Решение № 532 от 05.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Бургас, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20252120106130 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от П.В. и Х.М.М. против Г. С. Д., ЕГН ********** от гр. *** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 450 лева главница по договор за потребителски кредит от ***., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.

Твърденията са, че ответникът е сключил с кредитора Кредисимо ЕАД договор за потребителски кредит от ***. по електронен път за сумата от 450 лева, като кредитът е трябвало да бъде върнат на 5 вноски до 10.05.2020г. Според ищеца, договорът е сключен валидно по електронен път, но дори и това да не е така, то договорът следва да се счита за сключен с предаване на сумата по кредита в полза на ответника. Той не е изпълнил в срок своите задължения да заплаща вноските. В последствие, на 02.03.2021г. кредиторът е прехвърлил с цесия вземанията си по договора в полза на ищеца. Крайният падеж на договора е настъпил, но длъжникът не е платил дълга. За цесията длъжникът била уведомен по електронната си поща на 01.04.2021г. Ако се приеме, че това уведомяване е нередовно, ищецът моли уведомяването да се счита извършено с връчване на исковата молба. С тези мотиви се претендира уважаване на исковете. Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД и чл.79 ЗЗД.

Ответникът чрез особения си представител е подал отговор, в който счита иска за неоснователен. Няма данни как сумата от 450 лева е получена от ответника и кога е станало това. Не се доказва договорът да е действителен. Не се доказва, че ответникът е подписал онлайн договора. Няма кореспондецния, която да сочи, че ответникът е страна по договора.

Сключването на договора е недоказано. Не е ясно дали ответникът не е загубил личните си документи или те не са му били отнети противозаконно. Не се доказва дали сумата от 450 лева е получена и по какъв начин. Ето защо счита иска за неоснователен.

Бургаският районен съд намира иска за недоказан и неоснователен.

1

Представен е договор за потребителски кредит № *** от ***., сключен между кредитора “Кредисимо“ ЕАД и длъжника Г. С. Д.. Според договора, в полза на ответника е предоставен кредит от 450 лева, който е следвало да се върне на общо 5 погасителни вноски.

Датата на падежа на последната вноска е 10.05.2020г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40% на година. Общият размер на всички плащания е 496 лева. ГПР е в размер на 48.23%.

Договорът за кредит е сключен по електронен път, след подадена заявка от страна на ответника. Неоснователно е възражението, че не се доказва валидно сключен договор от разстояние по електронен път. Съгласно чл.184, ал.1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая ищецът е представил на хартиен носител процесния договор за потребителски кредит, отделно са представени договор за предоставяне на поръчителство между Ай Тръст ЕООД като поръчител за изпълнението на основния договор и ответника, както и договор за поръчителство между кредитора Кредисимо ЕАД и поръчителя Ай Тръст ЕООД, с който се обезпечава кредита. Представянето на тези договори на хартиен носител се позволява от чл.184, ал.1 ГПК, като ответникът не е поискал документите да се представят на електронен носител. Следователно хартиеното копие на договора за кредит е напълно валидно и допустимо доказателство в процеса и установява сключване на договора по електронен път.

Така че според районния съд договорът е бил сключен валидно по електронен път и е обвързал страните. Няма данни наистина договорът да е подписан с квалифициран електронен подпис. Според чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В случая според т.III, чл.11 ОУ с извършването на посочените в т. III.9, б.а) или б) действия /въвеждане на определена команда от страна на ответника в сайта на кредитора/ заявлението се счита за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит – приети и подписани от същия. Следователно, по силата на ОУ, е уговорено между страните, че обикновеният електронен подпис има сила, равностойна на тази на саморъчния подпис. Ето защо, с подписване от страна на ответника по електронен път на изпратените файлове, договорът се счита за валидно сключен. Възникнала е облигационна връзка между страните.

Няма спор, че вземанията по кредита са прехвърлени с договор за цесия от *** между цедентите “Кредисимо“ ЕАД и Ай Тръст ЕООД и цесионера “АПС Бета България“ ЕООД. Договорът е приложен по делото. От приложението към договора е видно, че цесията важи и за вземанията по конкретния договор за заем. И двете дружества цеденти са подписали пълномощни, с които са упълномощили новия кредитор /цесионер/ да уведомява от тяхно име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. Няма данни това писмо да е получено от ответника. Това е обаче без значение, тъй като съобщаването на цесията е станало с връчване на исковата молба на ответника чрез особения му представител в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК. Ето защо БРС счита, че цесията е произвела действие по отношение на длъжника и кредитор по договора е ищецът по делото.

Съдът обаче счита за основателно другото защитно възражение на ответника, а именно, че не се доказва кредиторът да е изпълнил основното си договорно задължение и да е предал на длъжника договорената сума по кредита. Налична е разписка за извършено плащане от ***. /деня на сключване на договора/, с която Кредисимо ЕАД е наредил паричен превод в полза на Г. С. Д. в размер на 450 лева. Толкова е сумата, която според договора е 2 трябвало да се предаде на ответника. В разписката е записано, че се касае за паричен превод към Изипей. Според т.VI от ОУ, сумата по кредита се усвоява по един от следните начини: чрез превод към посочена от кредитополучателя банкова сметка, чрез предаване на сумата в брой на кредитополучателя в някой от офисите, посочени в сайта и чрез превод към издадена на кредитополучателя карта. В случая, сумата е била преведена чрез Изипей, т.е. съдът прави извод, че кредитът трябва да се усвои чрез предаване на сумата в брой в офис на Изипей. Такова предаване на сумата не се доказва по делото. Не е представен и лог файл на договора, от който да е видно, че предаването на сумата е обработено от системата и сумата е била в последствие получена от кредитополучателя. С оглед липсата на лог файл на договора, наличната разписка за извършено плащане не е достатъчна да се приеме, че парите реално са били предадени на ответника. При изричното възражение на ответника, че не се доказва дали сумата от 450 лева е получена и по какъв начин, то този въпрос е спорен и трябва кредиторът да установи по категоричен начин това обстоятелство. Сумата наистина е изпратена по банков път по Изипей, но няма данни длъжникът да е посетил офис на Изипей и да е получил парите. След като получаването на сумата не се установява, искът се явява неоснователен. Кредиторът не е изпълнил основното си задължение да предаде реално на длъжника уговорената сума. Ето защо ответникът няма насрещно задължение да върне сумата.

Следва решение, с което искът за сумата от 450 лева или 230.08 евро се отхвърли като неоснователен.

При този изход на спора ищецът няма право на разноски.

По изложените съображения, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от П.В. и Х.М.М. против Г. С. Д., ЕГН ********** от гр. *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 230.08 евро /двеста и тридесет евро и осем евроцента/ главница по договор за потребителски кредит № ***/***., сключен между “Кредисимо“ ЕАД и длъжника и договор за поръчителство от ***., сключен между “Кредисимо“ ЕАД и “Ай Тръст“ ЕООД, като сумата е платена от поръчителя и в последствие той е прехвърлил регресното си вземане с договор за цесия в полза на ищеца, ведно със законната лихва от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК – 11.06.2025г. до изплащането, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № **** на БРС по ч. гр. дело № ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноските в исковото производство и по заповедното дело.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3