Определение № 22898 от 22.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22898 гр. София, 22.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110107572 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Ф. И. /с пълномощно на л. 48 СРС/, срещу Х. А. Т..

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Х. А. Т., чрез адвокат Ц. Д.-У. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.

В исковата молба е направено искане по реда на чл. 219 ГПК за привличане на „Т. с.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца. Последният обосновава правния си интерес от искането с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.

Искането е основателно – направено е в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК и е налице правен интерес от привличането на „Т. с.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в исковата молба парични претенции от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенциите, определен от съда в евро.

На основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2026 г., 1

13:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на предявените парични претенции, определен от съда при спазване на чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219 ГПК, „Т. с.“ ЕООД като трето лице-помагач на ищеца „Т. С.” ЕАД.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане на ищеца на следните суми във връзка с топлоснабден имот с аб. № : 1./ 1 735,92 евро, с левова равностойност от 3 395,16 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. София, Ж.К. , бл. , вх., ап., аб. № , за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ 246,30 евро, с левова равностойност от 481,73 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 25.07.2023 г., 3./ 28,27 евро, с левова равностойност от 53,30 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2023 г. до изплащане на вземането, 4./ 5,91 евро, с левова равностойност 11,55 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 25.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43039/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния имот в исковия период, е бил потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е бил обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на цената на потребената ТЕ и на предоставената услуга за дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане се дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. За непогасените задължения на ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Х.

А. Т., с който по същество не оспорва предявените искове, а единствено възразява за изтекла погасителна давност, като развива доводи относно началния й момент. Признава исковете в частта извън погасената по давност част от заявените вземания. Позовава се на чл. 78, ал. 2 ГПК и моли разноските да бъдат възложени на ищеца.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1 ) по исковете за главница: наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на ТЕ между страните, количеството 2 на реално доставената от него по договора ТЕ за процесния период и размера на нейната цена; предоставяне на услугата дялово разпределение през процесния период, вземането за чиято цена в претендирания размер е възникнало в неговия патримониум; 2) по акцесорните искове: съществуването и размера на главните вземания, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест, при установяване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства.

П о възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

ОБЯВЯВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във фактическия състав на съдебно предявените вземания, с оглед становището на ответника.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 43039/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали доказателствени искания, формулирани в исковата молба, като ненеобходими, доколкото обстоятелства, чието установяване се цели сред тях, са отделени за безспорни между страните.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, а на третото лице – от ИМ и ОИМ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3