Определение № 135 от 15.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. Пловдив, 15.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20245001000334 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 248 ГПК.

След постановяване на Решение №363/18.10.2024 по настоящото дело, от ищците С. И. М. и З. М. М. е подадена молба вх.№9927/05.12.2024г., с която е поискано бъде да изменено въззивното решение, в частта му за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на застрахователя разноски.

В молбата се поддържа, че съдът неправилно е определил разноските в полза на застрахователя за двете инстанции производство.

Посочва се, че въззивният съд не е взел предвид възражението за прекомерност, заявено от ищците. Излагат се съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ответното дружество, което не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, в случая, в размер, не по-висок от 300 лв.

Освен това, се твърди, че съдът не е съобразил резултата от делото, като въззивната жалба на застрахователя е уважена частично, поради което не следва да бъдат присъждани изцяло направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Счита се, че за първа инстанция, юрисконсултското възнаграждение следва да е 150 лв., т.е. разноските следва общо да са 1216,67 лв., а не както е присъдил съдът - 1366,67 лв.

Посочва се също, че за въззивна инстанция, съдът присъдил на 1 ответника 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, но същото според ищците следва да е 150 лв. Също така, съдът е присъдил 2891,77 лв. разноски за въззивна инстанция от общо претендираните 4337,65 лв, но с оглед уважената част от въззивната жалба на застрахователя, следва да са 2168,83 лв.

В законния срок, от ответното дружество е подаден отговор по молбата, с който се изразява становище за неоснователност на същата.

Съдът намира, че молбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от легитимирани страни. По същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид подадените от страните въззивни жалби, предмет на производството пред ПАС е пълният размер на предявените от ищците искове, съответно от по 180 000 лв обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците, частично от 220 000 лв и от 1470,60 лв обезщетение за имуществени вреди общо за двамата. Следва да се има предвид, че независимо че и двете страни са подали въззивни жалби, това не променя по същество тяхното процесуално качество на ищци и ответник. Тъй като въззивната инстанция е втора такава по съществото на спора, в случая, спорът отново е разгледан изцяло, респ. материалният интерес по исковете на ищците, респ. по защитата на ответника срещу тях, който е искал пълното им отхвърляне, е идентичен с този пред първата инстанция.

С въззивното решение, ПАС е отменя първоинстанционното решение в частта, с която се осъжда ответника да заплати на ищците, обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина им И.С. М., за разликата над сумата от по 60 000 лв за всеки от ищците, до присъдения на всеки от тях размер по 108 000 лв, частично от 220 000 лв, както и в частта относно присъденото на ищците обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, за разликата над сумата от 735,30 лв общо за двамата, до присъдения размер от 882,36 лева общо за двамата, като вместо това е отхвърлил предявените от тях искове за обезщетения за причинени неимуществени вреди за разликата над сумата от по 60 000 лв за всеки от тях, до уважения от първоинстанционния съд размер от по 108 000 лв за всеки от ищците, както и искът им за обезщетение имуществени вреди от същото събитие, над сумата от 735,30 лв общо за двамата, до присъдения размер от 882,36 лева общо за двамата. Първоинстанционото решение е потвърдено в частта, с която 2 исковете на двамата ищци за неимуществени вреди са уважени до размер от по 60 000 лв за всеки от тях, както и в която се отхвърлят исковете им за разликата над 108 000 лв, до 180 000 лв, частично от 220 000 лв, както и искът им за имуществени вреди, за разликата над сумата от 882,36 лева, до пълния предявен размер от 1470,60 лв.

Следователно, искът на всеки от ищците за неимуществени вреди е уважен до размер от 33 % от пълния предявен размер. Искът им за имуществени вреди е уважен до размер от 60 % от пълния предявен размер, но съвкупно от общия размер на исковите претенции, той съставлява по-малко от 0,5 %, поради което и следва не се отразява на общата степен на уважаване на исковете от прибл. 33 %. Ето защо, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноските пред първата и въззивната инстанция съразмерно с отхвърлената част от иска, т.е. на 67 % от сторените разноски Пред първата инстанция, от ответника са направени деловодни разноски от общо 2050 лв (в това число 1500 лв за експертиза, 10 лв за съд. удостоверение и 540 лв юрисконсултско възнаграждение). На първо място, следва се посочи, че ищците не са поискали изменение на решението в тази част, по реда на чл.248 ГПК, поради което и горепосочената сума за юрисконсултско възнаграждение не може да се преразглежда и намаля от настоящата инстанция на този етап от производството, за първи път от въззивния съд, без да е мината процедурата по чл.248 ГПК пред първоинстанционния съд. Такава е била инициирана от ищците, но не е касаела размера на юрисконсултското възнаграждение на ответното дружество. Ето защо и настоящата инстанция не може да намали размери на присъденото от първоинстанционния съд юрисконсултско възнаграждение въз основа на направено от ищците за първи път пред във въззивното производство възражение за прекомерност на същото.

Предвид горното, с оглед изхода на спора, при направени пред първата инстанция от ответника деловодни разноски от общо 2050 лв (в това число и 540 лв юрисконсултско възнаграждение), ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят по съразмерност 1373,50 лв разноски за първата инстанция (т.е.

67 % от сторените разноски). С въззивното решение, на ответното дружество са присъдени по съразмерност общо 1366,67 лв разноски за първата инстанция, т.е. 10 лв по-малко, отколкото е следвало.

3

Във въззивното производство, ответното дружество е сторило разноски за държавна такса от 4337,65 лв. Ето защо, с оглед изхода на спора, ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят по съразмерност 2906,22 лв. Тъй като интересът по делото е общо 361 470,60 лв, на основание чл.25, ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ, приложим на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1 (от 100 до 360 лв.). Ето защо, максималния размер на юрисконсултското възнаграждение от 360 лв, който е логично приложим, предвид големия материален интерес, следва да се завиши с 50 % до 540 лв и по съразмерност на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 361,80 лв. В случая, въззивният съд е присъдил такова в размер на 300 лв.

Предвид това, че настоящото производство по чл.248 ГПК е инициирано от ищците, не би могло да се влоши положението им, като се завишат присъдените на ответника разноски.

В заключение, съдът намира, че не са налице предпоставки за изменение на въззивното решение в частта за разноските съобразно направените от ищците с молбата по чл.248 ГПК искания, поради което и същата ще се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№9927/05.12.2024г. от ищците С. И.

М. и З. М. М., с която е поискано бъде да изменено Решение №363/18.10.2024 по в.т. дело №334/24г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5