Решение № 163 от 10.03.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Сливен, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20212230104508 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

В исковата молба ищецът твърди, че в периода от 18.02.1985 г. до 10.04.1992 г. е работил на длъжност „шофьор” в ПК „Изгрев” с. Самуилово, по трудов договор, на пълен работен ден, срещу месечно възнаграждение, което му се е изплащало от работодателя по ведомост. Тези обстоятелства били отразени в трудовата му книжка, в която било посочено, че в ПК „Изгрев” същият има прослужено време 7 години, 1 месец и 22 дни, като в правоъгълния печат бил положен подпис на съставител, главен счетоводител и председател, без поставен кръгъл печат на работодателя.

Ищецът сочи, че е подал до Директора на ТП на НОИ Сливен искане за подготовка на документи за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но му било отказано издаването на удостоверение, тъй като се установило, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от него трудов/осигурителен стаж за периода 18.02.1985 г. - 31.12.1988 г. при работодателя ПК „Изгрев”, с. Самуилово, като за този период в осигурителния архив не са приети документи на осигурителя. Твърди, че осигурителят е прекратил дейността си без правоприемник.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ТП на НОИ Сливен, с ищецът К.Х.С. е работил по трудов 1 договор през периода от 18.02.1985 г. до 31.12.1988 г. в ПК „Изгрев” с. Самуилово, на длъжност „шофьор”.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, в който се твърди, че искът е процесуално недопустим. При условията на алтернативност, се моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Твърди се, че претендираният стаж може да се установи по съдебен ред, ако пред съда се представи удостоверение издадено от работодателя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното му стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

Сочи се, че през 2019 г., ТП на НОИ – Сливен е било страна по друго гражданско дело /№ 1041/2019 г. на Районен съд – Сливен/, по което бил предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1. т. 3 от ЗУТОССР, за да се установи трудов стаж положен в ПК „Изгрев” с. Самуилово през периода 1987 г. - 1988 г. В трудовата книжка на ищцата по делото, като работодател също била посочена РПК - Сливен. За да се опитат да изяснят фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба, са провели разговори с представители на Потребителна кооперация (ПК) „Наркооп” гр. Сливен, като са узнали, че към 1980 г. РПК „Наркооп” гр. Сливен е осъществявала търговска дейност. През същата 1980 г. в нея са се влели няколко кооперации, между които и ПК „Изгрев” с. Самуилово.

Новообразуваната кооперация е осъществявала дейност под наименованието Районна потребителна кооперация (РПК) гр. Сливен. От 01.07.1987 г. обединилите се в РПК - Сливен потребителни кооперации се разделят. След разделянето се обособяват ПК „Наркооп” гр.

Сливен, ПК „Изгрев” с. Самуилово, общ. Сливен и т.н. Сочи се, че не им е известно как са уредени трудовите отношения с работниците и служителите на „разделената“ кооперация, 2 но знаят, че част от разплащателните ведомости към 2019 г. се съхранявали в ПК „Наркооп“ - Сливен и от там на ищцата по гр.д.№ 1041/2019 г. бил издаден документ за трудов стаж удостоверение обр. УП-З изх.№ 37 от 02.10.2018 г., за периода от 01.07.1987 г. до 01.11.1987 г.

С оглед на всичко изложено и предвид записа в трудовата книжка на К.Х.С. се счита, че ищецът следва да представи доказателства, от които безспорно да се установи кога точно е възникнала РПК - Сливен и до кога е съществувала, респ. кога от нея се е отделила ПК „Изгрев" с. Самуилово, има ли РПК - Сливен правоприемник и кой е той, къде се съхраняват нейните разплащателни ведомости. Във връзка с установеното ищецът следва да представи и удостоверение по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР.

На следващо място се твърди, че ищецът следва да представи доказателство от ПК „Наркооп“ гр. Сливен, от което да се установи дали той фигурира в разплащателните ведомости, които те съхраняват за процесния период (или за част от него). Сочи се, че ако 2 той фигурира в тях, то на него може да бъде издаден документ за осигурителен стаж, а предявеният иск ще е изцяло или частично процесуално недопустим. Твърди се, че едва след като ищецът представи горепосочените доказателства, от ТП на НОИ ще са в състояние категорично и аргументирано да се произнесат относно допустимостта на иска. Поради това се счита предявения иск за процесуално недопустим. При условията на алтернативност, ако ищецът представи гореописаните доказателства и безспорно се установи, че предявеният иск е допустим, то се твърди, че същият към настоящия момент е неоснователен и недоказан.

Сочи се, че съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които да установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя, при който е придобит стажът и по време на полагане на стажа, поради което посочените от ищеца свидетели не следва да бъдат разпитвани.

Предвид изложеното се счита, че иска предявен от ищеца, с който желае да установи положен от него трудов стаж в ПК „Изгрев“ с. Самуилово на длъжност „шофьор“ през периода от 18.02.1985 г. до 31.12.1988 г., е процесуално недопустим. При условията на алтернативност, се моли съда, ако приеме, че предявеният иск е допустим, да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

В с.з. ищецът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който моли съда да уважи исковата претенция.

В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител, който прави признание на иска по чл. 237 ал.1 от ГПК. Счита предявения иск за допустим, основателен и доказан и признава за установено по отношение на ТП НОИ – Сливен, че К.Х.С. е работил като шофьор в ПК „Изгрев” с Самуилово през периода от 18.02.1985 г. до 31.12.1988 г. на пълен работен ден.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена Трудова книжка № 246 на К.Х.С., от която е видно, че за времето от 18.02.1985 г. до 10.04.1992 г., същият е работил в ПК „Изгрев” с. Самуилово, общ. Сливен на длъжност шофьор и трудово възнаграждение в размер на 125 лева.

От Удостоверение изх. № 5507-19-540 от 19.08.2021 г. издадено от ТП на НОИ Сливен, се установява, че ищецът е работил в ПК Изгрев с. Самуилово като Шофьор за периода от 01.01.1989 г. до 10.04.1992 г.

Видно от Удостоверение изх. № 5510-19-10 от 21.09.2021 г., в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето К.Х.С. трудов/осигурителен стаж за периода 18.02.1985 г. – 31.12.1988 г. в ПК „Изгрев” с. Самуилово, тъй като за този период в осигурителния архив на НОИ не са приети документи на осигурителя.

Приети са като доказателство по делото Заповед № 155/22.06.1985 г., Протокол № 2 от 23.06.1987 г., Протокол № 3 от 23.06.1987 г., Протокол № 1 от 30.06.1987 г., Решение № 469/12.10.1987 г. на СлРС, Решение № 308/31.08.1989 г. на СлОС.

3

В показанията си свид. Щ.Б. заявява, че познава ищеца, били от едно село, от с.

Самуилово. Понеже „Дебелт” бил национален обект и един от шофьорите отишъл да работи там, селото останало без хляб и той отишъл да извика ищеца да дойде да кара хляб. Дошъл при тях, назначили го с трудов договор като шофьор на камион. Свидетелят напуснал работа 1986 или 1987 г., а ищецът останал да работи. Нямало работно време по него време, карал на шест села хляба, трябвало да осъмне в хлебозавода и да закара хляба.

В показанията си свид. В.К. заявява, че познава К., бил от с. Самуилово, работили заедно в РПК-то, ПК „Изгрев”. Сочи, че ищецът работел като шофьор, зареждал магазините със стока, това било някъде 1985 г. Тя работила там до 1988 г., той останал и след нея. Като излезела колата, докато не зареди магазините не се връщала. Зареждал Глуфишево, Панаретово, на пълен работен ден работел. В Самуилово се водело счетоводството в ПК „Изгрев”, там им плащали заплатите. Винаги на едно и също място е работила в Самуилово.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.

Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

В с.з. процесуалният представител на ответното дружество заявява, че признава изцяло предявения от ищците иск.

Предвид изложеното и признаването на иска от страна на ответника, съдът следва да признае за установено по отношение на НОИ – СЛИВЕН, че К.Х.С. с ЕГН ********** от с. Самуилово, общ. Сливен, ул. „Карандила” № 15 има трудов и осигурителен стаж за периода от 18.02.1985 г. до 31.12.1988 г. в ПК „Изгрев” с Самуилово на длъжност „шофьор”.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТЕРИТОРИАЛНО

ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – СЛИВЕН, че

К.Х.С. с ЕГН ********** от с. Самуилово, общ. Сливен, ул. „Карандила” № 15 има трудов и осигурителен стаж за периода от 18.02.1985 г. до 31.12.1988 г. в ПК „Изгрев” с Самуилово на длъжност „шофьор” на пълен работен ден.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

4

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

5