Решение № 1123 от 15.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1123 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300501676 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№21588/13.06.2025 г., подадена от В. И. Ч. с ЕГН **********, чрез процесуален представител ав.Т. Т. от АК-*****, срещу решение №1710 от 11.04.2025г., постановено по гр.д. №15697/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив, 8 гр.св, с което е признато за установено по отношение на В. И. Ч., ЕГН **********, от гр. *****, със съдебен адрес: гр. *****, адв. Т. Т., че дължи на „Стройколукс“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Управителя Х. Т. Т., със съдебен адрес: гр. *****, адв. М. Ч., сумата 835 лева – главница, представляваща месечни вноски за такса поддръжка за периода месец юни 2022 г. - месец юни 2024 г. за притежавания от ответницата самостоятелен обект в жилищен комплекс „*****“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, която сума, дължима по сключен между страните на 08.06.2021 г. в гр. **** Договор за управление и поддръжка на ЖК „*****“ - гр. **** с нотариална заверка на подписите на страните, е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 5469/01.07.2024 г., издадена по частно гр. дело № 11285/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив - V гр. състав и е осъдена да заплати разноските по делото. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и 1 постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят исковите претенции, както и да се присъдят разноските за производството. Конкретно са изложени доводи, че основанието за претендираните суми – договор за управление и поддръжка на ЖК „*****“ е прекратен по вина на дружеството поради неизпълнение на раздел 1, ал. 2, предл. 2 от договора, от което следва, че исковата претенция за исковия период е изцяло неоснователна, поради липса на правно основание по вече прекратен договор преди посочения период. Счита, че неправилно съдът е приел, че договорът не е прекратен, както и че неправилно съдът е приел, че Ч. е искала анекс за прекратяване на договора. Счита, че не е променен правният факт на прекратяване на договора от 18.3.2022 г. Цитира се практика на ВКС, решение в същия смисъл, а именно № 127/29.10.2010 г. по търг.д. № 22/2010 г. на ВКС. Изложени са доводи за основанието за прекратяване на договора за управление. Не са направени доказателствени искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от СТРОЙКОЛУКС ООД, с който се иска потвърждаване на решение като правилно и законосъобразно, счита се, че въззивната жалба е неоснователна. Изложени са съображения, че вземанията на дружеството са доказани по основание и размер; че е налице изпълнение на договора за управление и поддръжка, както и на предоставените услуги по него, което се установявало от разпита на разпитаните по делото свидетели /свид. С. А./, от които се установява, че ответницата има свободен достъп до комплекса и секцията, в която се намира апартамента, до общите части и понастоящем живее в него и че ищецът по никакъв начин не е ограничил достъпа на ответницата до имота, нито до неговото ползване и не е създал непреодолими пречки, които да поставят в невъзможност ответницата да живее в имота си. Твърдяното неизпълнение на договора не освобождава ответницата от изпълнение на паричното задължение за плащането на дължимите суми за поддръжка на общите части в комплекса, в който живее, които касаят реално извършени услуги по поддръжката и нямат връзка с възражението на ответницата.

Счита се, че твърдените шумове от климатичните инсталации на магазин BILLA са неотносими с предмета на спора и че за тези шумове не носи отговорност ищеца, тъй като климатичните инсталации са собственост на трето лице – магазин BILLA. Не са направени искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Претендират се разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК.

СТРОЙКОЛУКС ООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК срещу длъжника В. И. Ч. с предмет вземания, произтичащи от договор за управление и поддръжка на ЖК“*****“-гр.*** за неплатени месични вноски за такса поддържка за периода м.06.2022 г. – м.06.2023 г. за притежвания от ответницата самостоятелен обект в ЖК“*****“ ведно със законнната лихва върху главницата, считано от 28.6.2024 г. до окончателното плащане, които са уважени с издадена Заповед за изпълнение 2 на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която разпоредено Ч. да заплати на ищеца посочените суми. Тъй като от длъжника е постъпило възражение по чл.414 ГПК, кредиторът е завел иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си по заявлението.

Не се спори, че В. И. Ч. е собственик на самостоятелен обект в ЖК“*****“ с идентификатор №*****.540.1071.6.3, а именно на апартамент №****, от сграда №**** с площ от 61,72 кв.м. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за управление и поддръжка на ЖК“*****“-гр.*** от 08.06.2021 г. с нотариална заверка на подписите, от който е видно, че СТРОЙКОЛУКС ООД в качеството му на управител е поел задължението за управлението и поддръжката на общите части на сградите в ЖК „*****“ .

Не се оспорва от В.Ч., че не е заплатила месечните вноски за такса поддръжка за периода месец юни 2022 г. - месец юни 2024 г. в размер на 835 лева по договора за управление и поддръжка на управителя за притежавания от нея самостоятелен обект в жилищен комплекс „*****“.

По наведения от въззивницата довод, че не дължи претендираните от въззиваемият суми, тъй като договорът за управление и поддръжка е прекратен от нея чрез едностранно волеизвяление, считано от 18.03.2022 г. поради неизпълнение на задължението на управителя по раздел1,ал.2, предложение второ от договора, а именно: да окаже съдействие и подпомагане на собствениците с цел спокойното и необезпокоявано ползване на жилищата им и комплекса като цяло и упражняване правата им на собственост, ПОС намира следното:

С уведомление до „Стройколукс“ООД, връчено на 18.3.2022 г. В. Ч. е отправила еднострано волеизявление за прекратяване на договора за управление и поддръжка на ЖК“*****“ поради неизпълнение на задълженията на „Стройколукс“ООД да й усигури спокойното и необезпокоявано ползване на нейното жилище поради шума от климатичната инсталация на „Билла България“ЕООД, монтиран под спалнята,кухнята и терасата й.

Становището на „Стройколукс“ООД е, че таксата за поддръжка на общите части няма връзка с договора за покупко-продажба с инвеститора, тъй като включва поддръжка на комплекса и видоенаблюдение.

По делото е разпитана свидетелката С. В. А., която установи в качеството й на домоуправител в ЖК ***** от м.01.2022 г., че само ответницата Ч. не е платила таксата за поддръжка от м.2022 г. до настоящия момент; че дейностите по поддръжката на комплекса и общите части включвали ежедневно почисване, пожароивестяване и пожарогасене, подръжка на асансьори, озеленяване, контролиран достъп с 24 часова охрана.

По делото е представено определение 22.5.2023 г. по гр.д.№7480/2022 г. на ПРС, 10 гр.с., с което е върната ИМ на В. Ч. срещу „Стройколукс“ООД, с която е предявен иск за прекратяване на договора за управление и поддръжка на ЖК ***** от 8.6.2021 г. поради това, че по съдебен ред са развалят само договори, с които се прехвърлят,учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, а процесният договор за 3 управление не е такъв; Представено е и определение от 14.6.2023 г. на ПРС по същото гр.д.,с което е върната ИМ и е прекратено производстото по делото по иск с пр.осн.чл.109 ЗС с петитум да бъде осъден ответника да преустанови вредното въздействие /шум и вибрации/, създаващо пречки на ищцата Ч. да упражнява правото си на собственост върху притежавания от нея апартамент в ЖК“*****“, а именно: монтиране на охладителни/климатични системи на магазина под спалнята, кухнята и терасата на жилището й и да бъде осъден да ги премахне. Определението от 14.6.2023 г. на ПРС е потвърдено с определение на ПОС, 8 гр.с. по ч.гр.д.3097/2023 г. поради това, че негаторният иск е предявен срещу ненадлежен ответник и не са отстранени нередовностите за посочване на интерес от търсената защита срещу ответника „Стройколукс“ООД. С представените влязли в сила съд.актове е формирана сила на присъдено нещо досежно обстоятелството, че „Стройколукс“ООД не е надлежна страна да отговаря за вредното въздействие /шум и вибрации/, създаващо пречки на ищцата Ч. да упражнява правото си на собственост върху притежавания от нея апартамент в ЖК“*****“.

По направения довод във ВЖ, ПОС намира, че договора за управление не е прекратен от Ч. с едностранно волеизявление, тъй като не е спазен реда за прекратяването му, изискващ решението за това да се вземе от общото събрание на ЕС. Съгласно чл.11,т.2 от ЗУЕС компетентен да прекрати договорът за управление е ОС на ЕС, който орган е компетентен също, съгласно чл.11,т..10,б.“е“,“и“ „м“ от ЗУЕС да взема решение и за изваждане от сградата на ползватели или обитатели, за използване на общите части на сградата и прилежащата й площ при възникнали спорове.

От това следва, че договорът с управителя на ЕС не може да бъде прекратен с едностранно волеизявление от страна на жалбоподател Ч. – доводът във ВЖ е неоснователен.

Правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обтителите на самостоятелни обекти или части от тях в сграда в режим на етажна собственост, както и на управителя на етажната собственост, са определени в Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ и клаузите в подписаните индивидуални договори за управление на етажната собственост не могат да противоречат на този закон. Съгласно чл.6 от ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти в ЕС са длъжни да заплащат разходите за управлението и подддържането на общите части на сградата. Тъй като ответницата не е заплатила дължимите вноски за поддържане на общите части – искът е основателен.

Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил правилно решение, което ще следва да бъде потвърдено. В полза на на въззиваемия - следва да се присъдят направените по делото пред ПОС разноски в размер на 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1710 от 11.04.2025г., постановено по гр.д. №15697/2024г. по 4 описа на Районен съд-Пловдив, 8 гр.с-в.

ОСЪЖДА В. И. Ч. с ЕГН ********** от гр. ***** да заплати на „Стройколукс“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** направените разноски за въззивното производство в размер на 400 лв.- платено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5