Определение № 889 от 09.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 498/2026
- Вид
- Определение № 889
- Подписан
- 09.07.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Мариана Мавродиева Мавродиева, Николай Илиев Уруков
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 889 гр. Стара Загора, 09.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Николай Ил. Уруков като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500498 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на „К.И.“ АД гр.С., чрез адв. С. М. против определение № 1174 от 23.04.2026г., постановено по гр.д.
№1863/2025г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се изменя решение № 1160 от 18.12.2025г., постановено по делото, в частта за разноските, като се оставя без уважение искането на „К.И.“ АД гр.С. за присъждане на разноски в общ размер на 650 лева по първоинстанционното исково производство и в общ размер на 393.12 лева по ч.гр.д.№ 673/2025г. по описа на Старозагорския районен съд.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно. Излага съображения, че съдът приел, че договорът за потребителски кредит бил недействителен, но въпреки това уважил предявения установителен иск до размера на чистата стойност на кредита.
Счита, че искът бил решен в полза на ищеца, поради което били налице предпоставките на чл. 78, ал.1 ГПК за присъждане на разноски на ищеца.
Счита, че настоящото производство било различно, защото било образувано от кредитор по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане за част от чистата стойност по кредита. Не се касае за иск на потребител за защита срещу неравноправна клауза, нито за претенция за връщане на суми, платени по такава клауза. Счита, че механичното прилагане на Решението на СЕС водило до неправилен резултат. В този смисъл присъждането на разноски в полза на кредитора не накърнявало защитата на потребителя, тъй като не се касаело за възлагане на разноски при отхвърлен или неоснователен иск на кредитора, а до уважен иск за реално дължимата сума. Така спечелилата делото страна била лишена от възстановяване на необходимите разноски за защита на признатото и право.
Моли съдът да отмени обжалваното определение, да остави без 1 уважение молбата на ответника по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските и да потвърди първоначално присъдените в полза на „К.И.“ АД разноски.
В постъпилия в срока писмен отговор от другата страна С. П. С., чрез адв. С. С. се взема становище за неоснователност на частната жалба. Моли да се остави без уважение.
Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания, становището на другата страна и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
Частната жалба е допустима, с оглед подаването й в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване на постановеното определение.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано, по иск на „К.И.“ АД, гр.С. против С. П. С. за осъждането му да заплати сумата от 2900 лв. за непогасена главница по договор за потребителски кредит и разноски за заповедното производство. Производството по делото е приключило с решение № 1160 от 18.12.2025 г., с което по признат за недействителен договор за кредит, а по отношение на ответника С. е признато за установено, че дължи сумата 2900 лева – представляващо остатък от чистата стойност на кредита по договора за потребителски кредит, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 398 от 14.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 673/2025г. по описа на СтРС. С решението си съдът е присъдил разноски на ищеца в размер на 650 лева за настоящото дело и 393.12 лева по ч.гр.д.№ 673/2025г. по описа на съда.
С молба от 08.01.2026 г. С. С. е поискал съдът за измени постановеното решение в частта за разноските, като остави без уважение искането за присъждане на разноски на кредитора. С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Поради обстоятелството, че ответникът е потребител, а спорът е за съществуването на задължение към кредитор, произтичащо от признат от съда за изцяло недействителен договор за потребителски кредит, при преценката за дължимостта на разноските следва да бъде съобразено решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС. Според това решение чл.6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен 2 контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В решението на СЕС не е направено разграничение на отделни хипотези, за да се приеме, че то е приложимо само в случаите, при които по същество биха възпрепятствали потребителят да упражни правата си, в т.ч. и когато е уважен иск на потребителя за неоснователно обогатяване, вследствие на неравноправен характер на клауза. Качеството, което заема потребителя като страна в производството, няма значение. Той може да упражни правата си както с иск, така и с възражение. Ако се допусне подобно разграничение, то това би довело до създаване на пречки за ефективен контрол върху неравноправния характер на договорни клаузи.
При прилагане на посочената задължителна, съгласно чл. 633 ГПК, практика на СЕС, предвид приемането на процесния договор за кредит за изцяло недействителен, ответникът - потребител изобщо не дължи на ищеца кредитор заплащане на разноски (така О-65-12.01.2026 г., II т.о.). Затова постановеното от първоинстанционния съд определение за изменение на решението в частта за разноските, с което съдът е оставил без уважение искането на кредитора – ищец за присъждане на разноски за производството по исковото и заповедното производство разноски е правилно.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1174 от 23.04.2026г., постановено по гр.д. №1863/2025г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се изменя решение № 1160 от 18.12.2025г., в частта за разноските, като се оставя без уважение искането на „К.И.“ АД, гр.С. за присъждане на разноски в общ размер на 650 лева по първоинстанционното исково производство и в общ размер на 393.12 лева по ч.гр.д.№ 673/2025г. по описа на Старозагорския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3