Определение № 363 от 06.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Велико Търново, 06.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д.А при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600207 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по Глава ХХІ от НПК вр. 250 ал.5 от НПК.

С определение №410/22.06.2026г. ОС-Плевен по НОХД№352/2026г. по описа на същия съд е постановил на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК:

Прекратява наказателното производство по делото, тъй като деянието описано в обвинителния акт не съставлява престъпление.

Недоволен от постановеното определение е останал прокурор в ОППлевен, като го протестира с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени атакуваното определение и се върне делото за последващи процесуални действия.

В съдебно заседание представителят на ВТАП излага съображения, че поддържа протеста и че съобразно чл. 2 параграф 1 буква „р“ от Директивата за борба с изпиране на пари по наказателно-правен ред 2018/1673 изрично и категорично е посочено, че престъпленията, които са свързани с преки и косвени данъци са част от обхвата на престъпната дейност, която според националното законодателство следва да бъде предикатна за изпиране на пари, т.е. липсват както нормативни, така и практически обстоятелства, от които да бъде направен извод за невъзможността данъчните престъпления да бъдат предикатни за изпиране на пари.

Защитника на подсъдимия адвокат З. М. оспорва протеста и иска да бъде потвърден атакувания съдебен акт.

Подсъдимият Б. К. Б. поддържа казаното от защитника му.

1

Настоящият въззивен състав на ВТАС разгледа подадения частен протест, с изложените доводи, атакувания съдебен акт и с оглед данните по делото, намери за установено следното:

За да постанови определението си ОС-Плевен е изложил следните съображения:

Съдебното производство е образувано по внесен от страна на Окръжна прокуратура Плевен обвинителен акт против Б. К. Б. за извършено престъпление по чл.253, ал.5 вр.ал.3, т.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК - „пране на пари“. В обвинителния акт е посочено, че престъплението е извършено от Б. Б. в периода 06.11.2012г. - 28.07.2014г., чрез 26 отделни изпълнителни деяния и с различни финансови операции, като за нито едно от тях не са изложени фактическите обстоятелства на извършването им. Посочва се също, че престъплението е извършено чрез посредствени извършители - съпругата, синът и дъщерята на подсъдимия Б., които са пълнолетни, вменяеми и с висше образование /единият счетоводител/. Декларативно е посочено, че посредствените извършители не са знаели и предполагали за престъпния произход на средствата, както и че извършените финансови операции осъществяват състав на престъпление „пране на пари“. Липсват обективно изложени от прокурора факти за тези фактически изводи. Посочва се, че в Специализираната прокуратура било образувано наказателно производство срещу подс.Б. Б. за извършено престъпление по чл.255 от НК, по което няма влязла в сила присъда и че това престъпление е предикатното престъпление.

Според обвинителния акт придобитата чрез престъплението по чл.255 от НК /избягване на установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС/ облага е била предмет на финансовите операции, с цел да се прикрие незаконния и произход, като липсва ясно и недвусмислено описание на обстоятелствата на претендираната престъпна деятелност. В теорията и съдебната практиката е прието, че престъплението “изпиране на пари“ не е възможно с предикатно данъчно престъпление поради основания довод за невъзможност чрез данъчни престъпления да бъде генериран паричен ресурс, а само укриван и спестен за плащане към държавния бюджет собствен такъв.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство по чл.250, ал.1, т.2 от НПК - деянието описано в обвинителния акт не съставлява престъпление.

При горните определение и мотиви на ОС-Плевен, оплакванията в частния протест се свеждат до следното:

Излага се несъгласие с констатацията на съда, че в обвинителния акт липсват посочени факти, които обуславят изводи за извършено престъпление по смисъла на чл.253 - изпиране на пари, както и факти, сочещи предикатно престъпление. Предикатното престъпление е описано и му е дадена правна квалификация по чл.321 НК - участието в организирана престъпна група за укриване на данъчни задължения(престъпления по чл.255 НК). Прокурорът изготвил обвинителния акт дори е изписал и диспозитивите на обвиненията 2 пред съдебните инстанции по тези обвинения, както и постановените до момента съдебни актове. Изписано е и престъплението „изпиране на пари“ като форма на последваща предикатната престъпна дейност с всички факти осъществяващи обективните и субективните признаци на състава - време, място, начин на извършване и пълни данни за личността на обвиняемия, участието на лицата чрез които е действал (в случая посредствено извършителство). С дати и място на извършване са посочени финансовите операции(банкови преводи, разпределяне на дивиденти), сделки с имущества(договори за дарение), тяхната стойност и цел, с което е изпълнен стандартът на чл.246, ал.2 и 3 от НПК. В обстоятелствената част на обвинителния акт, след изчерпване на фактическите данни прокурорът е извършил и правен анализ на фактите, изяснил е вложения от законодателя смисъл в понятията с които борави във фактологията.

Във връзка с горните оплаквания в протеста следва да се посочи следното:

Съдията-докладчик, с протестираното определение е приел наличие на хипотезата, визирана в чл.250, ал.1, т.2 от НПК, позволяващ да се прекрати наказателно производство, поради това, че възведените в обвинителния акт деяния не съставляват престъпления по чл.253, ал.5 вр. ал.3, т.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК - „пране на пари“.

Следва да се отбележи, че характера на постановения акт/определение/ не съответства на правомощието на съдията докладчик. Това е така защото в случаите на чл.250 от НПК съдът, а не съдията докладчик прекратява наказателното производство. Съдията докладчик може да прекрати наказателното производство на основание чл.247б ал.2 т.1 вр. чл.250 ал.1 от НПК, като в този случай на основание чл.32 ал.2 от НПК постановява разпореждане, а не определение. Определението по чл.250 ал.1 от НПК се постановява от състав на съда, а не от съдия докладчик. Има съществена разлика между определение по чл.250 ал.1 от НПК и разпореждане по чл.247б ал.2 т.1 вр. чл.250 ал.1 от НПК. В случая според внесения обвинителен акт състава на съда следва на основание чл.28 ал.1 т.2 от НПК да бъде съдия и двама съдебни заседатели. Казано по друг начин - правното основание/ чл.250 ал.1 от НПК вместо по чл.247б ал.2 т.1 вр. чл.250 ал.1 от НПК/ и характера на акта/определение/ не съответстват на едноличното постановяване на акта от съдията.

Решаващият съдия докладчик е приел, че в обвинителния акт е посочено, че престъплението е извършено от Б. Б. в периода 06.11.2012г. 28.07.2014г., чрез 26 отделни изпълнителни деяния и с различни финансови операции, като за нито едно от тях не са изложени фактическите обстоятелства на извършването им. Посочва се също, че престъплението е извършено чрез посредствени извършители - съпругата, синът и дъщерята на подсъдимия Б., че посредствените извършители не са знаели и предполагали за престъпния произход на средствата, както и че извършените финансови 3 операции осъществяват състав на престъпление „пране на пари“, но липсват обективно изложени от прокурора факти за тези фактически изводи. Посочва се, че в Специализираната прокуратура било образувано наказателно производство срещу подс.Б. Б. за извършено престъпление по чл.255 от НК, по което няма влязла в сила присъда и че това престъпление е предикатното престъпление. Според обвинителния акт придобитата чрез престъплението по чл.255 от НК /избягване на установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС/ облага е била предмет на финансовите операции, с цел да се прикрие незаконния и произход, като липсва ясно и недвусмислено описание на обстоятелствата на претендираната престъпна деятелност.

Тези съображения са мотивирали съдията-докладчик да прекрати наказателното производство. С протестираното определение, съдиятадокладчик е приел, че е налице хипотезата на чл. 250, ал.1, т.2 от НПК и е прекратил наказателното производство, поради това, че деянията, описани в обвинителния акт не съставляват престъпления. Несъмнено, съдиятадокладчик в стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, има правомощие да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление, на основание чл. 247б, ал.2, т.1 от НПК вр. чл.250, ал.1, т.2 от НПК. Смисълът на посоченото правомощие е да не се провежда съдебно следствие, щом като, дори да бъдат доказани, изложените от обвинението факти не сочат на състав на извършено престъпление-нито по посочената правна квалификация, нито на каквото и да е друго престъпление. За да обоснове това основание за прекратяване на наказателното производство, следва в съдебния си акт съдията-докладчик да мотивира извод за това, че описаното в обвинителния акт деяние въобще не съставлява престъпление/а не само посоченото от прокурора в случая по чл.253 ал.5 от НК/, при това, само въз основа на фактите, изложени в обстоятелствената част на този процесуален документ.

В случая, в определението си съдията-докладчик на практика не е сторил това. В мотивната част на определението, по отношение инкриминираните деяния са изложени съображения за това какви констатации съдържа обвинителния акт и особено какви не съдържа. Дали тези съображения са законосъобразни или не, в случая е без значение, защото те по същността си съставляват констатации за нередовност на обвинителния акт по смисъла на чл. 248, ал.1, т.3 вр. чл.249 ал.4 т.1 предложение първо от НПК, т.е. за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Такива нарушения обаче не съставляват основание за прекратяване на наказателното производство, а биха могли да обосноват единствено прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за тяхното отстраняване. Макар и в заключителната част на определението, съдията-докладчик изрично да е посочил, че констатираните от него непълноти в обвинителния акт сочат на липса на престъпление, по същество констатациите му досежно липсата на достатъчен обем обвинителни твърдения и факти, касаят допуснати съществени процесуални нарушения. В 4 този смисъл, няма как да се сподели позицията, че след като не са изложени достатъчни по обем обвинителни твърдения, то това сочело на липса на престъпление. На практика, в разпореждането си съдията-докладчик е приел липса на престъпен състав по чл.253, ал.5 вр.ал. 3, т.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, мотивирайки се с непълнота на обвинителния акт. Тази обосновка е лишена от законово и логическо основание. Налице е и вътрешно противоречие между мотиви и диспозитив на разпореждането, понеже изложените съображения по същество касаят допуснати процесуални нарушения и не обосновават и не могат да бъдат свързани с постановеното прекратяване на наказателното производство.

В рамките на производството по чл. 250, ал.1, т.2 от НПК, съдиятадокладчик има правомощията да прекрати наказателното производство само ако изнесените в обвинителния акт фактически положения обуславят извод, че инкриминираното от обвинението деяние не съставлява престъпление.

Конкретно относно тази част от мотивите, в която се посочва, че „ В теорията и съдебната практиката е прието, че престъплението “изпиране на пари“ не е възможно с предикатно данъчно престъпление поради основания довод за невъзможност чрез данъчни престъпления да бъде генериран паричен ресурс, а само укриван и спестен за плащане към държавния бюджет собствен такъв.“: Във връзка с тази част от мотивите следва да се посочи Решение № 56 от 28.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2416/2013 г., III н. о., НК, в което изрично се взема становище, че „съдебната практика на ВКС е категорична, че имуществото, предмет на "пране на пари" може да бъде придобито от престъпление от всякакъв вид.“. Още в тази насока следва да се има предвид т.23 от ДР на Закон за мерките срещу изпирането на пари, съгласно която престъпление, от което е придобито имуществото по смисъла на чл. 2, ал. 1 е всяко престъпление по българското законодателство.

Разпечатката съдържа 31 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9555efff-44e4-4796-84a3-280301b9d855