Решение № 85 от 10.10.2017, Районен съд - Царево

Р

Е Ш Е

Н И Е

№: 10.10.2017 год. Град Царево

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав

На двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година В открито заседание в следния състав:

Председател: Мария Москова като разгледа докладваното от съдия Мария Москова гр. дело № 99/2017г. по описа на съда, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, допълнена и уточнена, с правно основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ/отм./, чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, предявен от ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, против К.С.С. с ЕГН **********,***.

Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника К.С.С., да му заплати сумата от 5 000.00 лева (пет хиляди лева), представляваща част от главницата в размер на 403 181.96 лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Като основание на вземането е посочено, че е регресна претенция на застрахователя на основание чл.500,ал.1 т.1 от КЗ, представляваща изплатеното обезщетение по Застрахователна полица №*** за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на „***" с per.

№ ***, за причинените от ответника неимуществени вреди по щета № 1000/15/217/500412. Ангажират се писмени доказателства. Претендират се съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, процесуалният представител на ответника адв.Р. е депозирал писмен отговор, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на ИМ, за което излага подробни доводи и съображения. Не се противопоставя на доказателствените искания на ищеца и не оспорва ангажираните от него писмени доказателства.

В с.з. процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа исковата молба и моли да бъде изцяло уважена.

В с.з. процесуалния представител на ответника оспорва исковата претенция по размер и основание и моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност направените доводи и ангажираните по делото доказателствата, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено цялото производство по НОХД № 95/2015г. по описа на ОС-Бургас, от което се установява, че с влязла в законна сила Присъда № 89/28.04.2015г.

НОХД № 95/2015г., изменена с Решение от 05.08.2015г. по ВНОХД № 95/2015г. на Апелативен съд-Бургас, потвърдено с Решение № 410/11.01.2016г. по КНОХД № 1262/2015г. на ВКС, К.С.С. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 11.09.2014г. около 09.09 часа в ***, на главен път І-9, в пияно състояние и след употреба на наркотично вещество – канабис, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „***”, с per. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.16 ал.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. К.

К. с ЕГН **********, като случаят е особено тежък – престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ предл.второ вр. ал.1 вр.чл.342 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание ЛОС за срок от 7 години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 години.

От приложените по делото доказателства се установява, че за „***" с per. № *** е имало сключена застраховка - „Гражданска отговорност” със „ЗАД „Алианц България” АД със Застрахователна полица № ***, с период на застрахователно покритие от 21.05.2014г. до 20.05.2015. Видно от приложените по делото документи от застрахователна преписка по щета № 1000/15/217/500412, същата е заведена на основание предявената претенция от К.

К. К. и Н. А. Б. – ***на починалата К. К. К.. Видно от представените по делото доклади за щета и платежни нареждания, за репариране на претърпените от К. К. К. и Н. А.

Б. имуществени и неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на 11- месечната им дъщеря К. К. К., както и направени разходи за погребение на детето същите са предявили първоначално доброволна претенция, по която са били изплатени от ЗАД „Алианц България" АД на 25.03.2015г. следните суми:

1/. Съгласно преводно нареждане за кредитен превод от 23.05.2015г. по банковата сметка на К. К. К. са изплатени сумите в общ размер на 127 390.98 лева (сто двадесет и седем хиляди триста и деветдесет лева и 0.98 стотинки), включващи

-120 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди;

-800 лева - обезщетение за имуществени вреди - разходи за погребение;

-6 590,98 лева - лихви върху горепосочените главници за периода 11.09.2014г. (датата на ПТП) до 25.03.2015г. (датата на плащането).

2/. Съгласно преводно нареждане за кредитен превод от 23.05.2015г. по банковата сметка на Н. А. Б. са изплатени сумите в общ размер на 127 390.98 лева (сто двадесет и седем хиляди триста и деветдесет лева и 0.98 стотинки), включващи

-120 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди;

-800 лева - обезщетение за имуществени вреди - разходи за погребение;

-6 590,98 лева - лихви върху горепосочените главници за периода 11.09.2014г. (датата на Г1ТП) до 25.03.2015г. (датата на плащането).

Така също от представените по делото писмени доказателства безспорно се установи, че впоследствие, във връзка с предявена съдебна претенция срещу застрахователното дружество, по повод на която е било образувано гр.д.№ 7311/2016г. по описа на СГС, на 12.08.2016г. между ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД и К.

К. К. и Н. А. Б., е било подписано Споразумение, съгласно което на пострадалите лица са изплатени допълнително застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на описаното събитие в размер на по 75 000 лева (седемдесет и пет хиляди лева) за всеки от двамата, или общо 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева), видно от 2 бр. платежни нареждания за извършен кредитен превод от 23.08.2016г.

Изплатеното от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ’4 АД обезщетение за претърпените от К.

К. К. и Н. А. Б. имуществени и неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им К. К.

К. е в общ размер на 404 781.96 лева, като от тях имуществените вреди са в размер на 1600 лева, а неимуществените вреди са в размер на 403 181.96 лева.

При тези данни съдът приема,че е доказана и причинно следствената връзка между описаните щети и извършеното от С. престъпление.

По делото са приложени писма изх.№ 310-03-4349 от 03.08.2015г., доставено с известие за доставяне ИД PS 1040 036527 9, върнато обратно на 25.08.2016г. поради непотърсване на пратката от получателя, и повторно с писмо изх.№ 310- 03-6822 от 11.11.2016г., доставено с известие за доставяне ИД PS 1040 03 UBGF Р, върнато обратно на 05.11.2016г. тъй като получателя се е преместил на друг адрес, от които се установява, че ЗАД

„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД е направил два неуспешни опита да връчи писмена покана на ответника да възстанови доброволно, направени по описаните щети разходи на дружеството в размер общо на 404 781.96 лева по изрично посочена банкова сметка.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че правното основание на предявения иск е чл.274 ал.1 т.1 КЗ/отм./ чл.500, ал.1, т.1 от КЗ. При преценка на приложимата правна норма съставът съобразява, че исковата молба с регресната претенция се основава на застрахователен договор -Застрахователна полица № ***, с период на застрахователно покритие от 21.05.2014г. до 20.05.2015г., който е бил сключен при действието на отменения Кодекс на застраховането. По правилото на §22 от ПЗР на КЗ е приложима част ІV от отменения КЗ. При липсата на изрично уговорено обратно действие на материалноправни норми на новия КЗ, съставът приема, че е приложим - чл.274,ал.1,т.1,пр.1-во от КЗ/отм./, действал към момента на сключване на застрахователния договор. Посочената от ищцовото дружество норма на чл.500 ал.1 т.1 от КЗ е нова / в сила от 2016г./ се явява като допълнение и уредбата на тези правоотношения не се различава от тази в КЗ/отм./.

Съобразно разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 КЗ/отм./ чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност", заплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице, има право на регресен иск срещу застрахования, в случай, че при настъпването на пътнотранспортното произшествие водачът виновно е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон.

Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, при настъпването на пътнотранспортното произшествие водачът виновно е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

По делото безспорно се установи, че е налице валидно застрахователно правоотношение по Застрахователна полица № ***, с период на застрахователно покритие от 21.05.2014г. до 20.05.2015г. - обстоятелство, което не се оспорва и от страните. Съставът намира, че е доказано безспорно и наличието на настъпило застрахователно събитие. По делото безспорно е установено, че на ***г. ***, в нарушение на правилата за движение по пътищата и след употреба на алкохол и упойващо вещество от страна на водача на лек автомобил марка „***”, с per. № ***- К.С.С., ЕГН **********, по негова вина е реализирано ПТП, при което е настъпила смъртта на К. К. К..

ЕГН **********, на 11 месеца от ***, и в резултат на което са причинени имуществените и неимуществените вреди, предмет на Щета с № 1000/15/217/500412 по описа на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД. Налице са и безспорни доказателства за изплащане на застрахователното обезщетение за имуществените вреди в размер на 1600 лева и неимуществените вреди в размер на 403 181.96 лева от застрахователя в полза на увредените лица. По отношение отговорността на ответника С. не се спори, че към момента на ПТП е имал сключена валидна застраховка „ГО” към ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД. Съпричастността му и участието му при настъпването на застрахователното събитие, е установено със задължителна сила, доколкото с влязла в сила Присъда № 89/28.04.2015г. НОХД № 95/2015г., изменена с Решение от 05.08.2015г. по ВНОХД № 95/2015г. на Апелативен съд-Бургас, потвърдено с Решение № 410/11.01.2016г. по КНОХД № 1262/2015г. на ВКС, К.С.С. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 11.09.2014г. около 09.09 часа в ***, на главен път І-9, в пияно състояние и след употреба на наркотично вещество – канабис, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „***”, с per. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.16 ал.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. К.

К. с ЕГН **********, като случаят е особено тежък – престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ предл.второ вр. ал.1 вр.чл.342 ал.1 от НК и му е наложено съответното наказание. Присъдата е влязла в законна сила и е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. По правилото на чл.300 от ГПК ангажира с констатациите дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца и по отношение приетият за доказан елемент от състава на престъплението- управление на МПС под въздействие на алкохол и след употреба на наркотично вещество – канабис. С оглед на това към момента пререшаване на въпросите за вината за настъпване на ПТП е недопустимо.

При наличието на влязла в сила присъда гражданският съд е задължен за зачете приетото от наказателния и не може да се произнася по деянието в посочените ограничения в чл.300 от ГПК.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че претенцията по чл.274,ал.1,т.1,пр.1-во от КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 5 000.00 лева (пет хиляди лева), представляваща част от главницата в размер на 403 181.96 лева, е установена по категоричен начин и следва да се уважи изцяло. Като последица основателна е и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главницата, начиная от датата на давеждането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.