Решение № 386 от 13.10.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. *****, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130101413 по описа за 2025 година

Производството е образувано по отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК предявен от Р. Т. П., ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул **** № бл. 1, вх. В, ап.

65 и С. Т. К., ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. **** № 68 срещу В. Р. П., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ********* № 69, вх. А, ет. 3, ап. 5 за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 370кв.м.ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ I- 207, кв.1 по плана на с. *******, одобрен със заповед № 386/16.09.1992г., целият с площ от 1380кв.м., при граници на имота имоти: улица, улица, УПИ II- 206, УПИ III-209 И УПИ Х-208, като се отправя и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА № 145/20.11.2025г. на нотариус рег. № 773 на НК в тази му част.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищците в исковата молба:

Собственици са на процесните ид.части от имота по наследство от баща си Т.П.Д..

Приживе, баща им и брат му Д.Д. са придобили собствеността по наследство и давност, които им права са били признати с НА № 83/1986г. С договор за покупко- продажба по НА № 100/1988г. баща им и чичо им са продали на ответника 640кв.м. от имота. След тази сделка и приемането на ДРП на селото през 1992г., баща им и чичо им са останали съсобственици на 740кв.м. След смъртта на баща им, двете ищци са станали собственици на притежаваните от него 370ид.ч.

През м. октомври 2025г. получили уведомление от Община *****, че ответникът е стартирал процедура по снабдяване с КНА за тяхната част от имота. Подали възражение, но въпреки това на 20.11.2025г. ответникът се снабдил с КНА за собственост по давностно владение и за тяхната ид.ч от имота.

Оспорват ответникът да е придобил собствените им ид.ч. от имота, като сочат, че са декларирали и заплащали дължимите данъци за него; полагали са грижи за имота; ответникът никога не ги е търсил и не е заявявал права за тяхната ид. част. Оспорват да са го виждали в имота. Твърдят, че той самоуправно е предоставил имота за ползване на трето лице- техният съсед И.В. за негови нужди, като през 2025г. той е обработвал мястото и го е 1 засял с ечемик.

Оспорва констатациите на нотариуса за давностно владение и придобИ.е на право на собственост от ответника. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който искът се оспорват като неоснователен.

Твърди, че с договор за покупко- продажба от 23.09.1988г. закупува имот и от нея година установява владение върху цялото дворно място, представляващо сега УПИ I- 207 с площ от 1380кв.м., т.е. включително и върху спорните ид.части. Границите му сочи от 1988г. до настоящия момент да не са били променени. По белезите на съществуващите огради с помощта на баща си сложил допълнителни ограждения- телена мрежа по западната граница с малка врата осигуряваща пешеходния достъп до имота. В северната страна поставил ограда с бодлива тел, а малко по- късно направил портал от около 6-8м., предназначен за преминаване на техниката, с която обработвал мястото. В останала си част имотът бил ограден от синори и частично с бодлива тел, които той поддържал. С годините оградата била нарушавана от техниката, поради което останала да съществува само на места. По молба на собственика на УПИ Х-208 премахнал оградата откъм тази страна, за да обработва и имота на съседа с техниката си. Едва 2025г. установил, че по документи притежава само 640кв.м. от имота, макар да го обработвал изцяло като свой открито, без прекъсване и оспорване на фактическата му власт. В първите години отглеждал зеле и пипер, като за нуждите на напояването през 1990г. правил кладенец. От 1993г. започнал да сее само зърнени култури, като за обработката му ползвал техниката на чичо си. Възприемайки се за собственик през всичките тези години, не е търсил съгласие, позволение или мнение от когото и да е. Ето защо, през 2025г. предоставил имота за ползване на съседа си И.В.. Твърди, че от 1988г. никой друг, освен той и семейството му, не е посещавал имота и не е предявявал претенции за собственост. Настоява, че въз основа на упражняваната от него в периода 23.09.1988г. до настоящия момент, фактическа власт с намерение за своене, е придобил собствеността и върху спорната сега ид.ч.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. И двете стани ангажират писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, който е допустим. С Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012г., ОСГТК се прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва или при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, а така също - за да се защити фактическо състояние или при възможност ищецът да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.

Ищците обосновават правния си интерес от търсената защита като твърдят, че притежават определен обем права върху имота по наследство от баща си Т.Д., а той по наследство и давност, които му права са били признати с НА № 83/1986г. Ответникът сочи да е собственик на спорните ид.ч. по давностно владение упражнявано от 23.09.1988г. и до 2 настоящия момент. Налице е колизия на права и въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора.

Предмет на делото е правото на собственост на ответника, който следва да докаже, че е собственик на всички претендирани от него основания, признати му с КНА № 145/2025г.

Основателността на иска възлага в тежест на ищците да установят в условията на пълно и главно доказване, твърденията, с които обосновават правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на твърдяното право върху имота и опровергаване на легитимиращото на КНА № 145/20.11.2025г.

В тежест на ответника е да установи твърденията си, че се легитимира като собственик на основание давностно владение установено 1988г., продължаващо и сега, които му права са удостоверени с КНА № 145/20.11.2025г.

От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се установяват следните факти, по които спор между страните не е имало:

Ищците имат качество на наследници от първи ред на Т.П.Д., поч. на 28.09.1993г., като негови низходящи.

С КНА за собственост на недвижим имот по давност № 83/24.10.1986г. Т.Д. и Д.Д. са признати за собственици на основание давностно владение и наследство на празно дворно място от 1170кв.м. включено в парцел I- 30 при граници от две страни улици, Я.В. и Б.Н..

С договор за покупко- продажба по НА № 100/23.09.1988г. Т.Д. и Д.Д. прехвърлят на В. Р. П. незастроено дворно място от кв.м. съставляващо парцел I- 30, кв.1 при граници от две страни улици, Т.Д. и Д.Д..

С КНА № 145/20.11.2025г. ответникът е бил признат за собственик на 740кв.м. ид.ч. от процесния имот по давностно владение. От приобщените по делото материали по нот. дело по издаване на КНА се установява, че в рамките на производството пред нотариуса са свидетелствали А.М., Ж.И. и К.А.. В приложената молба декларация, с която е отпочната процедурата по издаване на КНА е удостоверено, че ищците са подали възражения.

Нямало е спор между страните, че имотът по КНА от 1986г. е идентичен с процесния идентифициран като имот I-207 по ДРП от 1992г., както и че имотът по НА от 1988г. е част от него.

Спорът е относно това дали ответникът е упражнявал фактическа власт върху целия имот, имаща признаците на владение и годна да го направи собственик.

За установяване, респ. опровергаване на твърденията за упражнявана фактическа власт върху имота от значение по делото са ангажираните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите водени от ищците И.В. и К.Б., респ. К.А. и Ж.И., водени от ответника.

В показанията си свидетелите К.А. и Ж.И. свидетелстват за следните релевантни за спора факти:

Св. А. живее в гр. *****, работи в с. ****. С В. /ответника/ се познавали от деца. Знае за имота му в с. ******* и го описва да е в края на селото, около декар и половина.

Западната и северната му страни били оградени с мрежа и бодлива тел, на запад имало малка вратичка с катинар и оборска тор пред нея, на север с голяма порта с катинар, през която влизали с техника. По предната година счупили катинара понеже не могли да го отворят и сега се затваряло с тел. От юг и изток нямало огради, а синори. Преди време имало ограда, но постепенно с техниката я съборили. От около 20г. по договорка с В. ходел с техника на чичото му И., да оре, сее, дискува, жъне. Всяка година до 2024г., когато чичото на В. починал, го обработвали целия имот. Обработвали и имота на „шопа“ от южната 3 страна и по този повод махнали оградата между двата имота. Имотът никога не бил разделян на части, нито са му били променяни оградите или границите. През 1993- 94г. се сеел със зеле, като до малката портичка от западната страна В. правил кладенец. Сеело се и пипер, пшеница, ечемик. През 2024г. бил сят с пшеница. След 2024г. В. се разбрал с комшията си от долната страна- „шопа“, той да го обработва. През всичките години сочи да не е виждал други хора в имота. Не му е известно да е имало спорове за собственост, нито за това В. да е имал уговорки с други собственици относно ползването и продукцията от имота.

Той лично влизал поне три пъти в годината в имота и никой не му е правил проблем за това.

Реколтата се прибирала от друг комбайнер.

Св. И.ов /трети братовчед с ответника/ посочва, че за пръв път посетил имота, когато бил на 10г., т.е. 1984г. /роден е 1974г./. Описва го около декар и половина, от две страни граничещ с улици, с малка и голяма врата, и ограда от мрежа и бодлива тел. През годините не били променяни границите му. Когато бил малък в имота се сеело пипер и зеле, а сега жито и ечемик. Преди 10-11г. и до миналата година по поръчение на В. започнал да го работи- оран и дискуване. Поне пет пъти е ходил на имота. Ползвали техника от кооперацията на чичото на В., като когато съседът от южната страна /УПИ Х-208/ кажел, обработвали и неговия имот. От 2025г. ги работели двете места и от тогава сочи със сигурност да знае, че няма ограда между двете места. На границата между двете места имало кладенец, правен от В.. Влизали с машините през голямата порта, която се заключвала с катинар, ключ за който получавали от В.. Тази година В. дал имота на съседа си да го работи. Между двата имота се виждала граница като синор. Имало е ограда, но някой я бил махнал. Посочва, че е допускан в имота от В., влизал 2-3пъти годишно в него и никой друг не е виждал. Знае, че мястото е на В. и той ползвал продукцията. Миналата година бил за последно в имота. През 2024г. не е работил той с трактора и не познавал съседите. Съседът от долната страна /юг/ не го познавал, виждал го е два пъти. Свършвал си работата в имота за около час. Последно бил в имота през 2025г., когато В. му казал да отиде да изоре мястото.

В показанията си свидетелите И.В. и К.Б. свидетелстват за следните релевантни за спора факти:

Св. ВА. живее в имот Х-208, граничещ с процесния от юг. Познава ищците и баща им Т.. Посочва, че между неговия имот и този на ищците никога не е имало ограда. Процесното място не е било никога разделяно по средата с ограда. Преди да го продадат имотът се ползвал от Т. и С.. От запад и север имало ограда, а от изток телена ограда, която преди 45години тракторът я съборил. От около 7- 8г. свидетелят обработвал процесния имот, след като чичото на В.- И. Р. видял, че не излиза много реколта от него. Иначе И. го работел понеже бил арендатор и идвал да оре и сее, и го работел заедно с мястото на свидетеля.