и опитал да ги удари, като и бил направен опит да бъде запалена селскостопанска сграда.В молбата е посочено, че независимо, че пред дома им има камери, злосторникът е действал зад обсега им, като камъкът бил хвърлен с особена жестокост, при отсъствие на мотив за агресия към дъщеря й, която е на 19 години, няма врагове или конфронтация с никога, която също е обект на преследване, за което тя е сигнализирала органите на полицията с жалба подадена по електронен път с вх.№732/15.04.2020г., жалба била подадена и от нейна приятелка, както и от нейния брат.На 14.04.2020г. брат й отишъл да я вземе от работа, за да се прибере и след като си тръгнали от магазина в който работи, вървейки по тротоара, ги застигнал ответника, който карал автомобила си с висока скорост, и изкрещял „дееба боклуците“ и продължил по пътя си.На улицата не е имало други хора.На 02.05.2020г. придружавана от брат й, молителката излязла от дома си и тръгнала по левия тротоар на работа, към 6.40 сутринта, тъй като била първа смяна.На около 30 метра от дома им, ответника ги пресрещнал с джипа си, като идвайки срещу тях им показал среден пръст и ги напсувал.Продължили по пътя си и след няколко минути( минута – две) ответникът ги застигнал с джипа си, и започнал да кара до тях, като колата му била в насрещното пътно платно.Прозорецът на автомобила бил свален и той започнал да вика и заплашва“ че ви вкарам сичките у гробищата .. че ви размажем и нема да могат да ви съберат..“, „ че ви унищожим“, като през цялото време ги псувал с мръсни и гадни псувни и наричал молителката с унизителните думи“ пачавро.. курво“ а към брат и“копеле“.Продължили да вървят по тротоара без да му обръщат внимание, ответникът си тръгнал, но като стигнали на кръстовището с ул.“Георги Сава Раковски“ срещу тях изкочил отново ответника, който налетял да ги гази с джипа.Брат й я дръпнал назад, което ги спасило, скрили се зад един стълб за улично осветление, а ответника спирайки пред стълба казал“ тая пачавра че я разводиш докато си жив, оти сама нема да смее да излезе от дома“ и тръгнал да слиза от джипа.Като отворил врата казал „е са ви утепах“, в ръката си държал голям нож с дължина 30 -40 см.Брат й, казал на молителката да се обади на 112 но тя била толкова уплашена, че не реагирала, когато го чула той да казва, „сега звъня на 112“.Това явно стреснало Д., който се върнал към джипа си, качил се в него и като треснал вратата, се отдалечил.Молителката била вцепенана от страх и треперела, като не била в състояние за работа.Преди това имало заплахи и на работното и място, като станали свидетели и помогнали работодателите и, които я търпят и и влизат в положение.Молителката заявява, че се чувства стресирана изпитва уплах, и не се чувства спокойна дори в дома си, да не говорим навън.Взела си отпуска за да си отпочинат домашните й, които все били принудени да я придружават навън.С оглед на извършеното молителката е отправила искане за налагане на мерки по чл.5 ЗЗДН- задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие, забрана да я приближава за максималния законов срок, и задължаване на ответника да посещава специализирани програми.

Към молбата е представена декларация, посочени са имената ,ЕТН , номер на лична карта и адрес на молителката Д.И.К. и е отразено, правно основание чл.9, ал.3 ЗЗДН. В декларацията са въпроизведени твърденията, съдържащи се в молбата, относно това, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство до 01.01.2020г., и относно тормоза осъществяван от ответника след раздялата им, следене, проверяване на работното място, обиди при срещите им и неприлични жестове, и буквално твърденията относно действията му, отправените обиди и закани на посочените в молбата дати 14.04.2020г. и 02.05.2020г., като е ясно мястото на извършване, начина по който са извършени актовете на насилие, както и как се развиват взаимоотношенията между страните след 01.01.2020г.