Решение № 3 от 11.01.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Шумен, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20233600500486 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №768 от 16.10.2023г. по гр.д.№558/2023г. Районен съд - гр.Шумен отхвърлил предявения от БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на земеделието, срещу А. Ю. Я. с ЕГН ********** от с.Я...., положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, по отношение на ответника А. Ю. Я., че поземлен имот УПИ II, в квартал 12 „Д“ (дванадесет, буква „Д“) по плана с. Я.., с площ от 3 107 кв.м., описан в акт за частна държавна собственост с №3805 от 28.11.2022 г., утвърден от областния управител на Област Шумен, вписан в служба по вписвания гр. Шумен на 29.11.2022 г. под вх. peг. 8512, акт №178, том 25, дело № 526/2022 г., е собственост на българската държава, като неоснователен . С решението са присъдени и деловодни разноски на ответника А. Ю. Я. в размер на 1800 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като сочи че решението е неправилно, противоречащо на материалния закон и на доказателствата по делото, по подробно изложени съображения. Моли съда да го отмени и постанови друго, с което да бъдат уважени изцяло исковите им претенции.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

1

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.124, ал.1 от ГПК от БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА срещу А. Ю. Я.. Ищцовата страна излага, че е собственик на недвижим имот, представляващ Поземлен имот УПИ II, в квартал 12 „Д“, с площ от 3107 кв.м., описан в акт за частна държавна собственост с №3805 от 28.11.2022 г., утвърден от областния управител на Област Шумен. Сочи, че ответникът А. Ю. Я., въз основа на извършена обстоятелствена проверка е бил признат за собственик на горния имот с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №..... г..

Ищецът твърди, че е собственик на имота по силата на закона, тъй като имотът е частна държавна собственост, доколкото е част от бивш стопански двор на организация по §12 и §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не подлежат на възстановяване, тъй като са негодни за земеделско ползване и по силата на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ държавата ставала собственик на такива имоти, за което бил съставен и акт за частна държавна собственост. Излага подробни доводи, досежно липсата на предпоставките за придобиване на процесния имот от ответника въз основа на 10 годишно давностно владение. Ето защо моли да бъде признато за установено по отношение на ответника че държавата е собственик на процесния имот, както и на основание чл.537, л.2 от ГПК, да се отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №..... г. на нотариус С.С. рег.№024 на НК, с район на действие Районен съд Шумен.

В депозирания отговор ответникът оспорва предявените искове, като излагат, че дори и да се приеме, че държавата е станала собственик на имота, тя е загубила собствеността си защото имота е придобит по давност въз основа на повече от десет годишно владение, до датата на предявяване на иска. Сочи, че в съседство на процесния имот се намирал друг имот - УПИ І кв.12, в който се намирали зърноплощадка и приемен бункер, покрити с навес, които били собственост на ППК "Есен" в ликвидация с.Я.., но били ползвани от ответника по предназначение още преди 1996г., като на 26.05.2005г. имота бил купен от кооперацията на името на брата на ответника. Във връзка с дейността му на земеделски производител, от началото на 1996г. без прекъсване ответника бил завладял и упражнявал фактическата власт и върху съседния процесен имот, като паркирал и съхранявал в него притежаваната земеделска техника, използвана в дейността му. Намиращата се в имота сграда - конюшня, отдавна се била самосрутила и не съществувала. През този период имотът бил ползван от ответника като земеделски производител за паркиране и съхранение на земеделска техника трактори, зърнокомбайни и прикачен инвентар.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното от фактическа страна: С Акт №3805/28.11.2022 г. за частна държавна собственост, на основание чл.68, ал.1 и чл.2, ал.3 от ЗДС; чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, недвижим имот, 2 представляващ Поземлен имот УПИ II, в квартал 12 „Д“ (дванадесет, буква „Д“) по плана с.

Я.. /стопански двор/, с площ от 3 107 кв.м., е бил признат за частна държавна собственост. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №... г., на нотариус С.С. рег.№024 на НК, с район на действие Районен съд Шумен, ответникът, по силата на извършена обстоятелствена проверка е бил признат за собственик по давностно владение на гореописания недвижим имот. От представените заверени преписи от документите по НД№780/2022 г., се установява, че по повод производството по обстоятелствена проверка, от Областна администрация-Шумен е издадено удостоверение с изх.№94-А-00-206 от 09.11.2022 г., от което е видно, че процесното дворно място представлява земя от бивш стопански двор на с. Я.., общ. В., като е посочено, че съгласно чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ е държавна собственост. От същите документи става ясно, че имотът е деклариран от ответника на 27.10.2022 г., като начислените до него момент, за периода от 2017 до 2022 г., задължения са платени от ответника. От представения от ответник НА за покупко - продажба №65, т.І, рег.№527, дело №48 от 15.02.2022г. на нотариус А.А. рег.№019 на НК, с район на действие Районен съд Шумен, е видно че на горната дата Г.. Ю. Я. продал на "Каспер Агро" ЕООД, чрез управителя А. Ю. Я. ЗЪРНОПЛОЩАДКА - навес с три оградни стени, с метална носеща конструкция със застроена площ от 1008 кв.м., и ПРИЕМЕН БУНКЕР покрит с навес със застроена площ от 140 кв.м., заедно с дворно място, съставляващо УПИ І в кв.12Е по плана на стопански двор с.Я.., община В. с площ от 3256 кв.м., при граници и съседи: от север, изток и запад - улици, от юг - УПИ ІІ. Разпитаните в първоинстанционното производство ищцови свидетели излагат, че служители на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен и Общинска служба „Земеделие“- с. В. периодично са посещавали имоти на държавния поземлен фонд, като за процесния имот са извършили проверки през 2022 г. и 2023 г., както и преди 2022 г., но без да посочват точна година или дата, и при проверките констатирали непромененото състояние на имота, и липсата на каквато и да било складирана техника или инвентар там.

Свидетелите на ответника - А.И. - съпруг на сестрата на ответника, Х.Х. - механизатор при ответника от 2013г., и Р.Я., излагат, че ответникът е земеделски производител от повече от 15 - 20 години, като през годините е придобивал и обработвал земеделска земя. Във връзка с тази си дейност той притежавал селскостопанска техника /трактори, комбайни, машини/, като в началото започнал работа с малко земи и с един трактор "ЮМЗ", плуг, сламопреса, в последствие комбайн "Нива", по - късно комбайн "Клас", както закупувал и друг инвентар за дейността си, наел под аренда и допълнително земеделска земя в течение на годините и сега обработвал около 10000 дка земя. Свидетеля И. работил при ответника като общ работник от 2011г. до 2014г., и сочи, че ответника ползвал процесното дворно място за съхранение на техника, инвентар, торове, когато започнал работа при него през 2011г., като излага че са правили и ограда на местото, и са пръскали за трева. Свидетеля Я. сочи, че ответника започнал да си слага машините в процесното място преди около 15 - 20 години. Свидетеля Х. сочи, че като почнал работа при ответника през 2013г., той обработвал около 5-6 хил.дка земя, и имали трактор "ЮМЗ", "Нивата" отишла за скраб, закупил друга техника и инвентар, която държали в процесното празно място. Те полагали грижи за това место, даже и ограда 3 му били направили заради съхраняваната там техника.

Анализът на така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи. На първо место, с оглед становището на ответника и необходимостта от наличие на интерес от предявените установителни претенции, следва да се отбележи, че същия се обосновава в достатъчна степен, както с издадения констативен нотариален акт в полза на ответника, така и със съдебното оспорване на правото на собственост на ищеца от ответника в настоящия процес. Неоснователно е възражението на ответната страна за неприложимост на разпоредбата на чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ по отношение на процесния имот, с оглед трайното предназначение на имота към настоящия момент - Урбанизирана. Съгласно чл. 45, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ, земеделските земи от държавния и общински фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие като се постановяват решения по чл. 18ж, ал.

1 или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Тези решения също имат конститутивен характер и касаят тези земеделски земи, които са били собственост на държавата преди образуване на ТКЗС и ДЗС и другите образувани въз основа на тях селскостопански организации и са били включени в тях. За земите, които нямат земеделски характер обаче такава процедура не се провежда.

Съгласно чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ върху земите във и извън границите на урбанизираните територии / населени места/, включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сградата. Това възстановяване обаче се извършва само ако земите имат земеделски характер, тоест годни са за земеделско ползване, което следва от чл. 1, ал. 2 ППЗСПЗЗ . Когато вследствие на изграждането на стопанския двор земята е загубила качеството си на земеделска и не е годна за земеделско ползване, е налице извършване на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяването на собствеността и собственика има право на обезщетение по този текст на закона. Поради това тези земи се считат за държавна собственост съгласно чл. 10б, ал. 5 /предишна ал. 4 / от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ за тези земи се издават актове за държавна собственост /актуват се от областния управител/ като актът за държавна собственост подлежи на вписване. С оглед на това правото на собственост на държавата върху земеделски земи, включени в бившите стопански дворове на организациите по § 12 ПЗРЗСПЗЗ, които не подлежат на възстановяване, тъй като върху тях са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от ПЗРЗСПЗЗ, или и макар и да не са заети от сгради и съоръжения на тези организации са негодни за земеделски ползване, произтича по силата на закона, тоест "ex lege". В горния смисъл и константната съдебна практика - Решение № 104 от 4.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4269/2016 г., III г. о., Решение № 155 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2015 г., IV г. о., Решение № 84 от 1.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 610/2019 г., I г. о., Решение № 151 от 24.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3988 / 2018 г. І г. о. и др.. Установено е, че върху имота е била изградена конюшня, и въпреки, че към настоящия момент тя е погинала, цялото дворно място е било бетонирано и негодно за ползване като земеделска земя. Ето защо следва да се приеме, че Държавата е придобила правото на собственост по отношение на процесния поземлен имот в урбанизираната територия, по 4 силата на закона.