Решение № 6872 от 06.08.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 6872

Хасково, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - X състав, в съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ административно дело № 20257260701386 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Л. А. М., против Решение № 3637/02.06.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречал на материалния закон. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото постановено при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В решението, административния орган неправилно бил преценил, че за лицето Л. А. М. не са налице предпоставките за приложение на чл. 8 от ЗУБ, поради това, че същият не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл. 8. ал. 1 от ЗУБ причини. В проведеното му интервю молителят подробно бил обяснил причините за напускане на страната си на произход, което било сторило и изслушаното му малолетното дете Л. А. Л., както и съпругата му Ф. Х. Р., за които както самият орган бил отбелязал имало образувано производство. Административният орган не бил изследвал подробно и задълбочено бежанската му история, дори пренебрегнал тенденциозно твърдения и факти, които молителят посочила за причини, които са го накарали да напусне своя дом и родина и да търси убежище за себе си, както и за цялото си семейство. Не било изследвано насилието оказано върху жалбоподателя, както и отвличането му на два пъти. Тези отвлечания се дължали на факта, че къщата на жалбоподателя била разположена почти върху нефтено, находище. Л. А. М. бил с доста добро социално ниво и работел на ръководна позиция, в близката нефтена компания, и именно заради тази негова принадлежност са започнали заплахите й насилието срещу цялото семейство. Тези факти обаче били пренебрегнати от административния орган. Напротив в своето Решение административният орган бил посочил, че жалбоподателя мотивира молбата си за международна закрила с лични и социални проблеми в държавата си на произход, което не било вярно. В Решение № 1483 от 29.01.2020 г. по адм . дело № 3937/2019 г, на ВАС , било определено понятието "преследване". В настоящия случай молителят многократно бил заявил и обяснил, че в държавата си на произход е преследван и са нарушени както неговите така и на семейството му основните права. Това довело и до влошено психическото и физическото състояние на децата му. Те изпитвали страх след инциденти с техните близки и родители. Допълнително решаващият орган не се е съобразил с нормата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Жалбоподателят в интервюто добросъвестно бил изложил бежанската си история, но не всичко било взето предвид от административния орган при постановяване на обжалваното решение. Посочва се, че заявените от жалбоподателя в интервюто обстоятелства сочели на наличието на хипотезата на чл.9, ал.1,т.3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. В тази връзка не била събрана и подробна информация за състоянието на сигурността в [държава]. Не бил извършен и анализ относно прякото отношение към личното положение на жалбоподателя и неговото семейство.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение 3637/02.06.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят Л.А.М., редовно призован, не се явява лично, представлява се от процесуалният си представител адв.П. К. Д. от САК.

Адвокат П. К. Д., поддържа жалбата по съображения, които подробно била изложила в нея. Моли съда да отмените Решение № 3637/02.06.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, със законните от това последици.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.09.2024г. и на 05.09.2024г. , Л. А. М. от [държава] е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като Л. /собствено/ М. /бащино/ А. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], [държава], адрес –[населено място], [ЛНЧ], етническа принадлежност –*, религия: * – *, семейно положение – [семейно положение], * образование, * работник, владее * език.

На 05.09.2024г. в присъствието на преводач на жалбоподателя са били предоставени и той е запознат с указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата която ще се следва и, за правата и задълженията на чужденеца, подал молба за закрила в Р.България. Указанията са преведени на жалбоподателя и той се е подписал в присъствието на преводач, заявявайки, че е запознат с правилата.

На последната дата е информиран и за задълженията на чужденците , настанени в центрове на ДАБ, като отново това е станало в присъствие на преводач и текста е бил преведен на жалбоподателя, като той се е подписал, че е запознат с него.

С покана от 05.09.2024г. жалбоподателя е бил поканен за провеждане на интервю на 15.10.2024г.

На 15.01.2025г. е съставен констативен протокол от който е видно, че жалбоподателят в нарушение на чл.23,т.1 от Правилника за условията за настаняване и вътрешния ред в центровете на ДАБ при МС, е притежавал хладно оръжие /нож/. В тази връзка е предупреден за последиците при ново нарушение.

На 13.01.2025г. е било проведено интервю с Л.А.М. в присъствието на преводач от арабски език. Л. А. А. М. потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Освен в България не е подавал молба за закрила в друга държава. С него в България били съпругата му и трите му деца. Бил роден в [населено място], обл.Д. А. където живял през повечето време. Преди да напусне [държава] живял в [населено място]. Напуснал [държава] на 15.07.2024г., заедно със съпругата си и децата си и нелегално влезнал в Турция. В Турция останал около четиридесет дни. После на 26.08.2024г., влезнал нелегално, през оградата, със стълба в България. Б. общо тридесет души. След като преминали в България, ходили три дни в горатау където били изоставени. Б. намерени от хора на някаква организация, които ги завели в полицията. След това били настанени в затворен лагер и накрая в РПЦ -[населено място]. не притежава разрешение да влиза в България. Бил арабин и мюсюлманин сунит. В [държава] не бил арестуван и осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Не е имал проблеми с официалните власти в страната. В [държава] нямал близки, всички напуснали страната след него. Бил завършил основно образование и работил като готвач в находище за нефт в [държава]. Отбил е военната си служба в периода 1999г.-2001г.. след това не е получавал призовки за запас. Твърди, че е напуснал [държава], заради войната и липсата на сигурност. Освен това кюрдите които контролирали района започнали да ги търсят за мобилизация. Бил виждал сражения от 2015г. до момента в който напуснал [държава]. Брат на жена му бил застрелят от редовната армия. Бил виждал войници от ДАЕШ. Не бил влизал във взаимоотношения с тази групировка. Твърди, че често имало отвличания за откуп, убийства и инциденти. Твърди, че е заплашван от кюрдите, че ще го мобилизират.семейството му било заплашвано заради къщата и земята, които били на стратегическо място. Бил отвличан два пъти, от свободната армия и от редовната армия. Искал да получи закрила в България. Не искал да се връща в [държава]. България била сигурна държава и искал да остане тук със семейството си и да работи.

На 31.10.2024г. е постъпило становище от Директор на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като Л.А.М., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

Постъпило е и становище до Председателят на ДАБ при МС с предложение на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

По подробно изложени съображения и предвид справка от 08.04.2025г., на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република с Решение № 3637/02.06.2025г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Л. А. М.. Решението е връчено на адресата му на 17.06.2025 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Л. А. М. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Л. А. М., в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, че няма какво да добави към казаното, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя Л. А. М. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.