Решение № 195 от 02.08.2021, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Ловеч , 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20214310100352 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от СТ. Б. Б., с ЕГН **********, лишен от свобода Затвора – Ловеч против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София.

Ищецът излага, че в качеството си на възложител на дейността на Затвора –Ловеч ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София носи пряка отговорност за имуществените вреди, причинени му от незаконосъобразни действия на затворническата администрация на ОЗ – Ловеч в периода от 11.08.2020 г. до деня на подаване на исковата молба.

Наведени са твърдения, че със заявление рег.изх. № 3312/11.08.2020 г. и рег. Изх.

№ 3313/11.08.2020 г., депозирани чрез Началника на ОЗ – Ловеч до Главен директор на ГДИН – София, в качеството си на кредитор е заявил изплащане на обезщетенията, които ответникът му дължи по силата на изпълнителни листи № 63/26.06.2020 г. и № 64/26.06.2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Поради липсата на действие, със свое заявление рег.изх.№ 4104/12.10.2020 г. до Главен директор на ГДИН е потърсил информация относно изпълнението на посочените изпълнителни листи.

Посочва, че с писмо рег. № 11734/24.11.2020 г. на Главен директор на ГДИН, рег.

Вх.№ 6671/26.11.2020 г. при ОЗ – Ловеч бил уведомен, че затворническата администрация е извършила прихващане на обезщетението, дължимо по изпълнителен лист № 63/26.06.2020 г. на АС – Ловеч във връзка със съхранявано в администрацията на затвора запорно 1 съобщение, а обезщетението дължимо му по силата на изпълнителен лист № 64/26.06.2020 г. на АС – Ловеч е прихванато във връзка с висящо към момента дело.

Счита, че действията на затворническата администрация противоречат на чл.105 от ЗЗД, вр. чл. 446 а, ал.2, изр.1 от ГПК. Твърди, че с виновното си поведение подизпълнителят на ответника му е нанесъл материална вреда, възлизаща на стойност 900 лв. към деня на постъпване на исковата молба в съда, представляваща сбор от дължимите обезщетения и техните законни утежнения, като незаконосъобразните действия на затворническата администрация се изразяват в принудително изпълнение върху несеквестируемо вземане, прихващане на несеквестируемо вземане без съгласието на кредитора и прихващане на несеквестируемо вземане без съгласието на кредитора по задължение, което не е изискуемо към момента на прихващането.

В петитумната част е изведено искане да бъдат призовани с ответника ГДИН – гр.

София на съд и след като се убеди, че извършените от затворническата администрация действия противоречат на установените от закона правила, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 900 лв., представляваща размера на причинената му имуществена вреда до подаване на исковата молба, както и сумата от 300.00 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи в резултат на неизпълнението на паричните задължения по издадените изпълнителни листи, ведно със законната лихва, начислена върху общата сума, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, представлявана от юрисконсулт Галя Георгиева. Намира искът за допустим, но оспорва същия като неоснователен. В отговора са изложени подробни съображения. Счита, че не е налице незаконосъобразно действие на администрацията на затвора, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В хода на процеса ищецът взема лично участие. Поддържа предявените искове и пледира за тяхното уважаване в пълния претендиран размер. Подробни фактически и правни доводи са развити в хода на устните състезания.

Ответникът –Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се представлява от ст.юрисконсулт Георгиева. По същество оспорва иска, като неоснователен и недоказан, като моли същият да бъде отхвърлен по изложените в отговора съображения..

Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложените по делото доказателства се установява, че въз основа на влязло в законна сила решение по адм.дело № 371/2018 г. по описа на Адм.съд- Ловеч в полза на 2 л.св. СТ. Б. Б., с посочен адрес ЗОЗТ „Атлант“ – гр. Троян е издаден изпълнителен лист № 63 от 26.06.2020 г., с който Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ – София е осъдена да заплати на Б. сумата от 500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 10.00 лв. – разноски по делото.

В полза на ищеца е издаден също и изпълнителен лист № 64 от 26.06.2020 г., на основание влязло в законна сила решение по адм. дело № 108/2017 т. по описа на Адм.съд – Ловеч, по силата на който Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София е осъдена да заплати на л.св. С.Б. сумата от 200.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода от 07.10.2016 г. до 21.11.2016 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 10.00 л – разноски по делото.

От друга страна, по делото се установява, че въз основа на влязло в законна сила решение по адм.дело № 191/2017 г. по описа на Адм.съд – Ловеч в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София е издаден изпълнителен лист № 30 от 02.04.2019 г., по силата на който СТ. Б. Б., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Ловеч, е осъден да заплати на ГД“ИН“ сумата от 300.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Установява се, че със заявление рег. № М-3312/11.08.2020 г. и заявление рег.№ М3313/11.08.2020 г., подадени чрез Началника на ОЗ – Ловеч до Директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ищецът С.Б. е отправил искане да му бъде изплатена сумите, присъдени му по посочените по-горе административни дела, съгласно приложените изпълнителни листи № 63 и 64/26.06.2020 г. В заявленията е посочена банкова сметка при ОББ, по която да бъдат преведени сумите.

По молба на Галя Георгиева – проц.представител на ГД“ИН“ и приложен към нея оригинал на изпълнителен лист № 30/02.04.2019 г. по описа на ДСИ при Ловешки РС е образувано изп.дело № 209/2019 г., с длъжник СТ. Б. Б.. По изпълнителното дело е депозирана молба, с която ГД“ИН“, в качеството си на взискател, е поискал да се наложи запор върху вземането на ищеца С.Б. от ГД“ИН“ в размер на 500.00лв., за което е издаден изпълнителен лист № 63/26.06.2020 г. на Адм. съд- Ловеч.

Със запорно съобщение с изх.№ 8365/09.11.2020 г. Държавен съдебен изпълнител при РС – Ловеч е наложил запор на вземането на длъжника С.Б. до размер на сумата от 500.00 лв., ведно със законната лихва върху нея и 10,00 лв. разноски, дължимо от ГДИН, съгласно тяхна молба вх. № 3753/19.10.2020 г. В запорното съобщение е посочена, че на основание чл.507, ал.2 и 3 от ГПК на ГД“ИН – Затвора Ловеч като трето задължено лице се забранява да предава запорираните до посочения размер суми на длъжника, като ГД“ИН, Затвора – Ловеч е уведомен, че от деня на получаване на съобщението има задълженията на 3 пазач спрямо дължимите на длъжника суми. Наред с това, на основание чл.508, ал.3 от ГПК ДСИ е разпоредил на Затвора – Ловеч да внесе дължимите от него суми на длъжника по посочената сметка при ЦКБ АД, Клон – Ловеч с титуляр РС – Ловеч по изп.дело № 209/2021 г. Запорното съобщение е получено в Затвора – Ловеч на 12.11.2020 г. и е регистрирано с вх.

№ 6361 от същата дата.

Установява се, че запорът е изпълнен, като с платежно нареждане от 15.12.2020 г. сумата от 490.95 лв. е преведена по сметката на съда, с основание заплащане: запор СТ. Б.

Б., ИД 20194310400209. Видно от писмо с Изх.5458/10.06.2021 г. на ДСИ при РС – Ловеч, към датата на изпращането му сумата от 490-95 лв. не е наредена на взискател и е налична по набирателната сметка на съда.

На същата дата / 15.12.2020 г./ по посочената от ищеца банкова сметка в ЦКБ АД с титуляр Станислава Миленова Иванова от страна на Затвора – Ловеч е преведена сумата от 122,80 лв., с посочено основание за плащане Л.Св. С.Б..

Относно вземането по изпълнителен лист № 64/26.06.2020 г. по делото е приложена Докладна записка от ст. Юрисконсулт в Затвора Ловеч, в която е посочено, че с Решение на ВАС по адм.д.№ 7310/2020 г. е отменено решение по адми.дело № 555/2019 г. по описа на Адм.съд- Ловеч в частта, с която С.Б. е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ разноски в размер на 100.00лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с подаденото от ищеца Заявление за изплащане на сумите по изпълнителен лист № 64/2020 г. и поради липсата на условия за прихващане на две насрещни вземания предвид изхода на водено между страните адм.дело № 7310/2020 г. на Адм.съд – Ловеч е отправено предложение на С.Б. да бъде изплатена сумата по изпълнителен лист № 64/26.06.2020 г. на Адм.съд – Ловеч. Върху докладната записка е поставена резолюция от Началника на Затвора – Ловеч – „Да се изплати сумата по изпълнителен лист № 64 от 26.06.2020 г. на Адм.съд – Ловеч“.

Видно от бюджетно платежно нареждане от 21.01.2021 г. сумата от 210.00 лв. е преведена по набирателната сметка на Затвора – Ловеч, в която се съхраняват лични средства на лишените от свобода, като посоченото основание за превод на сумата по тази сметка е С.Б. ИЛ 64/26.06.20 г.

При така изложените факти съдът е приел , че е сезиран с иск с правна квалификация по 49 от ЗЗД - за реализиране на обективната/безвиновна/ отговорност на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за претърпени от ищеца С.Б. имуществени вреди в размер на 900 лв. и присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 300.00лв.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят на някаква работа , отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.От съдържанието на тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл.49 от ЗЗД и вменяваща 4 задължение да се поправят виновно причинените вреди, като отговорността по чл.49 от ЗЗД е акцесорна и има обезпечително – гаранционна функция.

С доклада си по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните относно релевантните за спора факти, като с оглед естеството на предявения иск е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест в процеса и следва да установи кумулативното наличие на предпоставките за ангажиране на обективна безвиновна отговорност на ответника ГД“ИН“, а именно: настъпили имуществени вреди в претендираниия размер на сумата от 900 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения; действия/бездействия на служители на затворническата администрация / без да е необходимо установяването им персонално/, на които ответникът ГД“ИН“, в качеството му на работодател е възложил извършването на определена работа, като в конкретния случай ищецът твърди, че са налице действия, изразяващи се в принудително изпълнение върху несеквестируемо вземане и прихващане с несеквестируемо вземане без съгласието на кредитора. На следващо място в тежест на ищеца е да установи, че горните действия са противоправни и в нарушение на предписани правил, както и че е налице причинна връзка между тези противоправни действия и настъпилия вредоносен резултат.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в конкретния казус не са доказани всички елементи от състава на чл.49 от ЗЗД. Като съобрази установените по делото факти, решаващият съд приема, че в случая служители не затворническата администрация в Затвора – Ловеч, на които ответникът е възложил работа, не са извършили виновни и противоправни действия при и по повод изпълнение на службата си , в резултат на които да са настъпили твърдяните от ищец вреди.