Решение № 2924 от 13.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2924

Пловдив, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIII Касационен състав, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

Членове:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

КИРИЛКА ДИМИТРОВА

При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и с участието на прокурора РОСЕН НИКОЛОВ КАМЕНОВ като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА канд № 20267180700028 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Ф. Б. от [населено място] срещу решение № 97 от 22.10.2025 г., постановено по АНД № 247 по описа на Районен съд Карлово за 2025 година, ІІ н.с., с което е изменено наказателно постановление № К-ЗМВР-32 от 24.04.2024 г. на началника на РУ Карлово при ОДМВР Пловдив, с която на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР на А. Ф. Б., [ЕГН], от [населено място], [улица], е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, като е намален размера на наложената глоба от 500 лева на 250 лева.

Според касатора решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна или алтернативно намаляване на размера на наложената глоба до законовия минимум от 100 лева, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът не взема становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че наказателното постановление не страда от съществени пороци относно задължителното съдържание, АУАН съдържа всички изискуеми по чл. 42 ЗАНН реквизити, а наказателното постановление – тези по чл. 57 ЗАНН, издадени са в изискуемата форма и от оправомощени длъжностни лица, спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН, дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, правилно са посочени правната квалификация и приложимата санкционна норма. Според районния съд нарушението е установено по несъмнен начин и неговото извършване се установява от гласните и писмените доказателства. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Г., тъй като същият е приятел на жалбоподателя и показанията му са пристрастни и противоречащи на сведенията, дадени от самия жалбоподател пред полицейските служители при извършване на проверката. По отношение на размера на наложената глоба районният съд е приел, че наказващият орган не е съобразил прецизно изискванията на чл. 27 ЗАНН, тежестта на нарушението и обществената опасност на дееца, обстоятелството, че липсват данни жалбоподателят да е бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за подобни нарушения по ЗМВР и че не са настъпили неблагоприятни последици от деянието. Съобразявайки факта, че не се касае за инцидентен случай, при който животните на жалбоподателя да напускат животновъдния обект безнадзорно, районният съд е направил извод, че размерът на глобата следва да бъде намален и да бъде определен на 250 лева, среден размер на определените в закона граници на глобата по чл. 257, ал.1 ЗМВР. Като неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за нарушаване на правото му на защита, защото в наказателното постановление точно е изписано словесно в какво се състои нарушението, което покрива изцяло състава на чл. 257, ал. 1 ЗМВР, съдържащ едновременно правилото за поведение и санкцията за неизпълнението му, а препратката към чл. 64, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР по никакъв начин не накърнява правото на защита на жалбоподателя, нито внася неяснота в обвинението, доколкото сами по себе си тези правни норми не въвеждат изискване за определено поведение, а регламентират правомощието на полицейските органи да издават разпореждания. Според съда в случая ясно е посочено, че се касае за неизпълнение на писмено разпореждане, индивидуализирано и чрез регистрационен номер, поради което по никакъв начин жалбоподателят не е бил постановен в позиция да не разбира за какво неправомерно поведение е наказан, кой е издаденият полицейски акт, който не е изпълнил.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК настоящият касационен състав препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Възраженията на касатора са идентични с възраженията, направени пред районния съд, на които този съд е дал обосновани и мотивирани отговори и правилно е приложил материалния закон. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, защото събраните доказателства за прецени поотделно и в тяхната съвкупност, кредитирани са по подробно изложените мотиви на решението, съответно не са кредитирани част от свидетелските показания, за което са изложени ясни и конкретни мотиви. Право на съда е да откаже да кредитира определени доказателства, когато те са в противоречие с останалите доказателства, събрани по делото, какъвто е настоящият случай. Още повече, че показанията на свидетеля Г. се явяват изолирани и противоречащи не само на останалите събрани доказателства, но дори на обясненията, дадени от самия касатор на полицейските служители на 28.03.2025 г.

Вярно е, че в мотивите на първоинстанционното решение липсват такива относно приложението на чл. 28 ЗАНН, което според настоящата инстанция не представлява нарушение на материалния закон, а единствено означава, че съдът е възприел становището на наказващия орган, че деянието не е маловажен случай Този извод е правилен предвид охраняваните обществени отношения във връзка с спазване на обществения ред и неговото нарушаване никога не може да представлява маловажен случай.

Определената от съда глоба в размер на 250 лева е справедлив размер на наказание, което ще постигне целите на наказването по чл. 12 ЗАНН и предвид наличие на данни за извършени и други подобни нарушения от жалбоподателя, за които не е бил санкциониран, както правилно е приел това районният съд. В този смисъл неоснователно е искането на касатора за намаляване на наложената глоба до минималния размер.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и решението в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 22.10.2025 г., постановено по АНД № 247 по описа на Районен съд Карлово за 2025 година, ІІ н.с.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: