Определение № 53 от 13.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Варна, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20243100900268 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 13022/22.05.2024 г. от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез ю.к. Е. М., срещу Ф. М. М., роден на **** г., гражданин на Кралство Великобритания, ЛНЧ **********, с адрес в Република България в г.В. у.Д.****, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 17, ал. 2 ЗКСД, вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 23.01.2015 г.:

92 277.79 лева главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 4429.56 лева – договорна лихва за периода от 15.10.2023 г. до 21.05.2024 г., както и 179.59 лева – лихва за забава за периода от 15.10.2023 г. до 21.05.2024 г.

По допустимостта на производството:

Исковата молба има изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл. 128 ГПК, поради което същата е редовна.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърденията за наличие на облигационно правоотношение между тях, възникнало по силата на сключен договор за кредит. Тези твърдения обуславят и наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита.

Спорът е подведомствен на българския граждански съд по правилата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 15 КМЧП и са спазени изискванията за родова подсъдност на делото.

Предвид наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.

По предварителните въпроси:

На основание чл. 113, изр. последно ГПК, спорът подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес.

1

Видно от върнатата съдебна поръчка по делото, ответникът е получил лично книжата, като в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба и не е направил възражения.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

По доказателствата:

Представените от ищеца писмени доказателства – надлежно заверени за вярност по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи, са допустими, необходими за установяване на релевантни за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е относимо към предмета на спора и необходимо и за изясняване на делото от фактическа страна, като задачите на експертизата следва да бъдат допълнени и служебно от съда.

На страните следва да се укаже, че съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребители.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде съобщен проект за доклад по делото и същите бъдат напътени към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 19.02.2026 г., от 10,15 часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

НА ДЕЛОТО, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:

Предявени са от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез ю.к. Е. М., срещу Ф. М. М., роден на **** г., гражданин на Кралство Великобритания, ЛНЧ **********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 17, ал. 2 ЗКСД, вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 23.01.2015 г.: 92 277.79 лева главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 4429.56 лева – договорна лихва за периода от 15.10.2023 г. до 21.05.2024 г., както и 179.59 лева – лихва за забава за периода от 15.10.2023 г. до 21.05.2024 г.

Твърди се в исковата молба, че на 23.01.2015 г. между страните по делото бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по който ищецът се задължил да изплати на ответника сумата от 78233.20 лева за заплащане на такси за обучение в Медицински университет – Варна. Срокът за издължаване на 2 кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който обхваща времето от датата на първото усвояване на сума по кредита до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Ищецът излага, че кредитът е усвояван на части, чрез преводи по банковата сметка на учебното заведение в началото на всеки семестър в размер на съответната такса за обучение. В изпълнение на задължението си по чл. 4 от процесния Договор ищецът сочи, че изплатил уговорената сума на ответника, който усвоил в цялост сумите по него. Излага се, че съгласно договора, дължимата лихва е фиксирана 7% годишно, като се начислява върху усвоената част от кредита, включително през гратисния период, като се капитализира годишно, съгласно т. 10.2. от ОУ към Договора. По силата на чл. 5 от Договора кредитът се погасява чрез разплащателната сметка на кредитополучателя с равни месечни вноски, определени съгласно погасителен план, който бил изготвен и предоставен на длъжника след изтичането на гратисния период. Съгласно чл.

6 от Договора падежната дата на всяка месечна вноска е до 15-то число на месеца.

Ищецът поддържа, че съгласно представените от кредитополучателя уверения по чл. 10, ал. 3 ЗКСД крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „Медицина“, в която ответникът се е обучавал, е през месец 09.2020 г., от което следвало по чл. 3 от Договора, че гратисният период е до 30.09.2021 г. В тази връзка, ищецът сочи, че първата падежна дата е 15.10.2021 г., като кредитът следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски в размер на 1257.29 лева. По силата на чл. 17.1. от ОУ към Договора при допусната забава за плащане на вноска на падежната дата частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ищецът сочи, че изпълнение от страна на кредитополучателя по погасяване сумите по кредита не постъпило. Към датата на подаване на исковата молба сочи като неизпълнени 8 месечни вноски, както следва:

15.10.2023 г. – 1252.17 лева; 15.11.2023 г. – 1257.29 лева; 15.12.2023 г. – 1257.29 лева; 15.01.2024 г. – 1257.29 лева, 15.02.2024 г. – 1257.29 лева;

15.03.2024 г. – 1257.29 лева; 15.04.2024 г. – 1257.29 лева, 15.05.2024 г. – 1257.29 лева или общо 10053.20 лева, от които просрочена договорна лихва:

4303.96 лева и просрочена главница – 5749.24 лева. Поради неизпълнение от кредитополучателя, банката обявила сумите по кредита за предсрочно изискуеми на основание т.17.2 от ОУ с предявяването на исковата молба.

Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор и не е изразил становище по спора.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя, както следва:

В тежест на ищеца по делото е да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 23.01.2015 г., включващ твърдените клаузи за дължимост на главница, възнаградителна лихва, лихвена надбавка за забава, както и предсрочна изискуемост, по силата на който сумата по кредита е усвоена, чрез извършени преводи към висшето училище и за ответника са възникнали 3 изискуеми задължения да заплати сумите, предмет на исковете, в претендираните размери. Ищецът следва да установи и твърденията си за наличие на предпоставки, обуславящи настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, както и че са спазени изискванията на ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, както и изискванията за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7, договорът за кредит, а в случай че в договора или общите условия се съдържат неравноправни клаузи – че същите са индивидуално договорени.

ОТВЕТНИКЪТ не е подал отговор и не е направил възражения, поради което не носи доказателствена тежест.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба и заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи.

ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА

ЕКСПЕРТИЗА, със задача на вещото лице след запознаване с характера на правния спор и ангажираните по делото доказателства и след като извърши необходимите справки при ищцовото дружество, да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба, както и вещото лице да направи и обективира в табличен вид вариант на изчисления на дължимите суми, както следва: главница без капитализация на лихви; възнаградителна лихва за гратисния период, начислена само върху главницата, а не и върху капитализирани през гратисния период договорни лихви; възнаградителна лихва за периода 15.10.2023 г. до 21.05.2024 г., начислена само върху чистия размер на главницата, без капитализираните възнаградителни лихви; лихвена надбавка за забава за периода 15.10.2023 г. до 21.05.2024 г., изчислена само върху чистия размер на главницата, без капитализация на възнаградителни лихви.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, платими от ищеца в 3-дневен срок от получаване на съобщението за настоящото определение.

НАЗНАЧАВА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача Ж.Т., което да бъде уведомено за изготвяне на експертизата след внасяне на определения депозит.

УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК.

УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да представи към заключението си справкадекларация.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.

УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение 4 имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.

При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да прекрати делото и възложи в тежест на ищеца сторените от ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.