Присъда № 101 от 10.05.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 1914/2021
- Вид
- Присъда № 101
- Подписан
- 10.05.2022
- В сила
- 03.08.2023
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.65, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.129, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.144, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.78, ал.7 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъдата по НЧХД №1914/2021 г. по опис на РС Варна
Предявена е частна тъжба от Д. Д. И., ЕГН **********, срещу Г. И.Ц., ЕГН **********, с обвинение за това, че:
1. На 27.04.2021 г. в с. Страшимирово, обл. Варна, публично казал нещо унизително – „майка ти да еба, курво“, за честта и достойнството на Д. Д. И., в нейно присъствие – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 НК;
2. На 27.04.2021 г. в с. Страшимирово, обл. Варна, се заканил с престъпление против личността – причиняване на телесно увреждане, и с престъпление против имуществото – палеж на автомобил, на Д. Д. И., което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 НК.
За съвместно разглеждане в наказателното производство са приети граждански искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД от частния тъжител Д. И. срещу подс. Г. Ц. за плащане на сумите: 2000.00 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 27.04.20201 г. до окончателно плащане;
2000.00 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.144, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 27.04.20201 г. до окончателно плащане.
Повереникът на частния тъжител поддържа възведеното обвинение като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае подс. Г. Ц. за виновен и да наложи наказание „пробация“ за всяко от двете деяния, както и да бъдат уважени предявените граждански искове в пълен размер.
Подсъдимият Г. Ц., редовно призован, явява се лично и дава обяснения като твърди, че не е отправял посочените в частната тъжба обидни думи и закани към частния тъжител Д. И.. Моли съда, да бъде признат за невиновен.
Защитникът на подс. Г. Ц. не приема описаната в частната тъжба фактическа обстановка за безспорно установена и след направен пространен анализ на доказателствата, излага становище за недоказаност на повдигнатите обвинения. Изтъква, че обстоятелствата, предмет на настоящото производство, следва да се преценяват в обвързаността им с паралелното дело НЧХД №1915/2021 г. по опис на РС Варна, инициирано от лицето И. Д.
(И.) срещу подс. Г. Ц., както и в обвързаността им с НЧХД 3738/2020 г. по опис на РС Варна, инициирано от подс. Г. Ц. срещу И. Д., в което настоящият ч. тъжител Д. И. участва като свидетел на И. Д. и по което дело същият е признат за виновен като извършител на престъпление от частен характер срещу подс. Г. Ц.. Твърди, че следва да се отчетат мотивите на двете страни за твърдения инцидент и за иницииране на настоящото производство като изтъква, че подс. Г. Ц., удовлетворен от постигнатото по законен ред, не е имал подбуди да обижда и заплашва частния тъжител Д. И., която по п редходното дело на Г. Ц. срещу И . Д., с показанията си на практика е допринесл а за осъждането на И. Д..
Твърди също, че липсва всякаква правдоподобност и житейска логика за подс. Г. Ц., да извършва престъпления пред полицаи и хора от приятелския кръг на частния тъжител Д. И.а и на И. Д.. Твърди също, че частният тъжител Д. И. е мотивирана, както от желанието да помогне на И. Д. в търсене на реванш за осъждането му и компенсация за присъденото на подс. Г. Ц. обезщетение по т. нар. „паралелно дело“, така и от вината си за несполучливото си свидетелство по предходното им дело, а също и от прагматични съображения, и затова е решила, да продължи участието си в историята между Г. Ц. и И. Д.. Навежда и твърдения за 1 недостоверност на показанията на всеки един от свидетелите Р.Н. и К.Н., изводима от тяхна заинтересованост от изхода на делото, тъй като са приятели на ч. тъжител Д. И. и имат явна предубеденост към подс. Г. Ц. з аради личен конфликт и приятелска солидарност с И. Д..
Предвид липсата на безпристрастно дадени, непротиворечиви и категорични доказателства, защитникът счита възведеното обвинеие за недоказано и моли съда, да признае подс. Г. Ц. за невиновен и да отхвърли предявените граждански искове.
След цялостна преценка и анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г. И. Ц., живеел в гр. Варна като притежавал недвижим имот и в с. Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна,**** . В съседство с този му имот се намирал имотът на И. Д., като двата двора имали обща граница и ограда. О т 2018 г. отношенията между подсъдимия и И. Д. били конфликтни по повод подадена от подсъдимия жалба срещу И. Д. до Община Белослав за незаконен строеж като през м. септември 2019 г. се стигнало до физическа агресия помежду им, в следствие на което по частна тъжба от подс. Г. Ц. в РС Варна, било образувано НЧХД №3738/2020 г. с обвинение за причинена му от И. Д. лека телесна повреда, по което частният тъжител Д. И. била посочена като свидетел от И. Д..
Също така, относно същия инцидент, по жалба от И. Д. било образувано ДП №2002/2020 г. по опис на Четвърто РУ при ОДМВР Варна с данни за извършено спрямо него от подс. Г. Ц. престъпление средна телесна повреда по чл.129, ал.1 НК.
Към 27.04.2021 г. двете наказателни производства все още не били приключени като междусъседските отношения били все така конфликтни. В късния следобед на този ден, на улицата пред двата имота, пред непосредствените възприятия на свид. Р. Н. – живущ в с. Страшимирово, намиращ се по това време в двора на И. Д., възникнала бурна словесна конфронтация между подс. Г. Ц. и И. Д., при която подс. Г. Ц. започнал да отправя обидни и заканителни реплики към И. Д., който решил да уведоми полицията и в 17.37 ч. отправил повикване до тел.112, при което описал случващото се.
Скоро след това, свид. К. Н.а – съпруга на свид. Р. Н., чието жилище било на същата улица и дочула разпрата навън, също отишла до имота на И. Д.. Докато била там, около 18.00 ч. пристигнал полицейски екип – свидетелите И. М. (И.) и ЯС. ЯН.. Те провели събеседване с И. Д., след което се отправили към имота на подс. Г. Ц., който с груб и гневен тон не ги допуснал в двора и отрекъл, да е обиждал и заплашвал И. Д.. В изпълнение на служебните си задължения в 18:15 ч . свидетелите И. М. и Я. Я. съставили спрямо подс. Г. Ц. предупредителен протокол по чл.65, ал.2 ЗМВР, да не отправя закани и заплахи за физическа саморазправа спрямо И. Д.. Подсъдимият отказал да подпише протокола като това било удостоверено с подпис от свид. Р. Н.. По това време частният тъжител Д. И., при прибиране с автомобил в дома си, видяла хората и полицейския автомобил пред имота на И.
Д. и след като паркирала, се отправила натам, за да разбере, какво се е случило. Докато наближавала, при преминаването й покрай дворната ограда на имота на подс. Г. Ц., той на висок глас й казал: „Майка ти да еба, курвенска! Пак свидетелка ли ще ставаш?“. Възмутена, Д. И. го попитала, защо я псува и обърнала внимание на свид. И. М., че подс. Г. Ц. я псува в присъствие на полицейските служители. Отправената обида била възприета както от частния тъжител Д. И., така и от всички други присъстващи, с изключение на свид. Я. Я., който съставял предупредителен протокол в служебния автомобил. По настояване от частния тъжител Д. И., в 18:20 ч. свидетелите И. М. и Я. Я. съставили срещу подс. Г. Ц. още един предупредителен протокол п о реда на чл.65, ал.2 ЗМВР, с бланкетно формулирано предупреждение „да не отправя закани и заплахи за физическа саморазправа“ спрямо частния тъжител Д. И.. Подсъдимият отказал да подпише и този протокол, като това отново било удостоверено с подпис от свид. Р. Н.. След това полицейските служители напуснали района като при приключване на служебния наряд съставили и докладна записка, в която описали установеното при посещението им на сигнала в с. Страшимирово и предприетите от тях действия. Посещението на съответния сигнал било отразено и в информационната 2 карта за дейността на наряд - автопатрул с позивна 495, както и в доклад за проверени лица и превозни средства.
След заминаването на полицейския екип, свид. К. Н.а, хванала под ръка частния тъжител Д. И., която била видимо разстроена, за да я изпрати до дома й, и когато двете преминавали покрай оградата на подс. Г. Ц., той, застанал с две ръце подпрян на оградата от вътрешната й страна, казал на висок тон към частния тъжител Д. И.: „Майка ти да еба, курвенска, ще ти запаля колата, ще ви избия!“.
Непосредствено след това, когато се прибрала в дома си, частният тъжител Д.
И. почувствала неразположение, имала повишено кръвно налягане и усещала сухота в устата си, и това наложило по-късно в същата вечер да бъде посетена от личен лекар – свид. д-р Т. Д., която възприела силно афектирано състояние, зачервено лице, превъзбуденост и констатирала повишена стойност на артериално налягане на пациента, приложила ампула диазепам и предписала терапия.
Видно от заключението на кредитираната от съда като обективно, компетентно и безпристрастно и з г о т в е н а съдебно-психологическа експертиза:
„Осъществените закани и действията на подс. Г. Ц. от 27.04.2021 г. биха могли да възбудят у освид. лице Д. И. основателен страх за осъществяване на заканите, тъй като тя е свидетел на негови действия спрямо И. Д., а и поради нейните личностови особености и нагласи; В резулат от процесното деяние частният тъжител Д. И. е преживяла стрес и уплаха за период до няколко седмици или няколко месеца от събитието и към момента на освидетелстването преживяването е избледняло и симптомите са стихнали под терапевтичен контрол“.
В хода на съдебното следствие е приобщена и справка з а съдимост, ведно с бюлетин за подс. Г. Ц., видно от които, той не е осъждан, но двукратно е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, в това число и за престъпление по чл.146, ал.1 НК.
В подкрепа на наведените с частната тъжба фактически твърдения, наред с показанията на частния тъжител Д. И., са приобщени и показания от свидетелите Р. Н., К.
Н.а, И. М. и Я. Я., всеки от които е присъствал лично и има непосредствени възприятия за случилото се пред имота на подс. Г. Ц. в късния следобед и привечер на 27.04.2021 г., както и свид. Т. Д., която е възприела лично състоянието на ч астния тъжител малко по-късно същата вечер. Внимателният и задълбочен анализ на тези гласни доказателствени средства, преценени както по отделно, така и в съвкупност чрез съпоставяне помежду им и с останалите приобщени доказателства, налага извод за категорична и несъмнена установеност на действително отправени от подс. Г. Ц. обидни и заканителни изрази спрямо частния тъжител Д. И., които са били възприети не само лично от нея, но и от свидетелите Р.
Н., К. Н.а и И. М.. Действително, качеството частен тъжител на разпитаната като свидетел Д. И. сочаи необходимост от критичен и внимателен анализ на нейните показания с оглед пряката й заинтересованост от изхода на спора. Въпреки това, за разлика от обясненията на подс. Г. Ц., нейните твърдения са не само конкретни, ясни, категорични, последователни, фактически и логически взаимносвързани, но се явяват и категорично и напълно потвърдени и съответстващи на показанията на всеки от посочените свидетели Р. Н., К. Н.а, И. М. и Я. Я.. Съществена особеност за показанията на всеки от тях е, различният времеви обхват, различното местоположение и различната степен и форма на лично участие в случващото се. Това от една страна обяснява техните не напълно еднозначни описания, а от друга страна – предоставя същевременно по-пълна и взаимно допълваща се картина на техните възприятия.
Най-цялостни, конкретни и добити от непосредствена близост са възприятията на свид. К. Н.а, която, за разлика от другите трима свидетели, е присъствала на процесното място още преди появата на частния тъжител Д. И., възприела е нейното пристигане и преминаване покрай двора на подс. Г. Ц. и си е тръгнала от там заедно с нея, придружавайки 3 я непосредствено при преминаването обратно край двора на подсъдимия. Съответно на това, нейните описания са цялостни, последователни, конкретни и категорични, и се възпроизвеждат от нея ясно и убедително, без каквото и да е колебание, неувереност, фактическа или логическа неточност или несвързаност. Също така, категоричността, убедителността и безпристрастността в показанията на свид. К. Н.а не бе разколебана и при съпоставянето в очна ставка с подс. Г. Ц..