Решение № 5313 от 25.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5313

..........................., 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ........................... при участието на секретаря ......................... като разгледа докладваното от ........................... Гражданско дело № 20231110105577 по описа за 2023 година обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

С исковата си молба ................................. представлявано от председателя на управителния съвет ......................... и с пълномощницата юрисконсултът .................................. , с трето лице – помагач ............................ със седалище и адрес на управление в гр. ........................., иска да бъде установено по отношение на ответника А. Н. К. с ЕГН**********, живеещ в гр. ......................, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ........................... в жилищен квартал ...................... чрез пълномощника адвокат В. В. Т., че същият му дължи следните суми:

3 343.51 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от ...........................;

429.76 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ........................... включително;

76.93 лева за услугата дялово разпределение за времето от ........................

14.45 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от .............................. включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на .................... до окончателното плащане.

Пълномощникът на ответника оспорва иска, като твърди, че последният не е собственик на 1 топлоснабдения имот. Не оспорва ищецът да е доставил топлинна енергия в посочения исковата молба обем и на претендираната стойност. Вземането на ищеца било погасено по давност. Излага правни доводи, според които между страните не съществува облигационна връзка, по силата на която на ищеца да се дължи плащане.

Третото лице – помагач не оспорва иска.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:

На 27. VIІ. 1975 година в град София ответникът сключва граждански брак с „.............................. с ЕГН**********. За сключването на брака явства Акт за женитба №......................... представен по делото от .........................

На 25. Х. 1988 година ................................ издава Заповед №.................... с която обезщетява .............................. с ЕГН********** за отчуждаване на недвижим имот с процесното топлоснабдено жилище. Заповедта е представена по делото от .................

На 26. V. 1998 година .............................. с ЕГН********** декларира имота с цел данъчно облагане пред ..................... Декларацията е представена по делото от ............................

2. По отчитането на потребената топлинна енергия:

На 06. Х. 2000 година се провежда ................................., на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. ........................... упълномощава три лица да сключат споразумителен протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба протокол.

На 14. ХII. 2000 година третото лице – помагач и ......................., сключват представен по делото с исковата молба договор №............... По силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112 в от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.

На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца ....................... при общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в ........................... при спазване на Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

2

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете:

На ........................... година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на 30. IХ. 2022 година по частно гражданско дело №29476 по описа на съда за 2022 година. Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 13. ХII. 2022 година съдът постановява Разпореждане № ..................... с което разпорежда на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1. Съобщението е връчено на ищеца на ...................... година. Искът по настоящото дело е подаден на 01. II. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на стойността на ползваната топлинна енергия:

По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационното отношение с ответника; доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери през процесния период.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, а в случай, че се позовава на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия или при дяловото разпределение, в негова тежест е да установи, че е предявил рекламация в нормативно установените срокове и същата е основателна.

Спорен между страните е въпросът дали процесния топлоснабден имот е собственост на ответника или не. От представените по делото доказателства се установява, че същият сключил брак през 1985 година, а съпругата му придобила имота по време на брака през 1988 година като обезщетение за отчужден имот.

За да се произнесе по спорния въпрос съдът взема предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от отменения Семеен кодекс от 1985 година. Според §4 от Преходните разпоредби на същия отменен Семеен кодекс правилата му относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове.

Затова и съдът намира, че следва да го приложи в случая. Според посочената разпоредба правата върху вещи, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 от същия кодекс или с друго лично имущество, придобито преди брака, са лични.

В процесния случай с представената по делото заповед е обезщетена само съпругата на ответника, затова може да се счита, че е било отчуждено нейно лично имущество. Ако беше отчуждено имущество в семейна имуществена общност, за отчуждаването щяха да са обезщетени и двамата съпрузи. Освен това, тежестта на доказването на възникване на съпружеска имуществена общност върху отчужденото имущество пада върху ищеца по силата на чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс. доказателства в такъв смисъл не са представени. Затова съдът счита, че е било отчуждено лично имущество съпругата на ответника. По силата на чл. 21, ал. 1 от отменения Семеен кодекс от 1985 година и получения като обезщетение топлоснабден имот е също лична собственост на съпругата, като получен от преобразуването на имуществото ѝ, макар и по време на 3 брака. Затова и съдът счита, че ответникът не е собственик на процесния топлоснабден имот, макар и в подадената от съпругата му декларация да е посочен като собственик заедно с нея.

Съдът намира, че ищецът не е установил правото на собственост върху топлоснабдения имот, което сам сочи като предпоставка за възникването на облигационно правоотношение по силата на което ответникът дължи плащане на доставената топлинна енергия. горното е достатъчно за отхвърлянето на иска. За правна чистота съдът се произнася и по твърдението на ответната страна, че вземането на ищеца е погасено по давност. Според чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.

Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите, настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111: вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка тригодишна давност. Давността започва да тече в 30-дневен срок от изтичане на периода, през който е доставяна топлинна енергия, защото падежът на задължените за плащане на цената настъпва тогава. Давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда на 02. VI. 2022 година. Ето защо съдът счита, че всички вземания на ищеца, чийто падеж е настъпил преди 02. VI. 2019 година, са погасени по давност. В настоящия случай ищецът не претендира плащане на суми за времето от преди 01. VI. 2019 година: падежът за плащане на стойността доставената през месец май 2019 година топлинна енергия настъпва в края на месец юни 2019 година. Затова съдът счита възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно.

Така мотивиран съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

3. По иска за реално изпълнение на задължението за плащане на услугата „дялово разпределение“:

По изложените по-горе съображения съдът счита, че ответникът не дължи и стойността на услугата „дялово разпределение“ и отхвърля и този иск като неоснователен.

4. По исковете за обезщетение за забава:

Предвид отхвърлянето на главните искове, акцесорните искове за обезщетение за забава също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предявени са искове за общо 3 864.65 лева, отхвърлени изцяло. Ищецът следва да заплати на ответника разноски заради отхвърлянето на исковете по силата на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Затова ищецът следва да бъде осъден за заплати на адвокат В. В. Т. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на материално затруднено лице на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09. VII. 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 686.47 лева. за заповедното производство се дължат разноски от 200.00 лева за адвокатско възнаграждение.