Решение № 15222 от 07.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 60736/2024
- Вид
- Решение № 15222
- Подписан
- 07.08.2025
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 15222 гр. София, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110160736 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба на А. Г. А., подадена чрез адв. Д. М., срещу „Стик кредит“ ООД, с която са предявени при условията на евентуално съединяване главен установителен иск за прогласяване в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***** е нищожен и евентуален в случай, че главният бъде отхвърлен, да се прогласи, че клаузата на чл. 27 от Договора за предоставяне на потребителски кредит, предвиждаща възнаграждение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение, е нищожна.
В исковата молба се твърди, че на 13.06.2023 г. между А. Г. А. и „Стик кредит“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № *****. Сочи, че съгласно договора отпуснатият заем бил в размер на 400 лв., като същият следвало да бъде погасен с една вноска в срок от 30 дни. Размерът на годишната лихва бил посочен в размер от 36 %, а размерът на годишният процент на разходите /ГПР/ – 42, 58 %. Посочено било, че общата сума която заемателят А. Г. А. трябва да върне била в размер на 412 лв. Ищецът твърди се, че в чл. 17 от сключения договор било предвидено същият да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условия, предвидени в общите условия или банкова гаранция. В случай на непредоставяне на обезпечение кредитополучателят дължал неустойка съгласно чл. 27 от сключения договор, която се заплаща заедно с погасителните вноски по кредита. На ищеца била начислена неустойка в размер на 108 лв. и сумата, която трябвало да върне била общо 502 лв. Според ищеца сключеният договор е нищожен, тъй като не бил посочен точно ГПР.
В ГПР не били посочени компонентите му, нито методиката, по която е начислен. Счита, че посоченият в договора ГПР не отразява действителния такъв. Сочи още, че клаузата за предоставяне на обезпечение предвижда неизпълними условия, същевременно прехвърля риска от оценката на кредитоспособността от кредитора на длъжника, същата води и до свръхзадълженост на длъжника. Самата неустойка, така уговорена, не е свързана спрямо претърпени вреди и излиза извън присъщите й функции. Налице е и заобикаляне на закона, 1 тъй като с уговарянето на неустойката се предвижда допълнително възнаграждение за кредитодателя. Освен това клаузата, предвиждаща неустойка е и неравноправна. Чрез претенцията за неустойка се достигало до законосъобразно повишаване на възнаграждението на кредитодателя. Моли за уважаване на предявения главен иск, а в случай на отхъврляне за уважаване на евентуалния. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Стик-кредит“ ООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител адв. Х..
Н., в който се поддържа, че исковете са неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *****, като твърди, че същият е сключен в търговски обект на ответника. Ищецът се е запознал с всички законоизискуеми документи и е взел решение да сключи договора. Твърди, че неустойка за непредставяне на обезпечение не е начислявана и събирана от кредитополучателя, но клаузата, която я предвижда е валидна и отговаря на изискванията на закона. Освен това неустойката не излиза извън присъщите й функции. Счита, че не е налице изначална невъзможност за осигуряване на обезпечение. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че на 13.06.2025 г. помежду им е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 209LU, по силата на който на А. Г. А. в качеството му на кредитополучател бил отпуснат заем от „СТИК-КРЕДИТ“ в размер на 400 лв., като същият следвало да бъде погасен с една вноска в срок от 30 дни. Посочен бил размерна годишната лихва от 36 %, а на годишният процент на разходите /ГПР/ – 42, 58 %., като общата сума, която заемателят А. Г. А. трябва да върне била в размер на 412 лв. В чл. 17 от сключения договор било предвидено същият да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условия, предвидени в общите условия или банкова гаранция. В случай на непредоставяне на обезпечение кредитополучателят дължал неустойка съгласно чл. 27 от сключения договор, която се заплаща заедно с погасителните вноски по кредита. На ищеца била начислена неустойка в размер на 108 лв. и сумата, която трябвало да върне била общо 502 лв.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като професионално и безпристрастно изготвено и го кредитира с доверие. В отговор на поставените задачи експертът е посочил, ако в ГПР бъде включена стойността на предвидената в договора неустойка, то ГПР би бил в размер на 365 %. Заключението е прието без възражения от страните и съдът го поставя в основата на своите изводи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са евентуално съединени главен установителен иск с правно основание чл.
26, ал.1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПКр/ вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр вр. чл. 19, ал. 4 ЗПКр вр. чл. 146 от Закона за защита на потребителите, при условията на евентуалност чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК за прогласяване недействителност на сключения договор за кредит, а при условията на евентуалност чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за прогласяване на недействителност на клаузата за неустойка.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на 2 ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.
Страните не спорят, че сключеният между тях договор има характер на договор за потребителски кредит.
Доколкото по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Страните не спорят, че неустойката се дължи за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение по договора, като същата е в размер на 108 лв., както и че не е включена в ГПР.
С определението за насрочване на делото съдът е задължил ответника по реда на чл.
190 ГПК да представи заверен препис от сключения между страните договор за паричен заем № 209LU и СЕФ към него, това задължение не е изпълнено поради което и съдът следва да приложи неблагорпиятните последици от неизпълнение на процесуалното задължение в тежест на ответника.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предвидената неустойка е такава за неизпълнение на вторичното, а не същинското задължение по договора за кредит. Тя би се дължала, независимо дали кредиторът ще реши да я предяви, както той сам заявява в изходящите от него книжа, независимо дали договорът се изпълнява, за целия период, в който кредитът е необезпечен. Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение и обезщетение на вредите от неизпълнение. Уговарянето на неустойка за непредставяне на обезпечение във фиксиран размер, чиято стойност надхвърля 25% от главницата представлява скрито възнаграждение за кредитора, чрез което той се стреми да заобиколи чл. 19, ал. 4 ГПК и нормативно установения размер на годишния процент на разходите.
По делото не се доказаха какви са изискванията за обезпечение и какво е обусловило начисляването на неустойка, както и дали изискванията са реално изпълними или единствената възможна хипотеза е начисляването на неустойка. По този начин се прибавя още един аргумент в полза на тезата, че самата неустойка е изначално определена, известна и целена от кредитодателя.
При това положение кредитодателят е следвало да включи неустойката в годишния процент на разходите и да информира кредитополучателя относно действителните разходи, които ще понесе при сключването на договора за потребителски кредит. Като не го е сторил, ответникът е допуснал нарушение на изискванията за съдържание на потребителския кредит по см. На чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, поради което и сключеният договор следва да бъде прогласен за недействителен съгласно чл. 22 ЗПКр.
Друг е въпросът, че сключването на договор за потребителски кредит с ГПР в размер на 365 % противоречи на закона на самостоятелно основание.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният главен иск следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Г. А., ЕГН **********, с адрес в ****************************************** и „СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. "Оборище" № 13Б, че сключеният между страните Договор № 209LU от 13.06.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
ОСЪЖДА "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. "Оборище" № 13Б да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес в
****************************************** сумата от 300 лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от връчване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4