Определение № 815 от 19.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 815 гр. Велико Търново, 19.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500646 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 27 4 и сл. във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С Определение № 1425/30.10.2024 г. по гр. д. № 872/2024 г.

Великотърновският окръжен съд освободил частично ищеца И. Й. И. от внасяне на ДТ в производството по делото за разликата над 1 000 лв. до пълния размер на таксата от 6 000 лв., като отхвърлил молбата за освобождаване от ДТ в останалата част – за сумата от 1 000 лв.

Отхвърлил изцяло молбата на ищеца за освобождаване от разноски в производството.

Частна жалба против определението е подадена от И. Й. И. чрез пълномощника адв. Хр. Р. Счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Доходите му възлизат на 1 908.99 лв. (около две МРЗ), от които 1 073.99 лв. заплата от „Ивет Транскомерс“ ЕООД, 204.64 лв. по трудов договор, сключен с ЕТ „Пролет-Й. Й.“ и 626.76 лв. пенсия за инвалидност. Посочената в определението сума от 1 150 лв. представлява изравняване на пенсията за инвалидност, в резултат на еднократно изплащане на увеличението от 444.58 лв. на 626.76 лв. Съдът няма как да знае предварително какви разноски ще е нужно да бъдат направени в производството. Те могат да надхвърлят определения размер от 1 000 лв. ДТ за внасяне. Отделно от това той издържа и две малолетни деца. Моли съда да отмени обжалваното определение, с което е отхвърлена молбата за освобождаване частично от внасяне на ДТ и изцяло от разноски и вместо това да уважи изцяло искането.

1

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът И. Й. И. е предявил иск с посочено в исковата молба правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника „ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД да му заплати сумата от 150 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на получени увреждания при ПТП на 09.04.2022 г., причинено виновно от водач на автомобил, чиято отговорност е покрита от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от „ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

В исковата молба е направено искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски в производството, в подкрепа на което е приложена декларация за материално и гражданско състояние, а в последствие - и писмени доказателства.

С обжалваното определение съдът счел молбата за частично основателна и освободил ищеца частично от внасяне на ДТ в размер на разликата над 1 000 лв. до 6 000 лв. Оставил без уважение искането в останалата част.

Частната жалба против определението е подадена в срок, допустима е за разглеждане, а по съществото си е частично основателна.

Видно от представената декларация за материално и гражданско състояние, от Удостоверение изх. № 1/11.10.2024 г., изд. от „Ивет Транскомерс“ ЕООД, от справката от НАП за сключените от ищеца трудови договори и от представените с частната жалба Разпореждане от 26.08.2024 г. на НОИ – ТП – гр. В. Търново и Удостоверение от 1211112024 г., изд. от ЕТ „Пролет-Й. Й.“ – гр. В. Търново, жалбоподателят работи по трудов договор, сключен с ЕТ „Пролет-Й. Й.“ и получава месечно възнаграждение в размер на 240.64 лв., а въз основа на договор за управление, сключен с „Ивет Транскомерс“ ЕООД получава месечно нетно възнаграждение в размер на 1 073.99 лв. Освен това, ищецът получава пенсия за инвалидност в размер на 444.58 лв., а считано от 15.03.2024 г. – в размер на 629.76 лв. Или, общият месечен доход на ищеца към датата на разглеждане на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК възлиза на 1 944.39 лв. Той е на 42 г., женен, издържа две малолетни деца – на 10 г. и на 2 г. Съпругата му е безработна. Не притежава недвижимо имущество, притежава два автомобила – единият унищожен при ПТП и друг автомобил на 20 г. Не притежава влогове, не получава наеми и доходи от аренда на земеделски земи.

Като съобразява посочените по-горе данни и преценява финансовите 2 възможности на жалбоподателя-ищец да заплати дължимите по делото ДТ и разноски, въззивният съд намира, че са налице основания за освобождаването му само частично от внасяне на дължимата ДТ по предявения иск, но в размер, поголям от този, който първостепенният съд е определил.

Видно от представените с частната жалба писмени доказателства, месечните доходи на ищеца са в общ размер на 1 944.39 лв., а не както е прието от окръжния съд – 2 719.99 лв. При положение, че същият издържа две малолетни деца и осигурява средства за домакинството (съпругата му не работи), определената ДТ в размер на 1 000 лв. би била прекомерна спрямо материалното му състояние финансова тежест. В същото време, ищецът е в трудоспособна възраст, работи по трудов договор, реализира доходи от договор за управление и контрол на търговско дружество, поради което не са налице основания за изцяло освобождаване от внасяне на цялата дължима ДТ. Въззивният съд приема, че ДТ в размер на 500 лв. е съответна на установените по делото финансови възможности на ищеца и неговото материално състояние и не би затруднила или препятствала ефективното осъществяване на правото му на достъп до съд съгласно чл. 56 от Конституцията.

По същите съображения не са налице основания за освобождаване на ищеца от разноски по делото. Ищецът има месечни доходи от трудова дейност, от пенсия и от договор за управление, с които може да покрие разходите в производството.

Обстоятелството, че на този етап от производството размерът на дължимите разноски не може да бъде определен точно, е аргумент за неоснователност на молбата за освобождаване от разноски, защото, както е посочено по-горе, ищецът реализира ежемесечно доходи от своята дейност и освен това е отпаднало задължението му да внесе една значителна част от дължимата ДТ.

С оглед на това, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ е оставена без уважение за разликата над 500 лв. до 1 000 лв., вместо което ищецът следва да бъде освободен от ДТ за сумата от 500 лв.

Така мотивиран и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1425/30.10.2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново по гр. д. № 872/2024 г. по описа на същия съд, в частта, с която е 3 отхвърлена молбата на ищеца И. Й. И. по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ за разликата над 500 лв. до 1 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК ищеца И. Й. И. от гр. В.

Търново, ул.********-„Д“, с ЕГН **********, от внасяне на ДТ в производството по делото за разликата над 500 лв. до 1 000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК с частна касационна жалба пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4