Решение № 4667 от 20.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4667 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докл*ното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330110295 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Същото е образувано по постъпила исковата молба от Н. С. Й., с ЕГН:

**********, чрез * С. П. против „С. Г. ГРУП“ ЕАД, с ЕИК: 205942517, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищцата, като н. на * не дължи на ответника „С. Г. ГРУП“ ЕАД изпълнение/плащане/, включително по принудителен ред на следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от * по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с. в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, въз основа на който е образувано Изпълнително дело № * г. по описа на * с район на действие Окръжен съд – Пловдив : 3205.71 лева главница , дължима от *, с ЕГН: **********, и * с ЕГН **********, по Договор за текущо потребление с № * г.; 3163.45 лева представляваща лихва върху главницата за периода *.;

353,57 лева присъдени разноски по ЧГД № * г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с.

Ищцата излага, че на * г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист по ЧГД № * г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с. за вземане по договор за текущ6о потребление № * г. сключен между * и * от една страна и „Банка ДСК“ ЕАД от друга страна за сумите : 3205,71 лева главница по договор за текущо потребление № * от * г.; 707,75 лева лихва за периода * г.; 364,75 лева санкционна лихва за периода * г.; законна лихва 1 върху главницата, считано от * г. до окончателното изплащане на вземането;

85,57 лева съдебни разноски и 268 лева юрисконсултско възнаграждение.

Сочи се от ищцовата страна, че с договор за цесия от * г. “БАНКА ДСК“ ЕАД е цедирала вземания на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, като на * г., въз основа на издадения изпълнителен лист от * г. „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е образувал Изп. дело № * г. по описа на * с *.

Излага се, че от извършената от * справка се оказало, че длъжникът по изпълнителното дело * е починала на * г., а другият длъжник * е починал на * г., като поради тази причина, * конституира л *на починалите лица да отговарят за задълженията на своите наследодатели. С уведомление за цесия от * г. „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД уведомило *, че с договор за цесия от * г. вземането е прехвърлено на „С.Г.Груп" ЕАД, с ЕИК: 205942517.

Твърди се, че с разпореждане на * с насрочен опис на движими вещи в дома на * всичките насрочени за * г., от 10 часа. Опне не се е състоял; На * г. е връчена ПДИ на *. На същата дата е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на банкова сметка в „Банка ДСК” ЕАД на *. На * г. „Банка ДСК” ЕАД уведомява * че * е починал; На * г. са връчени ПДИ на Н. Й., *, а на * не е връчена; Други изпълнителни действия не са извършени.

Ищцата сочи, че за нея е налице правен интерес от водене на делото доколкото същата има качество на длъжник по изпълнителното производство като счита, че правото на взискателя по образуваното изпълнително дело да събира вземанията си е погасено поради изтичане на погасителната давност.

Сочи, че се изпълнителен лист е издаден на * г., а първото изпълнително действие спрямо наследодателя на ищцата * е от * г., когато е изпратено запорно съобщение в „БАНКА ДСК“ ЕАД. Твърди се, че в течение на 2 години от образуване на изпълнителното дело от * г. – * г. изпълнителни действия не са извършвани, поради което е настъпила перемпция по силата на закона, като всички последващи действия след * г. се явяват обезсилени и невалидни по прекратено по закон изпълнително производство, тъй като в резултат на прекратяване на изпълнителното производство по обратна сила се заличават последиците от образуване на изпълнителното производство, включително и последиците от прекъсване на давността. Излага се, че от издаване на изпълнителен лист * г. до * г. е изтекъл период от 5 години и вземането от 3205,71 лева, представляващо главница, се е погасило по давност. Сочи се, че за лихвите давността е по кратка /3 годишна/ и поради тази причина вземането за лихви също е погасено.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на искова молба от страна ответника.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира за необходимо да отбележи, че с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в 2 прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск.

Следва да се посочи също така, че целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време.

Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно.

Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.

Предявеният иск е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу наследодателя на ищеца е образувано изп. д. № *г. по описа на *

В настоящия случай ищцата – макар и като н. на починалия длъжник, има правен интерес да установи недължимостта на цялото вземане спрямо нея, а не само до размера на наследствения и дял, доколкото видно от представената по делото покана за доброволно изпълнение с изх. № *г., изпратена до ищцата /л.8-10 от делото/, от същата се претендира цялото вземане, а не само припадаща се част от него съобразно квотата на ищцата в наследствената маса. Ето защо, за същата е налице правен интерес да отрече със сила на пресъдено нещо, че цялото вземане по отношение на нея е погасено по давност.

Поради изложеното, съдът намира, че ищцата има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че предявеният иск е допустим, респ. дължи произнасяне по него.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога *. Следва да се посочи, че правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на 3 задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение.

В определение № * г. по ч. гр. д. № * г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е подчертано, че заповедта за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Актуалната съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. Ето защо съдът приема, че в настоящия случай погасителната давност за процесните вземания, установени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК/29.07.2014г., издадена по ч.гр.д. № 11773/2014г. е 5 години.

Установява се по делото, че на * в полза на „Банка ДСК" ЕАД е процесния изпълнителен лист по ч. гр. д. № *г. по описа на Районен съд Пловдив, V гр.с. за вземания по Договор за текущо потребление № * от *г., сключен между *, ЕГН: ********** и *, ЕГН: ********** от една страна и „Банка ДСК" ЕАД oт друга страна за сумите от: 3205,71 лева главница;

707,75 лева лихва за периода 07.03.201 1 г. до *г.; 364,75 лв. санкционираща лихва за периода 07.03.201 1 г. до 3 1.08.2012г.; законна лихва върху главницата, считано от *г. до окончателното изплащане на вземането; 85,57 лв. съдебни разноски; 268,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

От представеното по делото удостоверение за *с изх. № *г. / л. 17 от делото/ се установява, че * е починала на *г. и е оставила като наследници * Й. и **. Установява се още, че последният е починал на *0г. и е оставил като *.

В настоящия случай, съдът приема, че от приложеното по делото копие о т Изпълнително дело № *г. по описа на * , с район на действие ПРС, и от другите събрани по делото доказателства, безспорно се установява, че погасителната давност за процесните вземания е изтекла по отношение на ищцата.

Достатъчно е в тази връзка да се посочи, че в изпълнителното производство по Изпълнително дело № * г. по описа на * не е извършено нито едно валидно изпълнително действия по отношение на ищцата и нейните наследодатели – * и **, довели до спиране или прекъсване на погасителната давност. Установява се по делото, че няма нито едно проведено от взискателя – ответник изпълнително действие, а такива факти не са и наведени от ответника. Следва да се посочи, че наложеният запор върху банковата сметка на наследодателя на ищцата – ** с изпращане на запорно съобщение до 4

„Банка ДСК“ ЕАД с изх. № *г. /на л. 179 от делото/ не представлява валидно изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност, доколкото видно от писмо с изх. № * от 06.03.2020г. на „Банка ДСК“ ЕАД /л. 194 от делото/, паричните средства, постъпващи по банковата сметка на наследодателя на ищцата – * са несеквестируеми.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че образуването на изпълнително дело и поканата до длъжника да плати доброволно не прекъсват или спират изтичането на давността. Изпълнението срещу движими вещи започва едва с описа им, поради което насрочените , но непроведени описи не са годни да прекъснат давността. Предвид изложеното съдът приема, че насрочените от * описи на движими вещи на наследодателя на ищцата – * не са довели до прекъсване на погасителната давност, доколкото описите не са били проведени.

За същия период не се констатира и друго основание за прекъсване и/ или спиране на давността, при което съдът приема ,че тя е изтекла.

Ето защо, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и като такъв, ще следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в размер на 607, 92 лева, от които 268, 92 лева – разноски за заплатена държавна такса; 24 лева – държавна такса за копие на изпълнително дело; 15 лева – държавна такса по сметка на ОС – Пловдив по в.ч.гр.д. № *г. и 300 лева – разноски за *катско възнаграждение в производството по в.ч.гр.д. № *г.