Решение № 900 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330200085 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-008006 от 14.11.2022г. на Й.П.М. на длъжност началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на Г. Р. П. от гр.Х., обл.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания Глоба в размер на 3000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно постановено. Представят се доводи до същество на искането – оспорва се фактическата обстановка изложена в обжалваното НП и заключението за извършено нарушение по ЗДвП.

Представят се твърдения за наличие на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. С жалбата се представя договор за правна защита и съдействие.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.С. П., който поддържа жалбата. В пледоарията си представи доводи по същество на искането за отмяна на НП. Прави искане за присъждане на разноски.

Административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. Преди даване ход на делото, с административната преписка е представено молба-становище с която се счита 1 жалбата на Г. П. за неоснователна. Представят се доводи за правилно и законосъобразно издадено НП и се моли съда да бъде потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На 04.10.2022г., в гр.Пловдив, в 12:34 часа жалбоподателят Г. П. управлявал лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № ****, лична собственост по булевард „Васил Левски“ срещу номер 50 посока юг. По същото време до № 50 на бул.“Васил Левски“ служители от сектор пътна полиция – свидетел Н.

Я., и негов колега К.И.Ц. изпълнявали служебните си задължения свързани с контрола на движението на МПС в този участък от градската пътна мрежа.

Последните възприели как управлявания от жалбоподателят П. заобиколил пътен остров от булевард Васил Левски, находящ се срещу номер 50, с извеждане на МПС от контрол, свирене на гуми при което лекия автомобил при движението си на север преминал с десните гуми през тротоара на булеварда. След като възприели това полицейските служители, подали сигнал за спиране на МПС и извършили проверка с установяване самоличността на водача. За действията на Г. П. му бил съставен АУАН за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Същият бил подписан без възражение от жалбоподателя. В законоустановения срок било подадено възражение, което било прието за неоснователно.

Наказващия орган, възприел описаните в АУАН факти и издал процесното НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, оправомощителни заповеди, справка АНД, както и от показанията на свидетел Н. С. Я. които съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечиви.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът счита че АУАН и НП са издадени от компетентни органи с оглед на приложените по делото оправомощителни заповеди. От друга страна са спазени и законовите изисквания относно сроковете на съставяне на АУАН и издаване на НП.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че следва да се приеме за безспорно доказано осъществяването на визираното в НП нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП доколкото от материалите по делото може да се извади категоричен извод, че действително на 04.10.2022г. в 12:34 часа жалбоподателят е 2 управлявал МПС – лек автомобил „Мицубиши“ с рег.№ ****, лична собственост в гр.Пловдив по бул.“Васил Левски“ посока юг, като срещу № 50 е извел МПС извън контрол чрез презавиване по загуба на сцепление на гумите при маневра обратен завой и при движение посока север, с десните гуми преминава през тротоара на бул.“Васил Левски“.

Тези факти не се оспорват от жалбоподателят и неговия процесуален представител и не се оборват от каквито и да било доказателства.

По същество действията на жалбоподателят П. следва да е приемат такива, с които се използват пътищата отворени за обществено ползване за други цели, тъй като очевидно е липсвала причина за управление на автомобила с висока скорост, което да е довело до превъртане на задните гуми и поднасяне задницата на автомобила не са действия предприети за превоз на хора или товари.

С оглед преценката на всички събрани доказателства съдът счита, че няма как да не бъде прието за безспорно доказано осъществяването на сочените в АУАН и НП действия от жалбоподателя Г. П. респективно да бъде прието, че същият не е извършил нарушение по чл.104б,т.2 от ЗдвП.

Неоснователно е и възражението за съществени процесяални нарушения при съставянето на АУАН и при издаване на НП. Това е така, тъй като и в двата акта са подробно описани действията на жалбоподателят, с които се счита да е осъществил описаното нарушение. Доколкото в АУАН и НП са описани конкретните действия на водача, съдът счита че няма как да се направи извод, че е допуснато съществено процесуално нарушение като е ограничено правото на защита на жалбоподателят. Това е така, тъй като се сочат фактите, от които се прави извод за осъществяване на нарушението.

Достатъчно според съда е от доказателствата по делото и от описаните факти да може да се направи извод, че с действията си водачът е преследвал различна цел от нормалната за използване на пътищата – превоз на хора и товари, а в конкретния случай това е така. В конкретния случай според съдебния състав е налице основание да се приеме, че НП е издадено при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като е доказана по безспорен начин извършването на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП и вината на нарушителя.

По отношение на наложената санкция следва да се посочи, че правилно е приложена санкционната разпоредба, а наложените наказания са предвидени с фисксиран размер в закона, поради което и не могат да се индивидуализират от наказващия орган или пък да бъдат редуцирани от съда.

По отношение на приложението на чл.28 от ЗАНН следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав липсва основание за това. Следва да се има предвид, че обществената опасност на констатираното нарушение е висока по принцип. От друга страна водачът е санкциониран и друг път за нарушения по ЗДвП, като същият не може да бъде приет за примерен водач на МПС. Трябва да се отчита и това, че в конкретния случай не са доказани някакви извънредни обстоятелства, които да са мотивирали нарушителя да осъществи действията си, за да защити по-важни обществени отношения, т. е. не е налице крайна необходимост.

3

С оглед на всичко изложено дотук съдът счита, че случаят не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с аналогични нарушения и следователно не се явява маловажен по смисъла на закона.

С оглед на всичко изложено съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В настоящето производство е налично искане от страна на жалбоподателят за присъждане на разноски, но съобразено с изхода на делото направеното искане за присъждане на разноски следва да бъде оставено без разглеждане.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-008006 от 14.11.2022г. на Й.П.М. на длъжност началник сектор в ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция с което на Г. Р. П. отг гр.Х., обл.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3 му са наложени административни наказания Глоба в размер на 3000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК .

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4