Протоколно определение № 3875 от 06.07.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 3875 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 19 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева и прокурора М. К. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Снежина Колева Частно наказателно дело № 20261100204213 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ЗА СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА, редовно призовани се явява прокурор М. Б..

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ М. Ц. И. - не редовно призован, не се явява.

Призовката от адрес: гр. София, ж.к. **** върната в цялост, невръчена.

Отметката на длъжностното лице е, че входът е с ограничен достъп, при позвъняване не намира никой. Съсед от ап. 1 няма точни сведения кой живее в ап. 76.

Призовката за страната, разпоредена за връчване чрез майката на лицето, М.Д. И.а върната в цялост, невръчена от същия адрес: гр. София, ж.к. ****.

Служител от ОЗ „Охрана“ е докладвал, че М. И. и майката М.И. не са установени на адреса. Разговаряно е с В.С. от ап. 29, която е касиер и по нейни данни М.И. е собственик на ап. 76, но не живее на адреса повече от 2 г., в момента жилището е необитаемо, а М. И. не живее на адреса повече от 5 г., няма връзка с тях. Информацията е потвърдена и от К.Г. живущ в ап. 85.

Призовката от адрес кв. **** върната в цялост, невръчена. Служител от ОЗ „Охрана“ докладва, че адресът е проверен, на място е разговаряно с М.И. майка на лицето и по нейни данни търсеното лице никога не е живяло на адреса, не поддържа връзка с него. Г-жа И.а отказва да получи призовката.

ЯВАВА се защитникът на осъденото лице М. Ц. И., адвокат Х. Д. Д., с 1 пълномощно по делото.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА справка от Национална следствена служба, че лицето не се намира в арестите на страната.

ДОКЛАДВА справка от МВР, СДВР, че издирването на М. Ц. И., обявен с телеграма № 12687 от 2026 г. на ГДНП е без резултат, лицето не е установено.

ДОКЛАДВА писмо от Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията“, че лицето М. Ц. И. не изтърпява наказание „Лишаване от свобода“, не се задържа в затвори и арести.

ДОКЛАДВА „уточнение“ от М.Д. И.а, депозирано в СГС, вх. № 88118 от 29.06.2026 г., която във връзка с настоящето производство уведомява съда, че М. Ц. И. не живее на адреса в кв. „Симеоново“, ул. ****, а адресът му е в гр.

София, ж.к. ****. Уточнява, че не е уведомявала сина си за насрочените съдебни заседания по НЧД № 4213 от 2026 г. за датите 26.06.2026 г. и 30.06.2026 г., тъй като не е имала такава възможност.

Прокурор Б.: Моля да се даде ход на делото задочно, поради следните причини:

Осъденото лице е търсено на всички известни официални и неофициални по делото адреси безуспешно. Не се намира в затворите или следствените арести в страната, няма данни за преминаване в чужбина, а и да има такива тази информация не е пълна и съдът не може да се опре достоверно върху нея.

Осъденият е обявен за общодържавно издирване, в резултат на което професионално ангажираните за целта полицейски органи не са успели да го установят, видно от докладвания от съда отговор.

Връзка с осъдения няма и неговата майка, съгласно постъпилото в съда заявление от нея.

Ето защо считам, че съдът положи достатъчно по обем усилия за установяване местонахождението на осъдения, връзка с който няма и упълномощеният защитник. Ето защо считам за безпредметно последващо призоваване и издирване на осъдения по настоящето производство, поради което предлагам да дадете ход на делото по реда на задочното производство.

Адв. Д.: Във връзка с въпроса дали следва да се даде ход на делото 2 поддържам становището си от предходно съдебно заседание. Считам, че не са изчерпани възможностите за призоваване на лицето, не са изискани справки от мобилните оператори. По прокурорската преписка са налични телефонни номера, по които е осъществявана комуникация с лицето и в този смисъл моля да не давате ход на делото в днешно съдебно заседание.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

СЪДЪТ след тайно съвещание намира, че следва да даде ход на делото при условията и реда по чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК. Съображенията за това са следните:

За да инициира производството лицето М. Ц. И. е подал нарочна молба, чрез упълномощен за целите на настоящото производство договорен защитник адв. Д..

В рамките на изпълнителната преписка по делото на СГП № П-154 от 2025 г. се съдържат данни, че лицето е обявено за общодържавно издирване във връзка с привеждане в изпълнение на присъда, постановена от СГС.

Именно постановлението на СГП лицето обжалва в настоящето производство. Независимо от декларирания интерес за оспорване на акта на СГП, лицето не е посочило адрес за уведомяването му за целите на производството.

Извършените служебни справки в НБДН сочат, че лицето е с постоянен и настоящ адрес гр. София, ж.к. ****. Двукратното призоваване на лицето за съдебно заседание на 26.06.2026 г. и на 30.06.2026 г. е без резултатно от този адрес, доколкото са събрани данни от длъжностно лице по призоваване призовкар и чрез служител на ОЗ „Охрана“, че лицето не живее на посочения адрес от дълго време, повече от 2 г., като това е посочено и в последната докладна записка. Друг известен адрес за лицето не се констатира по делото.

Известният такъв, посочен от адвокат Х. Д. в кв. „Симеоново“ също е проверен от служители на ОЗ „Охрана“ и е констатирано, че там живее майката на лицето, а самото лице е с неустановено пребиваване.

На трето място, във връзка с разглеждане на това производство са изискани нарочни данни за резултатите от издирването на М. И. и с писмо от Отдел „Противодействие на криминалната престъпност“ от 29.06.2026 г. съдът е уведомен, че издирването на лицето продължава, същото не е установено.

3

Посочените обстоятелства мотивират съда да приеме, че изискването за уведомяване на лицето, както се сочи в разпоредбата на чл. 416, ал. 8 от НПК, чрез призоваването му не може да бъде реализирано, поради обстоятелството, че същото се укрива.

Горното навежда съда на извод, че лицето не може да бъде намерено на адресите - постоянен и настоящ, местоживеенето му в страната не е известно и в резултат на щателно издирване, удостоверено в съответните документи, местонахождението му е неизвестно, с оглед което СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по чл. 416, ал. 8 от НПК при условията на чл.

269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.

Адв. Д.: Няма да правя искания за отвод на съда, прокурора и секретаря.

Прокурор Б.: Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО.

Постъпила е жалба от М. Ц. И. срещу постановление от 28.05.2026 г. по пр.пр. № П-154 от 2025 г. на СГП.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА приложената прокурорска преписка.

Адв. Д.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания. Ще взема отношение по същество.

Прокурор Б.: Не възразявам срещу жалбата. Няма да соча доказателства.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА служебно изискано НОХД № 2617 от 2021 г. по описа на СГС, НО, 12 състав, което да се върне след приключване на делото.

СЪДЪТ, като констатира, че страните нямат искания по доказателства ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО .

Адв. Д.: Поддържам аргументацията изложена в жалбата против постановлението от 28.05.2026 г. по пр. пр. № П-154 от 2025 г. на СГП, постановено от Ж.М. - прокурор от СГП. Намирам, че този прокурорски акт е постановен необмислено и прибързано, и без да се изчака становището на по4 горестоящия орган, което е в разрез с принципите на единната и централизирана прокуратура. Този прокурорски акт съдържа визираните в жалбата съществени вътрешни противоречия и липса на мотиви по ключови правни въпросни, което го прави необосновано.

На следващо място, липсват правно основание за изпълнение на съдебен акт, чиято валидност е била оспорена, първоначално заместник главен прокурор, след изтичане мандата на предходния главен прокурор и впоследствие от изпълняващия функцията главен прокурор, тоест двукратно и чиято опороченост е била констатирана в отделните искания за възобновяване.

Логично възниква следния въпрос: доколко по същество от страна на прокурор Миланова се твърди, че е налице валиден съдебен акт, подлежащ на привеждане в изпълнение, то поради какви причини непосредствено след като съдът е постановил протоколното определение от 02.07.2025 г. за одобряване на споразумение, за решаване на делото в съдебно производство и за прекратяване на съдебното производство не се е пристъпило към привеждане в изпълнение на този акт. С изтичане на период от време едва ли съдебният акт е станал по-изпълняем.

Отказът на върховната съдебна инстанция да разгледа искането по същество не санира пороците на определеното на състава на СГС. Ако определението е невалидно, поради липса на съгласие на подсъдимия то, то не може да бъде изпълнено, независимо от изтичането на период от време. В този смисъл постановлението на прокурора е незаконосъобразно, тъй като се опитва да приведе изпълнителна сила на акт, който не е породил валидни правни последици.

Атакуваното постановление е издадено без правно основание, тъй като се опитва да изпълни съдебен акт, чиято валидност е била сериозно и обосновано оспорена от самия главен прокурор, в лицето на заместник главен прокурор и чиято невалидност, поради липса на съгласие на подсъдимия, е била изрично констатирана в тези искания.

Процесуалната недопустимост на исканията за възобновяване не може да се тълкува като потвърждение на валидността на акта. Съвсем отделен е въпросът, че е дискусионно дали въобще е налице осъдено лице и дали състава на СГС, постановил протоколното определение от 02.07.2025 г. за одобряване на споразумение, за решаване на делото и за прекратяване на 5 съдебното производство е разполагал, респективно разполага с правната възможност сам да отмени определението си. С оглед гореизложеното, моля да уважите депозираната жалба.

Не ми е известно да има произнасяне на главния прокурор по наша молба от 02.06.2026 г.

Прокурор Б.: С определение на предходен съдебен състав на СГС формално юридически е било одобрено съгласието на осъденото лице и неговият защитник, от една страна и съответно наблюдаващ прокурор по предходно производство, от друга страна, за решаване на предходното производство със споразумение, по силата на което осъденият се е признал за виновен по повдигнато му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 354а от НК. Осъденият е заявил съгласие пред съда в устна форма за решаване на делото със споразумение, но след отпечатване на съдебния протокол умишлено или не, по причини неясни на настоящия съдебен състав и прокурор, осъденият е отказал да подпише така формално юридически одобреното преди това споразумение. Вместо да вземе единствено възможното и правилно, респективно законосъобразно решение, постановилият определението съдебен състав не е отменил веднага своето определение, поради липса на съгласие на осъденото лице. Впоследствие е изпратил това определение на СГП с указания алтернативни или да приведе в изпълнение определеното наказание, или да сезира ВКП, с оглед внасяне на искане във ВКС, относно възобновяване на делото. Оттук насетне са започнали едни безпредметни процесуални действия на различни институции.

Изпълняващ функциите главен прокурор двукратно е правил предложение до ВКС за възобновяване на делото, поради наличие на съществени процесуални нарушения, а именно липса на подпис в споразумението от страна на осъдения. ВКС на два пъти е оставил без разглеждане тези искания по ред причини. При така създалата се процесуална обстановка, съответният изпълняващ прокурор, чиито прокурорски акт се обжалва в днешното съдебно заседание, е направил единствено възможното за него, а именно да предприеме действия по привеждане в изпълнение на формално юридически одобреното от предходния съдебен състав определение. Срещу този прокурорски акт именно е постъпила жалбата, предмет на настоящото производство. Само по себе си обжалваното 6 постановление би било законосъобразно в случай, че се приеме, че е налице годно основание за изпълнение на наложеното наказание. Такова основание според мен не е налице, доколкото не е изпълнен фактическия състав, необходим за прекратяване на наказателното производство със споразумение, чрез одобрена от съда съгласие на страните. Това е така доколкото законът е категоричен, че за да бъде валидно одобрено споразумение същото следва да бъде подписано в съдебния протокол от прокурора, защитника и осъдения.