Определение № 37808 от 19.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37808 гр. София, 19.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ********************** като разгледа докладваното от ********************** Гражданско дело № 20241110100603 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на ************** с искане постановеното по делото решение да бъде изменено в частта за разноските, с която в полза на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв., алтернативно същото да бъде намалено. В молбата се сочи, че в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски, доколкото не е представен договор за правна защита и съдействие, като на следващо място се твърди, че дори да се дължат такива, присъденият размер е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 248 ГПК е постъпил отговор, с който молбата се оспорва.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските.

Съдът като съобрази, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за обжалване на процесното решение, намира същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните съображения:

На първо място съдът намира за неоснователно възражението на дружеството молител, че при липса на представен договор за правна защита и съдействие не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение.

С практиката на ВКС, обективирана в Определение № 54 от 12.01.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2122/2023 г., Определение № 231 от 02.04.2020 г. по гр. д. № 3981/2019 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 579 от 20.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5085/2015 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 50056 от 14.07.2023 г. по ч. т. д. № 2191/2021 г., Т. К., І т. о. на ВКС, е прието, че по отношение на договора за правна помощ не е установена особена форма за действителност (арг. от чл. 36, ал. 2 от ЗА), поради което липсата на съставен документ, материализиращ сключения договор не изключва възможността уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение да бъде доказвано и с други писмени доказателства, като фактури, извлечения от сметки и др. Доколкото съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. договорът за правна защита и съдействие е неформален и писмената форма е необходима само за неговото доказване 1

(*************) но не е условие за действителността му

(***************************), постигнатото между страните по него съгласие, вкл. по отношение размера на уговореното възнаграждение може да бъде установено с всички писмени доказателства. В случая постигнатото между страните съгласие и размера на уговореното възнаграждение се установяват от приложеното на л. 76 по делото копие на платежно нареждане, от което е видно, че ищцовото дружество е заплатило по банков път на адв. А. Д. сумата от 400.00лв., като изрично е посочено основание – процесуално представителство по настоящото гр.д. № 603/2024г., по описа на СРС, 180-ти състав.

На следващо място съгласно практиката на ВКС съдът не се произнася служебно по въпроса за прекомерността на адвокатското възнаграждение /видно от мотивите към т. 3 на тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Искането на страната за намаляване на възнаграждението, заплатено от насрещната страна, следва да бъде направено най-късно до датата на приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция. При нормално развитие на общия исков процес последно заседание по смисъла на чл. 80 ГПК това е откритото съдебно заседание, в което съдът обявява устните състезания за приключени по реда на чл. 149, ал. 2 ГПК. Възражението за прекомерност може да бъде направено с молбата по чл. 248 ГПК, когато производството се е развило в закрито съдебно заседание при липса на предвидена в закона процедура за уведомяване на насрещната страна за заявена претенция за разноски.

В случая ищцовото дружество е формулирало искане за присъждане на адвокатско възнаграждение с молба вх. № 204530/20.06.2024г., която видно от протокола от проведеното на 21.06.2024г. заседание, е докладвана в о.с.з, но възражение за прекомерност не е направено от ответника, доколкото същият не е изпратил представител, възражение за прекомерност не е формулирано и в хода на процеса. До приключване на последното съдебно заседание по делото ответникът не е направил искане за намаляване на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне за наличие на съответствие между фактическата и правна сложност на делото и присъдения размер на адвокатското възнаграждение / в този смисъл Определение № 60120 от 11.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3249/2021 г., II г. о., ГК /.

На следващо място, за пълнота настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че доводите на ответника за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение са неоснователни, доколкото адв. Д. е депозирал молба в изпълнение на указанията дадени от съда /л. 31 по делото/, подал е и молба, с която формулирал възражения срещу част от изготвения проект на доклад по делото и е направил искания /л.65 по делото/ и е депозирал молба, в която е инкорпорирана писмена защита с формулирани подробни съображение по същество на спора /л. 73 по делото/.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира молбата по чл.

248 ГПК за неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от **************, Молба вх. № 235188/18.07.2024г., с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на Решение № 12954/01.07.2024г., постановено по гр.д. № 603/2024г., по описа на СРС, 180-ти състав, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

2

Препис от определението да се връчи на страните!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3