Решение № 481 от 18.06.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. В., 18.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.С.С. при участието на секретаря М.С.Е. като разгледа докладваното от М.С.С. Гражданско дело № 20231320100405 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на И. Ц. Д. от гр. В., чрез адв. И. И. против Дирекция «Социално подпомагане» - В., с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.

Твърди се от ищеца, че по молба на ответника при ДСИ при РС – В. е образувано изп.д. № 2009/2021г. по изпълнителен лист от 12.12.2014г., издаден по гр.д. № 2397/2014г. по описа на РС – В..

Посочва се, че по издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 2248/2014г. по описа на ДСИ, по което единственото извършено действие е връчване на ПДИ на 26.01.2015г. С постановление от 13.12.2019г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

По изп.д. № 2009/2021г. са извършени изпълнителни действия, като е наложен „запор“ върху банкови сметка на длъжника и запор върху МПС, собственост на длъжника.

Ищецът счита, че от образуване на първото изпълнително дело, не са извършвани изпълнителни действия повече от 5 години и вземането на кредитора по изпълнителния лист е погасено по давност.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите по процесния изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изпълнителното дело, като погасени по давност.

Ответникът в указания срок е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковата претенция като неоснователна. Развити са доводи за дължимост на процесните суми въз основа на издадена заповед от ответника против ищеца.

1

По делото са събрани писмени доказателства, приложени са архивирано гр.д. № 2397/2014г. по описа на РС – В., както е и приложено изп.д. № 2248/2014г. и препис на изп.д. № 2009/2021г. по описа на ДСИ при ВРС.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна :

От приложеното гр.д. № 2397/2014г. по описа на РС – В., се установява, че в полза на Дирекция „ Социално подпомагане“ - В. е издадена заповед № 1869-РЗ/ 11.12.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против ищеца И. Ц. Д. от гр. В. за сумата от 446.00 лева – главница и сумата от 20.25 лева – лихва за периода от 01.07.2014г. до 10.12.2014г. , ведно със законната лихва, считано от 11.12.2014г. до окончателното плащане

Посочено е, че вземането е удостоверено от Заповед № 1369/06.06.2014г. на Директора на Д»СП» - В. във връзка със Заповед № 2298/22.11.2013г.

Със заповедта е разпоредено да се издаде изпълнителен лист и такъв е издаден на 12.12.2014г.. От направеното отбелязване е видно, че изпълнителният лист е получен от кредитора на 15.12.2014г.

От представеното изпълнително дело № 2248/2014г. по описа на ДСИ при ВРС, се установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителн лист по посоченото по-горе дело.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от ответника на 17.12.2014г. С разпореждане от 18.12.2014г. на съдебен изпълнител при РС – В. е образувано изпълнително дело против И. Ц. Д..

На длъжника по изпълнителното дело и ищец по настоящото дело е връчена ПДИ, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, считано от 26.01.2015г.

С постановление от 13.12.2019г. съдебния изпълнител е прекратил на основание чл.

433, ал.1 ,т. 8 от ГПК изпълнителното дело. Постановлението е влязло в сила на 12.02.2020г. и по молба на взискателя, изпълнителният лист му е върнат. По това изпълнително дело не е извършено никакво принудително изпълнително действие по отношение на длъжника.

От представения препис на изпълнително дело № 2009/2021г. по описа на ДСИ при ВРС, се установява, че същото е образувано на 11.01.2021г. въз основа на същия изпълнителен лист от 12.12.2014г. По това изпълнително дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 25.01.2021г. и запор върху МПС на длъжника на 04.03.2021г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Длъжникът по влязлата в сила заповед за изпълнение може да оспори ликвидността и изискуемостта на вземането по исков ред, но само ако са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и новите доказателства от 2 значение за издаването на заповедта са основание длъжникът да оспори вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. Новонастъпилите факти (тези след изтеклия срок по чл. 414, ал.

2 ГПК – когато заповедта е влязла в сила поради неподадено или оттеглено възражение, респ. след приключване на съдебното дирене в производството по уважения иск по чл. 422 ГПК) са основание длъжникът да оспори изпълнението на вземането по влязлата в сила заповед с иска по чл. 439 ГПК.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.

Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на ответника е да докаже, че правото на принудително изпълнение съществува. Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Издадената заповед за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо, а само с изпълнителна сила. По заповедното производство съдът е допуснал незабавно изпълнение на издадената заповед, което има характер на предварително изпълнение. В случая, заповедта е влязла в сила с връчване на поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител по изпълнителното дело. Връчването на ПДИ е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника по изп.д.

№2248/2014г. Длъжникът не се е явил да ги получи и считано от 10.02.2015г. заповедта е влязла в сила, в съответствие с действащата към този момент редакция на чл. 47, ал. 5 от ГПК и чл. 415 от ГПК.

От доказателствата по делото се установява, че въз основа на издадената заповед за изпълнение за вземането е образувано изп.д. № 2248/2014г. по описа на ДСИ при РС - В..

Изготвени са покани за доброволно изпълнение, извършени са справки за проучване на имуществото на длъжника. Поради бездействие на взискателя повече от две години, считано от 18.12.2014г. , с постановление от 13.12.2019г. съдебният изпълнител е прекратил на основание чл. 433, ал.1 ,т. 8 от ГПК изпълнителното дело. Постановлението е влязло в сила на 12.02.2020г. и по молба на взискателя, изпълнителният лист му е върнат.

На 08.01.2021г. срещу длъжника е образувано второ изпълнително дело № 2009/2021г. по описа на ДСИ при РС – В., по което са извършени принудителни 3 изпълнителни действия през 2021г.

Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“

Съгласно ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първото образувано изпълнително дело № 2248/2014г. по описа на ДСИ при РС – В. е образувано преди постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. Макар, че по него не са извършвани никакви принудителни изпълнителни действия, до приемане на посоченото тълкувателно решение от 26.06.2015г., погасителна давност не тече. След тази дата погасителна давност тече, тъй като не са извършвани никакви принудителни изпълнителни действия. Единствено е връчена ПДИ по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 10.02.2015г.

Второто изпълнително дело № 2009/2021г. по описа на ДСИ при РС – В., е образувано по молба на взискателя от 08.01.2021г.

Настоящият съдебен състав намира, че след като вземането е установено с влязла в законна сила заповед за изпълнение, то давността за съдебно потвърденото вземане е всякога пет години – чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Към момента на образуване на второто изпълнително дело на 08.01.2021г. са изтекли повече от пет години, считано от 26.06.2015г.

– постановяване на тълкувателното решение, съгласно което не са изпълнителни действия и не прекъсват давността изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Това налага извода, че петгодишната погасителна давност е била изтекла към момента на предприемане действията по принудително изпълнение по изп.д. № 2009/2021г. по описа на ДСИ при РС – В..

Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за прекъсване или спиране на течащата в полза на ищеца погасителна давност.

При това положение, исковата претенция се явява основателна и доказана . По отношение на ответника в качеството му на взискател по изп.д. № 2009/2021г. по описа на ДСИ при РС - В., ще следва да се признае за установено, че вземанията по издадения изпълнителен лист от 12.12.2014г. по ч.гр.д. № 2397/2014г. по описа на РС – В., са погасени по давност.

С оглед изхода на спора, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати 4 направените от ищеца разноски в размер на 52.50 лева за платена държавна такса и в размер на 400.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, предявен от И. Ц. Д. с ЕГН ********** от гр. В., ул. О. № 8 против Дирекция „Социално подпомагане“ – В. с ЕИК 1210150562439 с адрес: гр. В., ул. Е. № 5, че ищецът не дължи ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ на сумата от 446.00 лева – главница и сумата от 20.25 лева – лихва за периода от 01.07.2014г. до 10.12.2014г. , ведно със законната лихва, считано от 11.12.2014г. до окончателното плащане по издадена заповед № 1869-РЗ/ 11.12.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2397/2014г. по описа на РС – В. в полза на Дирекция „Социално подпомагане“ – В., за което е издаден изпълнителен лист от 12.12.2014г.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – В. с ЕИК 1210150562439 с адрес: гр. В., ул. Е. № 5 да заплати на И. Ц. Д. с ЕГН ********** от гр. В., ул. О. № 8 разноски по настоящото производство в общ размер на 452.50 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

5