Решение № 515 от 02.02.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10617/2022
- Вид
- Решение № 515
- Подписан
- 02.02.2023
- Състав
- Любомир Василев, СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.325 ал.1 т.12 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 515 гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Темислав М. Димитров
Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100510617 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10617/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Областна администрация на Област София срещу решение №8547 от 26.07.2022 г по гр.дело №64249/2021 г на СРС , 61 състав ; поправено с решение №8916 от 04.08.2022 г по същото дело , с което по искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ е отменено уволнението на Е. Г. Ц. ЕГН ********** от гр.София със заповед №ЛС-063 от 28.10.2021 г на областния управител на Област София ; Ц. е възстановена на длъжността „главен специалист“ в Отдел „Финанси и управление на собствеността“ , Дирекция „ Административно-правно обслужване , финанси и управление на собствеността“ при въззивника ; както и въззивникът е осъден да заплати на Ц. сумата от 7800 лева обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за периода 28.10.2021 г – 28.04.2022 г ; ведно със законната лихва от 10.11.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 650 лева разноски по делото ; както и въззивникът е осъден да заплати по сметка на СРС 372 лева държавна такса и е допуснато предварително изпълнение на решението в частта по иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ във вр.чл.225 ал.1 КТ .
Въззивникът ВСС доводи за неправилност на решението на СРС . Налице е фактическия състав на чл.325 ал.1 т.12 КТ , защото длъжността на ищцата е опредЕ. за заемане от държавен служител , а не е съкратена . Старата длъжност „главен специалист“ е трансформирана в длъжността „главен експерт“ за държавен служител по служебно 1 правоотношение с валиден акт на работодателя и при оперативна самостоятелност . Новата длъжност е запазила основните и характеризиращи я трудови функции , но се разширява обхвата и функционалните характеристики.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба. В о.с.з оспорва жалбата .
Въззивната жалба е допустима. В последното о.с.з СРС е обявил , че ще се произнесе с решение на 26.07.2022 г и е спазил този срок . Въззивната жалба от 03.08.22 г /по пощата/ е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел от фактическа страна , че ищцата е заемала въз основа на допълнително споразумение от 27.10.2021 г длъжността „главен специалист“ в Отдел „Финанси и управление на собствеността“ , Дирекция „ Административно-правно обслужване , финанси и управление на собствеността“ в Областна администрация на Област София.
С процесната заповед №ЛС-063 от 28.10.2021 г на областния управител на Област София е прекратено ТПО на ищцата на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ поради определяне на длъжността й за заемане от държавен служител .
Заповедта за прекратявне на ТПО е издадена въз основа на заповед от 28.10.2021 г , с която е утвърдено ново длъжностно разписание , като в него двете длъжности за „главен специалист“ са определени вече за държавни служители като „главен експерт“.
СРС е констатирал , че независимо от това , че ищцата вече е заемала длъжността „главен специалист“ в Отдел „Финанси и управление на собствеността“ , Дирекция „ Административно-правно обслужване , финанси и управление на собствеността“ , на 27.10.2021 г й е връчена длъжностна характеристика за длъжността „главен специалист“ в Отдел „Правно и информационно обслужване“ , Дирекция „ Административно-правно обслужване , но двете длъжностни характеристики са на практика едни и същи .
От правна страна СРС е приел , че длъжностните характеристики на „главен специалист“ в Отдел „Финанси и управление на собствеността“ , Дирекция „ Административно-правно обслужване и на „главен експерт“ в Отдел „Финанси и управление на собствеността“ , Дирекция „ Административно-правно обслужване коренно се различават. Изискванията за 2 главен експерт са и по-високи – вместо средно образование се изисква висше образование .
Длъжността главен експерт е с изцяло нови функции , поради което не е налице фактическия състав по чл.325 ал.1 т.12 КТ .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Страните нямат спор по отношение на фактите , като спорът е чисто правен – дали длъжността , която е заемала ищцата е същата , която е опредЕ. за заемане от държавен служител или новата длъжност е различна .
Законосъобразно и след задълбочен анализ на представените длъжностни характеристики първоинстанционният съд е констатирал , че посочените по-горе длъжности „главен специалист“ по ТПО и „главен експерт“ по служебно правоотношение са различни .
Длъжността „главен специалист“ е чисто изпълнителска - по същество ищцата е била обикновен деловодител /по нейни твърдения периодично е била и секретарка на областния управител /. Ищцата само е обработвала , сканирала и съхранявала постъпили и изходящи документи и ги е предавала за експертна работа на съответните служители или е пращала отговори на други лица . От своя страна длъжността „главен експерт“ е експертна – изисква се от служителя умствен труд по изготвяне на експертни анализи , подготовка на заповеди , становища , контрол на договори и пр. Логично и образователните изисквания за двете длъжности са различни – докато за деловодител е достатъчно средно образование без опредЕ. специалност , то за експертната длъжност се изисква висше образование /бакалавър/ и то само в областта на социалните , стопанските и правните науки . Съвсем ясно е , че при дейност свързана с актуване/деактуване и управление на имоти /и то в гр.София/ няма как да се допусне длъжността да се заема от лица без на практика никакво образование и опит/подготовка/възможности за умствен труд . Не е налице фактическия състав по чл.325 ал.1 т.12 КТ , при който се изисква длъжността опредЕ. за заемане от държавен служител да е същата като предходната длъжност . На практика в случая има съкращаване на щата по отношение на длъжността на ищцата по ТПО и трансформация на щатните бройки за експерти по служебно правоотношение . Ответникът обаче не се е позовал на основанието „съкращаване на щата“ и такова не може да се изследва по настоящото дело .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 1050 лева адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8547 от 26.07.2022 г по гр.дело №64249/2021 г на СРС , 61 състав ; поправено с решение №8916 от 04.08.2022 г по същото дело.
ОСЪЖДА Областна администрация на Област София да заплати на Е. Г. Ц. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1050 лева разноски пред СГС .
3
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 03.02.2023 г.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4