Решение № 3989 от 04.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3989 гр. Пловдив, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330115361 по описа за 2025 година

Предмет на делото са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК и на на основание чл. 55 ал.1 от 3ЗД

Ищец М. К. А. чрез адв. М.М. иска да обяви договор за потребителски кредит № ****************/06.07.2023г., сключен със Нет Кредит ООД, за нищожен на основание чл.

26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК и на на основание чл. 55 ал.1 от 3ЗД, да се осъди дружеството, да заплати на ищцата сумата от 10,39 евро, недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит № ****************/ 06.07.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответник Нет Кредит ООД чрез юрк. Д.Д. не оспорва сключването на процесния договор за кредит, оспорва твърденията, че е недействителен и че има дължими суми за възстановяване над чистата стойност на главницата. Иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

В ГПР по процесния договор за кредит от № ****************/06.07.2023г. не са включени всички компоненти, които формират крайното задължение и по-конкретно дължимата съгласно чл. 6, ал. 1 от договора неустойка.

1

Ответникът признава, че при изчисляване на ГПР по кредита е заложил единствено разхода за възнаградителна лихва.

Следователно, допуснато е нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК вр с. чл. 19, ал. 4 ЗПК, а от тук и на основание чл. 22 ЗПК целия договор за потребителски кредит № ****************/06.07.2023г. е недействителен и като такъв следва да бъде прогласен.

Нарушението се състои в това че ГПР не включва задължението за неустойка, а това е разход по кредита, които макар е предполагаем – активира се при определени условия е реалистичен, респ. разходите по кредита нарастват на законово допустимия размер.

Видно от съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице К. по този кредит потребителят е заплатил 500 лева главница и 20.33 лева договорна лихва.

Следователно, сумата от 20,33 лева/10,39 евро е платена при нищожен потребителски кредит по който е дължима единствено чистата стойност на главницата, поради което и този иск се явява доказан и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 51,12 евро, а на основание чл. 38 ЗА в полза на адв. Е. И. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 245,42 евро за оказано безплатно процесуално представителство и защита на ищцата по делото.

Съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г. – сега Наредба за възнагражденията за адвокатска работа / НВАР / № 1/2004 г., определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. За определяне размера на дължимото се адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА следва да бъдат съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото, като преценката относно тези критерии е обективна и конкретна за всяко дело /в този смисъл са Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия и Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия/. Възнаграждението на адвоката следва да отговаря и на критериите за разумност и пропорционалност спрямо фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката труд – който е квалифициран, обемът на извършените действия. Делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност и нисък материален интерес – кумулативно. Решено е на база представения към исковата молба договор за кредит , при наличието на обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, касаещи недействителността по ЗПК, като няма спор, а е и служебно известно на съда, че адв. И. е запознат със същата. Настоящият съд и състав намира, че ниските фактическа и правна сложност и материален интерес – казани по горе, са изцяло съобразени при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размера му от 245,42 евро с ДДС.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между М. К. А. с ЕГН ********** и „Неткредит“ ООД с ЕИК 201253421 договор за потребителски кредит № ****************/06.07.2023г. е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК;

2

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД с ЕИК 201253421 ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. К. А. с ЕГН ********** сумата от 20,33 лева/10,39 евро, която представлява платена възнаградителна лихва по недействителния договор за кредит от 06.07.2023г. ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаването на исковата молба – 23.01.2025г. до окончателното й изплащане;

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД с ЕИК 201253421 да заплати в полза М. К. А. с ЕГН ********** сумата от 51.12 евро разноски за държавна такса по настоящето дело ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД с ЕИК 201253421 да заплати в полза на адв. М. В. М. минимален адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА в размер на 245,42 евро.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3