Решение № 79 от 24.03.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Враца, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20251400500095 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от 04.02.2025 г. на И. Г. А., с ЕГН **********, срещу действие на ЧСИ И. Ц., peг. № ***, с район на действие – района на ОС - Враца, по изпълнително дело № 2022***0400613. Жалбоподателката твърди, че по посоченото изпълнително дело ЧСИ е насочила изпълнителни действия изразяващи се във възбрана върху собствения й недвижим имот, а именно - жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м. с гараж, заедно с дворното място, в което са застроени, находящи се в ***, цялото с площ от 1200 кв. м., представляващо УПИ I-36 в кв. 60 по плана на селото. Имота бил единствено жилище на длъжницата, в което тя живеела постоянно, и като такова бил несеквестируем съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК. Налагането на възбрана срещу несеквестируем имот представлявал действие, насочено към удовлетворяване вземането на взискателя чрез отнемане на имущество, определно от законодателя като несеквестируемо. Излага, че е инвалид с трайно увреждане, с установена степен на неработоспособност 77 %. Длъжницата извършвала регулярни плащания по изпълнителното дело, доколкото й позволява размерът на пенсията за инвалидност. Иска отмяна на обжалваното изпълнително действие, изразяващо се в насочване на принудително изпълнение чрез налагане на "възбрана" на собствените й недвижими имоти.

В тридневен срок е постъпило възражение по жалбата от взискателя „Агенция за 1 събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ***, в което се изразява становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени съображения за това.

Съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, като е изложил подробни мотиви за това.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата доказателствата съдържащи се в копието от изпълнителното дело, прие следното: и

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срок и отговаря и на останалите изисквания по чл. 436 ГПК подадена е от надлежна страна – длъжник, като с жалбата се оспорват подлежащи на обжалване действия.

По основателността на жалбата:

Производството по изпълнително дело № 2022***0400613 по описа на ЧСИ И. Ц. е образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парични вземания, издадени на 01.02.2022 г. по ч. гр. д. 126/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, в полза на кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. По образуваното изпълнително дело до длъжницата е изпратена покана за доброволно изпълнение, за суми в общ размер на 12571,66 лв., от които:

7152,37 лв. главница, законна лихва в размер на 141,09 лв. за периода 01.02.2022 г. 14.04.2022 г., сумата 3123,85 лв., неолихвяеми вземания, 611,04 лв. присъдени разноски, 150,00 лв. разноски по изпълнителното дело, 1242,80 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 150,51 лв..

По депозирана молба на 02.10.2024 г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е конституирана въз основа цесия като взискател по изпълнителното дело.

По депозирана молба на 02.12.2024 г., от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, на 22.01.2025 г., е наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжницата, а именно: дворно място, находящо се в село ***, с площ от 1200 квадратни метра, находящо се в строителните граници на село ***, представляващо УПИ I-36, в кв. 60, ведно с находящите в имота: жилищна сграда със застроена площ от 56 квадратни метра, гараж със застроена площ от 24 квадратни метра и стопанска постройка със застроена площ от 38 кв. м., при граници и съседи: от две страни: улици, УПИ VI - 36 и УПИ V – 35; празно дворно място, находящо се в село ***, улица "***", с площ от 1200 кв. м., находящо се в строителните граници на село ***, представляващо УПИ VI – 36, в кв. 60, при граници и съседи: УПИ I 36, V - 35, II - 37 и УПИ VII - 37.

При така установената фактическа обстановка по движението на изпълнителното производство, съдебният изпълнител законосъобразно е наложил възбрана на процесните недвижими имоти по изпълнителното дело.

В конкретния случай длъжницата се позовава на несеквестируемост по чл. 444, т. 7 ГПК на процесните недвижими имоти, спрямо които е насочено изпълнението. Съгласно посочената разпоредба, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живеят заедно, нямат 2 друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищната нужда на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредбата на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.

39, ал. 2 от Закона за собствеността. По делото не са събрани писмени доказателства, подкрепящи твърдението на жалбоподателката, че е наложена възбрана върху недвижим имот, представляващ единствено нейно и на семейството й жилище. Нещо повече установява се налагане на възбрана върху недвижими имоти, представляващи два урегулирани поземлени имоти и гараж, което само по себе си предполага, че изпълнението по отношение поне върху част от възбраненото недвижимо имущество не би било в нарушение на правилата на несеквестируемостта.

С т. 1 на ТР № 2/2013 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе разяснено, че несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Допустим е описът на непотребимите вещи, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост.

По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект върху който се осъществява изпълнение за събирането на предявеното вземане. Съдът се произнася само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават, като съдът може да отмени постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ. В конкретния случай жилището на длъжника предмет на възбрана би могло да е несеквестируемо, но доколкото по отношение на същото все още не е назначен пазач и липсва насрочване на публична продан за същото налагането на възбрана не се явява несъвместимо с несеквестируемостта и не е незаконосъобразно, поради което жалбата само на това основание е неоснователна.

За да бъде налице несеквестируемост на недвижим имот по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК същият следва да има характеристиката на жилище. В случая от доказателствата, съдържащи се в изпълнителното дело се установява, че само един от възбранените имоти, а именно една от сградите, описана като жилищна сграда със застроена площ от 56 квадратни метра има характеристиките на жилище по смисъла на пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Доколкото останалите имуществени обекти нямат характера на жилищен имот по смисъла на закона, същите не попадат в обхвата на закрилата по чл. 444, т. 7 ГПК. Отделно от това, съгласно разясненията, дадени в горепосоченото тълкувателно решение налагането на възбрана и извършването на опис и на несеквестируем имот е допустимо изпълнително действие, дори и той да е единствено жилище на длъжника и членовете на семейството му, с които живее заедно и да служи за задоволяване на жилищните им нужди. При налагането на възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК за 3 несеквестируемост на имотите на длъжника, върху които се насочва изпълнението, доколкото самото налагане на обезпечение върху имуществените права на длъжника винаги е законосъобразно действие, тъй като е в изпълнение на общия принцип на чл. 133 ЗЗД, подчиняващ цялото длъжниково имущество на кредиторовото взискане.

Несеквестируемостта е забрана за осребряване на такова имущество на длъжника с цел охраняване на неговите минимални имуществени права по чл. 444 ГПК, така, че да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.

Затова сама по себе си възбраната като обезпечение има за цел единствено да задържи жилището в неговия патримониум /чл. 451 ГПК/. Допустим е описът и на несеквестируемо жилище, при извършване на който съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК, вр. Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/ 2008 г., и може и да извърши провери с кого живее длъжникът - друго обстоятелство от значение за несеквестируемостта.

С оглед горните съображения и доколкото предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по принудително изпълнение, съдебният изпълнител ги установява не само по документите, които взискателят е представил и по документите, които самият той е длъжен да изиска и събере /чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483 от ГПК/, но и по данните, събрани от длъжника. В настоящия случай нито в изпълнителното производство, нито в производството пред настоящата инстанция се събраха конкретни доказателства за установяване на твърдяната в жалбата несеквестируемост на възбраненото имущество, имащо жилищен характер, нито за членовете на семейството на длъжника, нито за притежаваните от членовете имоти.

Останалите доводи в жалбата – за неработоспособността на длъжницата и за извършваните регулярни плащания по изпълнителното дело, не следва да се разглеждат в настоящото производство, доколкото не сочат на основания по чл. 435 ГПК.

С оглед гореизложеното в производството не се установи извършване на действия на съдебния изпълнител, които да подлежат на отмяна, поради което жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

По изложените съображения, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна жалбата на И. Г. А., с ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело № 2022***0400613, срещу действие на ЧСИ И. Ц., peг. № ***, с район на действие – района на ОС - Враца, представляващо жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м., с гараж, заедно с дворното място, в което са застроени, находящи се в ***, цялото с площ от 1200 кв. м., представляващо УПИ I-36 в кв. 60 по плана на селото.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5