Решение № 674 от 16.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 63306/2021
- Вид
- Решение № 674
- Подписан
- 16.01.2023
- В сила
- 16.01.2023
- Състав
- МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238-239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238-239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 674 гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20211110163306 по описа за 2021 година
Предявени са от ***, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: *** срещу В. Т. С., ЕГН: **********, адрес: ***, следните обективно кумулативно съединени установителни искове: иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1553,75 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит № CREX-17364946 от 08.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 127,65 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.01.2020 г. до 05.10.2020 г.; иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 171,64 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.01.2020 г. до 01.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.07.2021 г. по ч.гр.д. № 39954/2021 г. на СРС.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Съдът счете, че са налице предпоставките на чл. 238-239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, както следва: ответникът е получил препис от исковата молба, не е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се е явил в откритото съдебно заседание, за което е бил редовно призован, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, и с оглед искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, ответникът е редовно уведомен за неблагоприятните последици от пасивното си процесуално поведение по смисъла на чл. 238, ал.
1 ГПК и искът е вероятно основателен с оглед на събраните доказателства.
По разноските
С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия от ищеца, както и материалния интерес по делото съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски за настоящото производство от 175,09 лв., от които 125,09 лв. - държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС исковият съд се произнася по дължимостта на разноските и в заповедното производство, за което на ищеца се дължат разноски от 62,06 лв., от които 37,06 лв. – държавна такса и 25 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, по отношение на В. Т. С., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на ***, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, следните суми: сумата от 1553,75 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит № CREX-17364946 от 08.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 127,65 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва 2 за периода от 05.01.2020 г. до 05.10.2020 г.; сумата от 171,64 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.01.2020 г. до 01.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.07.2021 г. по ч.гр.д. № 39954/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Т. С., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на ***, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, сумата от 175,09 лв. - разноски за исковото производство и 62,06 лв. – разноски за заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3