Решение № 84 от 27.03.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Враца, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20251400500061 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№5128/11.04.2024 г. по опис на РС-Враца, подадена от "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД, ЕИК ***, чрез адв.К. К. от АКВраца, срещу решение № 164/21.03.2024 г. по гр. дело № 2616/2023 г. по описа на РСВраца, с което решение съдът е уважил предявените от ищеца Т. Н. Ц. от гр.Враца срещу "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225,ал.1 от КТ, осъдил е ответника да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1 355.71 лева, осъдил е ответника да заплати по сметка на РС-Враца сумата от общо 560.28 лева - дължима държавна такса и заплатени от бюджета на съда разноски за вещо лице.

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Излага, че изводът на районния съд, че липсата на сертификат за преминато обучение за управление, поддържане, диагностика и ремонт на доставените тролейбуси не дава основание на работодателя да постанови законосъобразно атакуваната Заповед №15/31.08.2023 г. е в пряко противоречие, както с посочената обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, така и с възприетата от 1 районния съд съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК. От становището на Районен съд – Враца не можело да се изведе, че уволненият Т. Ц. ще изпълнява трудовите си задължения като „***“ и ще управлява тролейбусите марка Metropolis, модел Energis MP – T.LF.12 без да преминал обучение за управление, поддържане, диагностика и ремонт на тези тролейбуси. Не се сочело нито конкретно правно основание и съдебна практика, въз основа, на които районният съд възприема, че това квалификационно изискване не е задължително в случая, респективно, че не е безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Тъй като по делото било представено писмо с изх. № 645/15.06.2023 г., с което жалбоподателят направил искане до „Авто инженеринг холдинг груп „ ЕООД да насрочи дата и график за обучението на служителя Т. Цонев, то от жалбоподателя били предприети действия, за да може служителят да премине през необходимото обучение. Тъй като от „Авто инженеринг холдинг груп „ ЕООД с писмо от 30.08.2023 г. бил получен отговор, че доставчикът няма възможност да организира обучения за водачи на тези тролейбуси, то безспорно се установявало наличието на предпоставките за прилагане на чл. 328, ал.1, т.12 КТ. Писмото не било оспорено дори формално от ищеца, не било възприето от районния съд като установяващо обективна невъзможност за изпълнение на процесния договор. В насока за съществуването на обучени служители на жалбоподателя, които да проведат обучение не били искани, нито събирани, нито представяни доказателства. Обективно можело да се изведе, че Т. Ц. не е придобил придобитата квалификация по причина, по която "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД, ЕИК *** не следвало да носи отговорност.

В писмената защита, като съществен аргумент за постановяване на Заповед № 15 / 31.08.2023 г. се изтъквал, че към момента на издаването й, гаранционният срок по отношение на един от най-съществените и скъпи елементи не е бил изтекъл, което задължава Т. Ц. да притежава сертификат за проведено теоретично и практическо обучение за управление, поддръжка и ремонт на тролейбус Metropolis, модел Energis MP-T.LF.12. Това обстоятелство, обаче, не променяло законосъобразното издаване на заповедта, т. к. е безспорно, че ищецът не притежава такава квалификация, която е задължителна е оглед изпълнение на трудовите му задължения като „***4', което съответно включва управление на тролейбусите марка Metropolis, модел Energis MPT.LF.12.

Иска решение №164/21.03.2024 г. по гр.дело № 2616/2023 г. на РС-Враца да бъде отменено изцяло, а исковите претенции на ищеца Т. Ц. оставени без уважение.

Заявява искане за допускане до разпит пред въззивната инстанция на трима свидетели. Сочи, че е направил това искане двукратно - с отговора на исковата молба и в първото по делото открито с.з., и твърди, че в нарушение на прогласените в чл.8, чл.9 и чл.10 от ГПК принципи първоинстанционният съд не го е уважил.

2

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от Т. Н. Ц. от гр.Враца - ищец по гр. дело № 2616/2023 г. на РС-Враца, който заявява становище за неоснователност на жалбата.

На първо място, невярно и неоснователно било твърдението на въззивника, че от становището на Районния съд не можело да се изведе въз основа на какво съдът възприема, че не е налице безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Районният съд правилно възприел, че не намира опора в писмените доказателства - нито в съдържанието на договора, нито в представената по делото техническа спецификация за проведената обществената поръчка, въз основа, на която е сключен договора за доставка на тролейбуси, изложеното в изготвено от управителя на "Авто инженеринг холдинг груп" ЕООД писмо с изх. № 023 4660/30.08.2023 год., че тролейбусите могат да се управляват само от водачи, преминали успешно курса на обучение, а при възникване на неизправност в някой от тролейбусите, управляван от водач, който не е преминал обучение съответно ще отпаднат и гаранционните условия по договора за това превозно средство.

Правилно било възприето и че от съдържанието на договора, респективно от съдържанието на техническата спецификация за обществена поръчка не се сочат общи или специфични условия, при които гаранционните условия ще отпаднат преди определения срок - 24 месеца или 100 000 км, пробег, което от двете настъпи първо, считано от доставката на съответното превозно средство.

Напълно голословно било и твърдението на въззивника, че към момента на издаване на процесната заповед за незаконното уволнение на Т. Ц. „гаранционният срок по отношение на един от най-съществените и скъпи елементи не бил изтекъл, което задължавало Т. Ц. да притежава сертификат за проведено теоретично и практическо обучение за управление, поддръжка и ремонт на тролейбус Metropolis, модел Energis MP-T.LF.12“. Това, че в „писмената защита като съществен аргумент се изтъква“, не означавало, че се доказва. Няма нито едно ангажирано доказателство за това твърдение на въззивника и подобно на всички останали негови твърдения по това дело, то било голословно, невярно и недоказано. Подробно се описва какво се доказва от събраните писмени доказателства.

В представеното писмо доставчикът не се позовавал на конкретни клаузи от договора, защото просто липсвали такива и твърдяното било голословно и не почива на сключения договор и на действителни правни основания, поради което първоинстанционният съд правилно не го кредитирал с доверие.

Дори да имало удължаване на гаранцията за някой от тролейбусите, за което ответникът не предоставил никакви доказателства, това не означавало, че останалите тролейбуси, гаранционният срок на които бил изтекъл, не можело да се управляват от ищеца, т.е. и при тази хипотеза не била налице действителна обективна невъзможност 3 ищецът да изпълнява задълженията си по трудовия си договор и освобождаването му е неоснователно и незаконосъобразно, а първоинстанционното решение правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно приел за доказано от т. 3.8.1. от Техническата спецификация на възложителя, че изпълнителят поема задължението да обучи освен определения брой работници и служители също и осем инструктори, за обучение на водачи на тролейбусите.

Не било налице „обективна невъзможност“ и прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца било неоснователно и незаконосъобразно, а решението на първоинстанционния съд - правилно и поради това, че ако доставчикът отказвал обучение на персонала, то тогава е налице неизпълнение на договорни задължения от страна на доставчика. Това обаче не била обективна невъзможност ищецът да си изпълнява трудовите задължения.

Невярно било твърдението на въззивника, че „работодателят е действал изключително в интерес на работника“. Напълно невярно и недоказано било твърдението на въззивника, че гаранционният срок по отношение на един от найсъществените и скъпи елементи бил изтекъл. Нямало ангажирани никакви доказателства за това, нито пък в договора съществувала привръзка между гаранцията и обучението на персонала.

Първоинстанционното решение било правилно и защото не се доказало по делото къде, в кой акт на работодателя е вменено на ищеца изискване да премине обучение и изискване, че може да изпълнява трудовите си задължения едва след провеждане на такова обучение, както и откъде произтича за него задължението да предоставя валиден сертификат за това. Затова и в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение не било изрично посочено откъде произтичат и къде са му вменени тези трудови задължения.

От приобщените писмени доказателства било видно, че нито в трудовия му договор, нито в длъжностната му характеристика имало такова задължение, което да го препятства да изпълнява задълженията си на работното място.

Иска се отхвърляне на направеното доказателствено искане във въззивната жалба за допускане на свидетели, които да оборват с устни показания факти и обстоятелства - гаранционните условия, изтъкнати като обективна невъзможност, които подлежат на доказване и вече били доказани с писмени доказателства и които са предмет на договорни отношения и били обективирани в сключения договор между възложителя и изпълнителя. Съгласно чл. 164, ал. 1 от ГПК тези свидетелски били недопустими.

Постъпила е частна жалба вх.№ 1764/16.12.2024 г. от "Тролейбусен транспорт Враца" ЕООД, ЕИК ***, чрез адв.К. К. от АК-Враца против постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 2019/21.11.2024 г.

4

Счита постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно.

От страна на ответника своевременно било неправено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна. С исковата молба ищецът заявил присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 6887,40 лв., а с решението „Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД било осъдено да заплати на Т. Н. Ц., по това обезщетение, сумата 2757,07 лв. Т.е. с диспозитива на решението претенцията била намалена 2,5 пъти, което макар и след изменение на иска, било направено след завеждане на делото. Поради това и присъденият адвокатският хонорар следвало да бъде определен от районния съд, съобразно уваженият размер на иска, а не съобразно заявеният такъв. Така присъденият хонорар бил в противоречие с разпоредбите на НМРАВ и чл. 78 от ТПК.

С решението, което изрично се потвърждавало от атакуваното определение, като част от присъдения хонорар, били уважени и разноски в размер на 200 лв. - за писмена консултация във връзка със завеждане на исковете. Очевидно тези разноски, дори да били сторени от ищеца, били извън настоящия процес, поради което присъждането им е извън нормата на чл. 78, ал. 1 от ТПК - присъждали се единствено заплатените от ищеца разноски по производството.

Счита, че на „Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД следвало да бъдат присъдени разноски в размер на 1062 лв. (договорени 1770 лв. х 60%). Съгласно чл.

78, ал. 4 от ТПК и съобразно обстоятелството, че в с. з. от 06.03.2024 г. районният съд, макар и след изменение на иска, имплицитно бил прекратил производството по делото за разликата над 2757,07 лв. до 6887,40 лв. (което било намаление с 60 % от заявения първоначално интерес).

Иска се отмяна на обжалваното определение и да бъде определен хонорар съобразно НМРАВ, правната и фактическа сложност на делото и разпоредбите на 78 от ГПК.