Определение № 39163 от 23.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39163 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110122082 по описа за 2026 годИ.

Предявен е от И. Д. Д. срещу „ЮБ“ АД, ЕИК *******, главен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 22 ЗПК за установяване недействителността на Договор за потребителски паричен кредит PLUS-21020812 от 25.03.2025 г. поради твърдени нарушения на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗПК.

Съобразно уточняващата молба с вх. № 254405/13.08.2026 г. цената на главния иск е 5 112,92 евро, съответстващи на посочения в договора номИ.лен кредит от 10 000 лв.

При отхвърляне на главния иск са предявени четири установителни иска за нищожност на отделни договорни клаузи, съединени кумулативно помежду си и евентуално спрямо главния иск: за договорката за такса административни дейности от 250 лв., съдържаща се в т.

5 от раздел „Параметри и условия“ и цялата т. 5 от раздел „Условия по договора“, с цена 127,82 евро и правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 10а и чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 1 ЗЗП; за второто изречение на т. 9; за първото и второто изречение на т. 15; и за цялата т. 19 от раздел „Условия по договора“, последните три с правно основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, а относно прозрачността – и чл. 145 ЗЗП.

Ищцата И. Д. Д. твърди, че е сключила договора като потребител на 25.03.2025 г., с оторизационен код a99kt571, за срок 60 месеца при номИ.лен общ размер на кредита 10 000 лв., фиксиран годишен лихвен процент 18,79%, посочен ГПР 21,91%, 60 месечни погасителни вноски по 318,92 лв. и обща дължима сума 19 135,20 лв. Поддържа, че при усвояването банката е удържала административна такса 250 лв., поради което действително предоставената сума е 9 750 лв. Сочи, че тази нетна сума е отразена и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Според ищцата сумата, задържана за собствена такса на кредитора, не представлява предоставен кредит, поради което посочването на 10 000 лв. като общ размер на кредита нарушава чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК. Твърди, че в месечната вноска от 318,92 лв. са включени 259,62 лв. за главница и възнаградителна лихва и 59,30 лв. застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ с общ размер за срока 3 558 лв. Макар премията да е обозначена като нефИ.нсирана с кредита, тя се събира от банката заедно с кредитната вноска.

Поддържа, че при фактическа обусловеност на отпускането на кредита или на предложените условия от застраховането премията следва да се включи в общия разход и в ГПР. Счита, че обявеният процент 21,91% не съответства на нетно предоставени 9 750 лв. и 60 вноски по 318,92 лв., при които сочи действителен ГПР приблизително 34,59%. Излага и вътрешно противоречие между посочената в договора стойност 21,91%, означена като „Годишен лихвен процент (вкл. т. 5 и т. 6)“, и СЕФ, в който същата стойност е посочена като ГПР при 60 вноски по 318,92 лв. Извежда нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и недействителност на целия договор. Като отделно основание ищцата поддържа, че съществени части от договора, таблиците, погасителният план и общите условия са изготвени с шрифт, видимо по-малък от 12, в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Тъй като разполага със сканирано кредитно досие, иска 1 изследване на оригИ.лния електронен документ от вещо лице. Твърди, че при установяване на недействителността дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК, без договорни лихви и други разходи. По евентуалния иск относно административната такса ищцата оспорва като единна договорка т. 5 от „Параметри и условия“: „5. Такса административни дейности: 250.00 лв.“, и цялата т. 5 от „Условия по договора“, според която еднократната такса се дължи за обработка и разглеждане на искането за кредит и за оценка на кредитоспособността, включваща събиране и проверка на информация за фИ.нсовото състояние и анализ на кредитния риск, и се заплаща при усвояването чрез прихващане от общия размер на кредита. Поддържа, че не е поискала отделна допълнителна услуга, а описаните действия са необходими за сключването и усвояването на кредита и се извършват в интерес на кредитора. Счита, че договорката противоречи на чл. 10а ЗПК, заобикаля защитните правила на закона и създава значително неравновесие във вреда на потребителя.

По евентуалния иск относно т. 9 ищцата атакува само второто изречение: „При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо, ведно с дължимото обезщетение за забава.“ Поддържа, че така се предвижда автоматична предсрочна изискуемост без отделно волеизявление на кредитора, достигнало до кредитополучателя, и без възможност той да преустанови неизпълнението, което обуславя неравноправност на клаузата. По евентуалния иск относно т. 15 ищцата атакува първите две изречения: „Всички съобщения с изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучателя се считат за получени и узнати от Кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес, съответно изпратени по факс или на електронна поща, или съобщени по телефон предоставени от Кредитополучателя.

Кредитополучателят удостоверява чрез подписването на настоящия документ изричното си съгласие за получаване на съобщенията, отправени от Кредитора по начините и чрез средствата, описани в предходното изречение.“ Счита, че се създава фикция за получаване и узнаване независимо от действителното достигане на съобщението, като рискът от недоставяне се възлага на потребителя и се затруднява защитата му. По евентуалния иск относно т. 19 ищцата атакува целия текст: „19. Разходите, различни от посочената в поле „Месечна погасителна вноска“ сума и свързани с кредита (например, но не само разходи теглене от банкомат), разходите, свързани с изпълнението на задължения по настоящия Договор (например, но не само разход за банков превод и / или пощенски запис), са изцяло за сметка на Кредитополучателя и тяхната стойност се определя по действащата тарифа на съответния доставчик на конкретната услуга.“ Поддържа, че отвореният кръг услуги и препращането към бъдещи тарифи не позволяват предварителна преценка на икономическите последици и възлагат непрозрачни разходи на потребителя. Ищцата твърди, че всички атакувани клаузи са предварително изготвени от банката, не са индивидуално договорени и тя не е могла да влияе на съдържанието им; попълнени са единствено личните данни и цифровите параметри.

Ответникът „ЮБ“ АД оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани. Прави възражения за липса на представителна власт на пълномощника на ищцата и за непосочена банкова сметка за евентуално присъдени разноски и адвокатско възнаграждение. Приема принципната процесуална допустимост на иска. Не оспорва сключването на процесния договор на 25.03.2025 г., но оспорва качеството на ищцата на потребител, като поддържа, че то не се предполага само защото е физическо лице и следва да бъде доказано. По същество банката твърди, че кредитът е индивидуално договорен, поисканият размер е определен от клиента, предоставени са индивидуална оферта и предварителна информация чрез СЕФ и ищцата е могла да направи информиран избор. Поддържа, че ГПР 21,91% е изчислен по законовата формула и включва фиксираната лихва 18,79% и административната такса 2,50% от главницата. Счита, че общият размер на кредита и условията за усвояването са ясно определени, а в договора са посочени допусканията за изчисляване на ГПР, включително годИ. от 365 дни и точно изпълнение за целия срок. Оспорва нарушенията на чл. 11, ал. 1, т.

7 и т. 10 ЗПК. Банката твърди, че застраховката е самостоятелна, допълнителна и незадължителна услуга, избрана изрично от ищцата, и не е условие за отпускане на кредита или за получаването му при договорените условия. Позовава се на СЕФ, т. 3 и т. 4 от договора и удостоверителните изявления на клиента. Сочи, че ищцата е избрала премиите да се заплащат от лични средства едновременно с кредитните вноски, след което банката ги превежда на застрахователите, а не да се фИ.нсират с отделен кредит. Поддържа, че потребителят е получил информационен документ и е могъл едностранно да прекрати застраховката по чл. 5.7 от общите условия, без санкции, предсрочна изискуемост или увеличение на лихвата и ГПР. Представя три договора с други клиенти без застраховка в подкрепа на твърдяната доброволност и се позовава на съдебна практика. Счита, че 2 премията не следва да се включва в ГПР. Ответникът твърди, че договорът и погасителният план са изготвени с шрифт 12. Не възразява срещу установяването на шрифта с експертиза, но настоява да се изследва оригИ.лният екземпляр, възприет и подписан от ищцата, който заявява готовност да представи. Не възразява срещу представяне на оригИ.лното кредитно досие, но оспорва относимостта и индивидуализацията на останалите поискани документи, в частност вътрешните правила, офертата, резултата от скоринга и метаданните. По евентуалните искове банката поддържа, че административната такса е допустима цена на допълнителна услуга по обработка на документи и оценка, покрива реални разходи и не е такса за усвояване или управление по чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Развива и съображения за поемания от кредитора риск при фиксиран лихвен процент и за прозрачност чрез включването на таксата в ГПР. Оспорва тълкуването на т. 9 като автоматична предсрочна изискуемост на целия дълг и твърди, че текстът се отнася до падежирали суми. Според банката т. 15 урежда съгласуваните начини за комуникация и последиците от непредоставяне на актуален адрес, а т. 19 се отнася до цени на услуги на трети доставчици, чиито тарифи тя не определя.

Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, и възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Иска счетоводна експертиза за ГПР, включването на таксата, превеждането на премиите, евентуалното прекратяване на застраховката и последиците от него. Изразява готовност за медиация и иска участие в информационна среща.

С отговора банката е предявила при условията на евентуалност насрещен осъдителен иск, възпроизведен и в самостоятелната молба с вх. № 297435/29.09.2026 г., за заплащане на 4 130,80 евро, определени като отпусната и невъзстановена главница, ако бъде установена недействителност на договора. Насрещната претенция е с правно основание чл. 23 ЗПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, съединена с акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва от предявяването на насрещния иск до окончателното плащане. Банката твърди, че е превела договорената главница, и посочва 16 плащания: на 13.06.2025 г. – 318,92 лв.; на 30.06.2025 г. – 318,92 лв.; на 04.07.2025 г. – 319 лв.; на 06.08.2025 г. – 320 лв.; на 01.09.2025 г., 04.09.2025 г., 07.10.2025 г., 28.10.2025 г. и 04.12.2025 г. – по 318,92 лв.; на 15.01.2026 г., 02.03.2026 г. и 14.04.2026 г. – по 163,06 евро; на 01.07.2026 г. – 340 евро; и на 07.07.2026 г., 27.08.2026 г. и 10.09.2026 г. – по 170 евро. Посочва общо платени 2 807,32 евро. Иска насрещната молба да се счита за покана за доброволно изпълнение, присъждане на разноски и счетоводна експертиза за невъзстановената главница към предявяването на първоначалния иск, отговора и изготвянето на заключението.

С отговор на насрещната искова молба с вх. № 325771/20.10.2026 г. И. Д. Д. оспорва изцяло насрещния иск по основание и размер и претенцията за законна лихва, като изрично не признава дължимост на каквато и да било сума. Твърди, че действително е получила 9 750 лв., равни на 4 985,10 евро, след предварително удържане на таксата, която не е част от чистата стойност по чл. 23 ЗПК. Позовава се на посочените от самата банка 16 плащания: девет общо 2 871,44 лв., равни на 1 468,14 евро, и седем общо 1 339,18 евро, или общо 2 807,32 евро. Заявява, че след 10.09.2026 г. не е извършвала други плащания. Поддържа, че при евентуално прилагане на чл. 23 ЗПК всички действително платени на банката суми следва да се приспаднат от реално предоставения кредит независимо от договорното им разпределение за главница, лихви, такси и застрахователни премии. Сочи аритметична разлика 2 177,78 евро между 4 985,10 евро и 2 807,32 евро, но изрично уточнява, че това е довод срещу изчисленията на банката и не представлява признание на насрещния иск или на дължимостта на тази разлика. Не претендира приспадане на бъдещи неплатени премии.

Разпечатката съдържа 17 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95694f17-345c-4c3e-8e0a-884adc8b76f1