Решение № 178 от 22.05.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Козлодуй, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20261440100411 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба на Г. А. К., ЕГН ********** с адрес в с.Гложене, общ.Козлодуй чрез пълномощник адв. М. от АК-Ямбол, с която е предявен против „Вива Кредит“АД, ЕИК 207343548 със седалище и адрес на управление в гр.София, иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че сключеният между страните договор за паричен заем с № 6172904 от 08.07.2025 г. е нищожен като противоречащ на ЗПК. Претендира разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 08.07.2025 г.. между ищеца и „Вива кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем № 6172904, с размер на заемната сума от 1100 лева, размер на погасителната вноска – 97.50 лева, срок на кредита – 15 месеца, брой вноски 15, ГПР 57.27 %, ГЛП – 45.50 %.

Сочи, че в погасителния план към договора е посочено, че ищецът има да заплаща допълнителни плащания включени във всяка погасителна вноска, която става 183.76 лев. Твърди, че процесния договор е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК, тъй като допълнителните плащания по договора не са посочени като включени в ГПР, поради което има неправилно посочване на ГПР. Цитира решения на СЕС.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. В писмено становище се поддържа иска.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище по допустимостта, неоснователността и нередовност на исковата молба. Не оспорва, че е носител на вземането от сключен с ищеца договор за заем при посочените условия. Оспорва, че процесният договор противоречал на ЗПК. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител.

1

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения и приет по делото Договор за паричен заем 6172904 от 08.07.2025 г. се установява, че между ищеца Г. А. К. като заемател и „Вива кредит“ АД като заемодател е бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 1100 лева, който следвало да се върне на 15 вноски. Размерът на ГПР е 57.27 %, а на ГЛП 45.50 %. Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 1462.50 лева.

Към договора се съдържа погасителен план, от който се установява, че действителния размер на погасителната вноска е 183.76 лева, т.е. ищецът заплаща още по 86.26 лева към всяка вноска, което оскъпява кредита с още 1293.90 лева.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл.22 ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Основателността на исковата претенция предполага наличие на сочените от ищеца основания за нищожност на договора за потребителски кредит, които следва да бъдат установени от него при условията на пълно и главно доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Следователно ищеца се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите арг. чл.24 ЗПК, във вр. чл.143 - 148 ЗЗП.

При сключване на договора за кредит е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл.22 ЗПК. Според съдържащото се в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК законово определение на понятието „обща сума, дължима от потребителя“ същата представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, 2 включително лихви, комисиони, такси,възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В процесния договор кредиторът е посочил единствено абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 57.27 %/.

Посочената годишна фиксирана лихва от 45.50 % не е ясно как точно участва в него. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл.11, т.10 ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

На следващо място, в случая че към посочения ГПР в размер на 57.27 % очевидно не е прибавена допълнително начислената сума от по 86.26 лева към всяка вноска. В случай, че се прибави, прости сметки показват, че ГПР ще надхвърля максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора,което води до недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на целия договор, съобразно чл.22 ЗПК.

Съдът намира, че в договорът за кредит не е отразен действителния размер на ГПК съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. Посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е по-ниска, представлява и невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.4 ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.

С оглед установеното по делото съдът приема, че предявеният установителен иск, касаещ процесния договор за кредит е основателен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл е и Решение на СЕС от 13 март 2025 г. по дело C 337/23 постановено по преюдициално запитване и задължително за съда по арг. чл.633 ГПК, където в т. 7 съдът е постановил, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ 3 всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Предвид изложеното, съдът следва да уважи иска.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски. Претендират се със списък по чл.80 ГПК разноски за платена държавна такса 29.91 евро и платено адвокатско възнаграждение в размер на 228.17 евро.

Основателно се явява възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца заявено в писмения отговор на исковата молба, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, в което адвоката на ищеца не се явява а е представил писмено становище и не са събирани доказателства.

Поради това и съдът следва да намали присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение до минималния според наредбата от 204.52 евро.

По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК Съдът РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 22 от ЗПК сключения между Г. А. К., ЕГН ********** с адрес в с.Гложене, общ.Козлодуй и „Вива Кредит“АД, ЕИК 207343548 със седалище и адрес на управление в гр.София договор за паричен заем с № 6172904 от 08.07.2025 г..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Вива Кредит“АД, ЕИК 207343548 със седалище и адрес на управление в гр.София, да заплати на Г. А.

К., ЕГН ********** разноски за платена държавна такса 29.91 евро и платено адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на съобщения с препис.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 4