Решение № 250 от 06.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Бургас, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20262100500049 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Крейтив енд Делукс“ ЕООД, ЕИК 202999662, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, площад „Царица Йоана“ № 11-13, ет.5, представлявано от управителя П. Н. Н., чрез адв. Владимир Каменов от САК, със съдебен адрес: гр. София, 1303, ул. „Марко Балабанов“ № 4, АД „Ташева и Съдружници“ против Решение № 2319 от 20.10.2025 г., постановено по гр.дело № 3952/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е приел за установено по отношение на въззивника, че дължи на „Дубе България“ ЕООД, ЕИК 204297587, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от М. П. М., сума в размер на 235 лева главница, представляваща неплатен остатък по Фактура № 8000002499/30.09.2024 г., сумата от 67,73 лева – сборна лихва за забава върху главница от 1468,73 лева по Фактури № 8000002405/05.09.2024 г. и № 8000002499/30.09.2024 г., начислена за периода от 01.11.2024 г. до 05.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по 1 ч.гр.д. № 1620/2025 г. на БРС, като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемото дружество сумата от 855,73 лева – съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производства.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който го намира за неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за служебна проверка за валидността и допустимостта на решението. Намира, че е налице несъответствие между вземанията в заповедното производство и вземанията, предмет на установителния иск. Счита, че неправилно съдът е разгледал спора при липса на съвпадение между предмета на заповедното производство и производство по чл.422 ГПК. Независимо, че в исковата молба е посочено, че ищецът извънсъдебно е прихванал сумата от 745 лева, което е станало с кредитно известие от 28.05.2025 г., се посочва, че с оглед разпоредбата на чл.104, ал.2 ЗЗД, извънсъдебното прихващане има обратно действие и е породило действие към момента, когато е било възможно да се извърши. Счита, че неправилно е определен размерът на лихвите и разноските, като ответникът има право на разноски съобразно неоснователната част от претенцията.

Според страната основният мотив на първоинстанционният съд за отхвърляне на възражението на въззивника за извършено прихващане, е че същото е заявено като материално правно възражение за извършено извънсъдебно прихващане с погасително действие преди образуване на заповедното производство. Аргументът на съда е, че при неликвидност на активното вземане прихващането е възможно само като съдебно такова, с което страната изразява несъгласие и счита, че законът не предвижда точно определена форма за изявлението за съдебно прихващане. Посочва, че в определението по чл.140 ГПК, съдът е бил длъжен да посочи, че няма да кредитира възражението на ищеца за погасяване на вземането, поради извършено извънсъдебно прихващане, поради неговата ликвидност и да го насочи към ангажиране на други твърдения, респективно доказателства в тази насока.

Твърди се съществено нарушение на процесуалните правила, както и равнопоставеността на страните в процеса. Оспорва извода на съда, че посоченото от него решение представлява меродавната практика в тази насока, като счита, че това противоречи на тълк. Решение № 2/2020 г. от 18.03.2022 г. по тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че когато 2 ответникът се позовава на погасителния ефект на изявлението за прихващане, извършено извън процеса, а съдът счита, че способът не се е осъществил, то тогава съдът следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане. Излага подробни съображения, включително и по отношение на възражението на ответника за упражнено право на задържане в широк смисъл – възражение за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД. Моли за присъждане на разноски.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Дубе България“ ЕООД, ЕИК 204297587, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от М. П. М., с който счита подадената жалба за неоснователна, а обжалването решение за правилно и законосъобразно. Моли съдът да потвърди обжалвания съдебен акт. Моли за присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 и чл.86 ЗЗД във вр. с чл.422 ГПК..

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Първоначално производството по делото е започнало по подадено от „Дубе България“ ЕООД против въззивника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1620/2025 г. на БРС, като съдът със Заповед № 794/07.03.2025 г. е разпоредил длъжникът „Крейтив Енд Делукс“ ЕООД да заплати на кредитора „Дубе България“ ЕООД сумата от 1468,73 лв. – главница, представляваща неизплатена цена за закупени и получени стоки, за което са издадени Фактури № 8000002405/05.09.2024 г. и № 8000002499/30.09.2024 г., сумата от 67,73 лв. – сборна лихва за забава върху главницата за периода от 11.11.2024 г. – 05.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.03.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 430,73 лв. разноски по заповедното производство. С подаване на исковата молба „Дубе България“ ЕООД е поискало да се приеме за установено спрямо въззивника, че дължимата сума е 3 в размер на 302,73 лв., включваща главница от 235 лв. и лихва от 67,73 лв.

Първоинстанционният съд е събрал писмени доказателства по делото, допуснал е до разпит двама свидетеля и е постановил съдебен акт, който настоящата съдебна инстанция намира за правилен и законосъобразен и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Безспорно е установено по делото, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което е извършена покупкопродажба на стоки. „Дубе България“ ЕООД е продало на въззивника маслена помпа, съединител и лонг блок /двигател/, за което са издадени съответно – Фактура № 8000002405/05.09.2024 г. за сумата от 568,73 лв. с падеж на 05.10.2024 г. – маслена помпа, Фактура № 8000002499/30.09.2024 г. на стойност 900 лева с падеж 30.10.2024 г. – съединител, Фактура № 8000002394/03.09.2024 г. на стойност 7880 лв. – двигател, със стойност 5750 лв. без ДДЗ /6900 с ДДС/ и депозит от 816,67 лв. без ДДС /980 с ДДС/. С кредитно известие от 28.05.2025 г. към последната фактура е приспадната сумата от 745 лв. с ДДС, с основание „депозит“. Задължение на въззивника е да било заплащане на дължимите по покупко-продажбата стоки. Между страните няма спор, че стоките са били доставени.

Разпитани са двама свидетели. От показанията на свидетеля Д. Й., бивш работник във фирма „Дубе България“ ЕООД се установява, че между страните е била сключена сделка за доставка и продажба на двигател. Според свидетеля посочената в документа сума не е фиксирана на определена стойност, тъй като ако производителят неодобри качеството на върната стока или състоянието е можел да откаже. Тъй като върнатия стар двигател е бил в разглобено състояние, се е наложило първо да бъде сглобен и едва през октомври – ноември месец 2024 г. от въззивното дружество е пристигнал представител да вземе двигателя.Свидетелят предполага,че месец декември – януари същият е доставен в офиса.

Според свидетеля Г. Б. – бивш служител на „Крейтив енд Делукс“ ЕООД сумата за връщане на стария двигател била фиксирана и е нямало разговор, че сумата може да претърпи промени. След известно време са получили телефонно обаждане, че двигателят следва да бъде взет, сглобен и едва тогава изпратен от ответната фирма в Италия. Свидетелят твърди, че са сглобили и върнали двигателя само за няколко дни. Според свидетеля 4 дружеството-купувач е имало проблеми с пререгистриране на автомобила в КАТ, тъй като във фактурата нямало номер на двигателя.

Видно от приложените по делото писмени доказателства на 07.02.2025 г. въззивникът е изпратил писмо до ответната страна с искане след извършване на проверка, досежно върнат от дружеството един брой двигател, да се направи прихващане на сумите. В отговор на същия ден въззиваемото дружество е изпратило писмо, с което е поискало от въззивника да вземе частите от употребявания двигател, тъй като до производителя се изпраща само сглобен двигател.

Представено е платежно нареждане от 28.03.2025 г., с което въззивникът е превел по сметка на въззиваемото дружество сумата от 488,73 лв. на основание плащане на Фактура № 8000002499 и Фактура № 8000002405, с приспадане на платен депозит по Фактура № 8000002394 за върнат двигател. Представено е платежно нареждане от 05.09.2024 г., с което въззивникът е превел по сметка на „Дубе България“ ЕООД сума в размер на 7880 лв. с основание Фактура № 8000002394/03.09.2024 г.. На 28.05.2025 г.

„Дубе България“ ЕООД е издало кредитно известие на стойност 745 лв. към Фактура № 8000002394/03.09.2024 г., с която дружеството-въззивник е закупило нов двигател на стойност 7880 лв. с ДДС. Със стойността на кредитното известие е извършено прихващане на дължимия остатък за плащане в размер на 980 лв. по процесните две фактури.

Във въззивната жалба са направени конкретни оплаквания по пет точки, по които настоящата инстанция следва да вземе становище.

Неоснователно е твърдението за несъответствие между издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1620/2025 г. на БРС и предявената искова претенция по гр.д. № 3952/2025 г. на БРС. При подадено възражение от страна на длъжника, кредиторът може да предяви претенция за сума по-малка от установената в заповедта главница, както е станало в настоящия случай. Заповедният съд следва, съобразно чл.415, ал.5 ГПК, да обезсили издадената заповед в съответната й част.

По т.2 от въззивната жалба не са налице условията за намаляване на останалите претендирани суми, включващи лихва и разноски, след направеното намаление на главницата. Общото задължение по заповедното производство обхваща две фактури - № 2405 и 2499 и е свързано с продажба 5 на маслена помпа и съединител. Частично е извършено погасяване на задължението след издаване на заповедта, което не води до намаляване на останалите компоненти от съдебния акт.

По отношение на оплакванията по т.3 и т.4 и препращането към тълк.

Решение № 2/2020 г. от 18.03.2022 г. по тълк.дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящата съдебна инстанция намира следното: Няма спор, че по представените доказателства се установява направено искане от въззивника за извънсъдебно прихващане на 07.02.2025 г.. Към този момент обаче вземането не е било изискуемо и с настъпил падеж. В отговора на исковата молба липсва изрично възражение за съдебно прихващане направено от въззивника.

Последният момент, в който може да бъде направено такова, е именно отговорът на исковата молба, съгласно т.4 на тълк. Решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Цитираното тълк. Решение № 2/2020 г. от 18.03.2022 г. на ОСГТК на ВКС, в т.1, за това че „когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способа не се осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане. Съдът зачита правното действие на изявлението, когато правото на прихващане е осъществено в процеса, но и когато то е осъществено извън процеса.... Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия – в процеса или извън него – е без значение за обратното действие на погасителния способ.“, е относим в случаите, за които ответникът по предявен иск, в срока на подаване на отговор на исковата молба, е заявил искане за произнасяне на съда. В настоящото производство не е заявено възражение за прихващане от страна на ответника за връщане на заплатения депозит, поради което първоинстанционният съд правилно е счел, че не дължи произнасяне по възражението, което се споделя от въззивната инстанция. По отношение на твърдяното в т.3, за това, че съдът е бил длъжен в определението си по чл.140 ГПК да укаже,че няма да кредитира възражението на ищеца за погасяване на вземането, поради извършено извънсъдебно прихващане и е събрал доказателства в тази насока без да е необходимо, настоящата инстанция намира, че от една страна съдът не е задължен да отговори в хода на съдебното производство на всички въпроси по делото, а по отношение на част от тях е възможно да се произнесе с окончателния съдебен акт, което обаче не води до съществено процесуално нарушение. От друга страна събирането на 6 доказателства по делото, които са били поискани от страните, не може да се вмени във вина на съда, с оглед резултат по делото, тъй като съдът преценя целият доказателствен материал едва с крайния си акт и наличието на доказателства е предпочитане пред липсата им.