Решение № 307 от 26.05.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Чолакова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20258002103414 по описа за 2025 година

Производство по чл. 290 от ГПК.

Касационното производство е образувано по жалба на ответника по делото Б. К. Т., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Л. М. срещу решение № 455/18.04.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 350/2025 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстнционното решение № 565/03.11.2024 г. по гр. дело № 497/2024 г. на Асеновградския районен съд (АРС), е изменен определеният с решение № 270/03.07.2020 г. по гр. дело № 674/2020 г. на АРС, режим на лични отношения между бащата – жалбоподателя Б. Т. и децата Б. Б. Т. и К. Б. Т., както следва: бащата ще има право да вижда и взима децата всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца, начиная от 18 ч. в петък до 19 ч. в неделя, с преспиване при бащата; както и 10 дни през месец юли и 10 дни през месец август, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; за времето през лятото, през което майката ще ползва платения годишен отпуск, но не за повече от един месец, бащата няма да се ползва от дните за лични контакти с децата през втория и четвъртия петък, събота и неделя; в четните календарни години децата ще бъдат при бащата през времетраенето на коледните празници, а през нечетните календарни години децата ще бъдат при бащата по време на великденските празници; независимо при кого от двамата родители са децата в съответния момент, те имат право да присъстват и участват в личните празници на всеки от родителите, както и на бабите и дядовците си; в случай, че бащата не може да вземе децата при себе си по здравословни причини (например, 1 но не ограничено до болест, необходимост от операция или престой в болнично заведение), той има право да вземе децата за времето, което е пропуснал, през който и да е следващ уикенд в рамките на календарната година; изменен е и размерът на издръжката, която касаторът-ответник Т. заплаща на двете си деца.

С постановеното по делото определение № 6051/31.12.2025 г. по реда на чл. 288 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допуснато само в частта относно режима на лични отношения между бащата (касатора) Б. Т. и двете деца на страните по делото – Б. и К. Т..

В касационната жалба, по отношение на тази част от въззивното решение се сочат всички касационни основания по чл. 281 от ГПК. Поддържа се, че решението е частично нищожно, поради абсолютна неразбираемост и противоречие със свръхповелителни правни норми – в частта, с която е постановено, че независимо при кого от двамата родители са децата в съответния момент, те имат право да присъстват и участват в личните празници на всеки от родителите, както и на бабите и дядовците си. Излагат се и оплаквания, че въззивното решение е недопустимо – включително в допуснатата до касационно обжалване част, като постановено по иск, предявен от ненадлежна страна – майката, вместо от децата, както и като постановено по непредявен иск по чл. 128 от СК. При условията на евентуалност се поддържат и оплаквания за неправилност на тази част от решението, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В откритото съдебно заседание и в писмена защита, също чрез адв. М., касаторът поддържа оплакванията и доводите си за недопустимост, евентуално – за неправилност на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение.

Насрещната страна – ищцата Х. К. не е подала отговор на касационната жалба, не заявява становище по нея и в откритото съдебно заседание, в което не се явява и не изпраща представител.

С посоченото по-горе определение № 6051/31.12.2025 г. касационното обжалване е допуснато на следните основания: 1) на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК – с оглед извършването на касационната проверка относно процесуалната допустимост на въззивното решение в частта му, с която в режима на лични отношения между бащата и двете деца е включено присъствие и участие на децата в личните празници на бабите и дядовците им, и конкретно – дали тази част е постановена по непредявен иск по чл. 128, ал. 1 от СК; и 2) на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос относно необходимото съдържание на въззивното решение и извършваната от съда преценка на конкретните обстоятелства, имащи отношение към най-добрия интерес на детето при определянето на режима на личните отношения с неупражняващия родителските права родител.

По поставения правен въпрос е налице трайно установена практика на ВКС, в която е разяснено следното: Въззивния съд е съд по съществото на спора, формира вътрешното си убеждение въз основа на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред в производството пред първата и втората инстанция. За да вземе решение, въззивният съдът трябва сам да установи всички релевантни обстоятелства и като обсъди подробно, ясно и задълбочено всички данни по делото, да формира свои фактически 2 и правни изводи, въз основа на които да достигне до крайно заключение и произнасяне по спора. Съдът е длъжен да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, като ясно и точно изложи съображения по тях. Обосновката му следва да се основава на формално-валидни умозаключения – изводите и заключенията трябва да са логически следствия от дадени условия (предпоставки). Решение, в което съдът формира вътрешното си убеждение без да се съобрази с правилата на формалната логика, опита и научното знание, е необосновано и съставлява нарушение на съществени процесуални правила.

Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване. Мотивирането на съдебния акт е и гаранция за справедлив съдебен процес. Когато се произнася по въпроси в интерес на дете, каквито са и производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, въззивният съд не е обвързан формално от оплакванията, доводите и становищата на страните по делото. В тези производства, включително при вземане на решение за режима на лични отношения с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, съдът следва да съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на детето, за което съдът следи служебно. Най-съществените от тези обстоятелства, именно като критерии за извършването на служебната преценка от съда с оглед защитата интересите на детето, са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г., чл. 59, ал. 6 (предишна ал. 4) от СК, § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, но без те да са изброени изчерпателно, нито са степенувани в строго определен ред. В решението си съдът следва да обсъди и да вземе предвид желанията и интересите на родителите, но не е обвързан и не е длъжен да се съобразява с тях, а следва да разреши спора между родителите на базата на задълбочена, всестранна и комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства и на цялата съвкупност от всички конкретно установени от тях обстоятелства, които са от значение в конкретния случай за максималната защита на интересите на детето. В тази връзка съдът следва да съобразява, че право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители.

Осъществяването на лични контакти на детето с родителя, при когото то не живее, никога не е в негова вреда, стига поведението на родителя да не е рисково. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулират комуникацията между родителите, когато те трябва да вземат общо решение за детето, като отново се изхожда изключително от интереса на детето – с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, включително и предписание на други подходящи защитни мерки, когато това е необходимо.

3

При извършената служебна проверка съдът намира, че въззивното решение е валидно.

Неоснователно е оплакването на касатора за нищожност на същото в частта му, с която е постановено, че независимо при кого от двамата родители са децата в съответния момент, те имат право да присъстват и участват в личните празници на всеки от родителите, както и на бабите и дядовците си. От доводите на касатора не става ясно какво разбира той под „противоречие със свръхповелителни правни норми“, като в тази връзка не сочи никоя конкретна разпоредба от нормативен акт. При извършената служебна преценка съдът не установи подобно противоречие, което да обуслови нищожност на съдебния акт, респ. – на сочената от жалбоподателя част от същия. Несъстоятелни са и доводите на касатора за абсолютна неяснота и неразбираемост на тази част от решението. Личните празници на майката – рождения и имения й ден са установени по делото – 24 и 25 декември; същото се отнася и за рождения и имения ден на бащата – 17 март и 2 май. Несъмнено, на страните, които са бивши съпрузи, са известни бабите и дядовците на децата (бабата по майчина линия е разпитана и като свидетел по делото); дори на касатора да не са известни техните лични празници – рождени и имени дни, те са лесно установими. Неяснотата относно периода от време, в който децата имат право да присъстват и участват в личните празници на всеки от родителите си, не е толкова съществена, че да обуслови нищожност на тази част от решението, а е от значение за преценката за правилност.

Неоснователни са и оплакванията и доводите на жалбоподателя за процесуална недопустимост на въззивното решение в частта му, допусната до касационен контрол – относно режима на лични отношения, като постановено (според касатора) по недопустим иск, предявен от ненадлежна страна – майката, вместо от децата. В правната доктрина и в съдебната практика никога не е имало съмнения и колебания, че във всички съдебни производства по спорове за упражняване на родителски права (чл. 59, чл. 127, чл. 127а от СК) страни са родителите, а не детето, респ. – не то, а всеки от неговите родители разполага с процесуалната възможност да иска от съда да разреши такъв спор между тях, както и да измени, при промяна в обстоятелствата, вече постановени с влязло в сила решение мерки, свързани с упражняването на родителските права, включително и режима на лични отношения между детето и родителя, който не осъществява непосредствено грижите за него.

В случая това право на иск по чл. 59, ал. 9 (в последната редакция – ал. 11) от СК е надлежно упражнено от майката на двете деца.

Основателно е обаче касационното оплакване на жалбоподателя, че в частта му, с която в режима на лични отношения между него и двете деца е включено присъствие и участие на децата в личните празници на бабите и дядовците им, въззивното решение е недопустимо, като постановено в тази част по непредявен иск по чл. 128, ал. 1 от СК. Производството по чл. 128, ал. 1 от СК е самостоятелно производство по спорна съдебна администрация, в което съдът решава необходими ли са мерки относно осъществяването на лични отношения на дядото и бабата с внуците, какви по вид, с каква продължителност и при нужда – какви са подходящите защитни мерки за осигуряване на изпълнението им. Мерките за лични отношения по чл. 128, ал. 1 от СК не са посочени конкретно, но са подобни на тези, които се определят между родители и деца – аргум. от чл. 128, ал. 2 от СК. Всеки от дядовците и 4 бабите на детето разполага с процесуалната възможност да иска от съда да определи такива мерки за лични отношения, като с това право разполага и детето – чл. 128, ал. 1 от СК. В случая никой от дядовците и бабите на децата не е предявил такъв иск по чл. 128, ал. 1 от СК, нито пък такъв е предявен от децата. Действително, исковата молба е подадена и подписана както лично от майката, така и в качеството й на представител по закон на малолетния Б. и с попечителското й съгласие за непълнолетния К. (които, както вече беше изяснено, не са страни по спора между родителите относно режима на лични отношения с бащата), но в исковата молба липсват каквито и да било твърдения да са препятствани от някого и по някакъв начин личните отношения между децата и техните баби и дядовци, като липсва и искане (петитум) за определяне от съда на мерки за такива отношения. Не съставлява такава мярка включването в рамките на предложения от страна на майката с исковата молба режим на лични отношения между бащата и децата, тяхното присъствие и участие в личните празници, не само на родителите, а и на бабите и дядовците им.