Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5200 от 28.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 2226/2024
Вид
Решение № 5200
Подписан
28.11.2024
В сила
14.01.2025
Състав
РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 193, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 5200 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110202226 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***” ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 746851-F746906/04.01.2024 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

В подадената жалба се излагат съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на постановлението, включително и за неправилно установена фактическа обстановка, като в жалбата се излагат фактически твърдения за случилото се в деня на проверката. Жалбоподателят излага, че в 20:32:54 часа служител на дружеството е отпечатал Х отчет, незабавно след което е извел с функцията служебно изведени суми сумата от 800 лева, в 20:33:24 часа, като едва след това проверяващите от НАП са се легитимирали и служителят е извел нов Х отчет в 20:33:49 часа, което се установява и от посочените часове в отчетите. Сочи се, че въпреки молбата на управителя на дружеството не са предоставени за запознаване материалите по преписката преди съставянето на АУАН.

Допълнително се изтъква и че в НП не е взето предвид подаденото от дружеството възражение срещу НП. Затова се претендира за отмяната на НП.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано чрез своя процесуален представител, не изпраща законен представител, като се представлява от упълномощената адв. М.. Тя поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на посочените в жалбата основания. Поддържа, че от разпита на св. В се установява, че той е извел сумите от касата точно преди служителите на НАП да се представят и да поискат да отпечата дневен Х 1 отчет. Описва как доставчиците е следвало да се изчакват и едва след това, служителят е извел платените пари за доставките наведнъж.

Административнонаказващият орган – началника на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД Фискален контрол на НАП се представлява от юрисконсулт Пенчева, която оспорва жалбата. Намира, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, тъй като нарушението е безспорно доказано. Изтъква, че липсват доказателства за извършени доставки в обекта непосредствено преди проверката от служителите на НАП, поради което намира възражението за неоснователно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.11.2024 г. в 20:30 часа била извършена проверка в търговски обект – ресторант „Добро“, находящ се в гр. София, ул. Петър Парчевич № 33, стопанисван от „***” ЕООД.

Като част от проверяващият екип участвала и св. З. Н. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП. При проверката било установено, че в обекта има въведено в работен режим фискално устройство (ЕКАФП) модел DATECS FP 700 с номер на фискалното устройство № DT942453 и номер на фискална памет – 02942453. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, както и имало изградена дистанционна връзка с НАП и било регистрирано в НАП. Управител на обекта бил св. В, който бил забравил да изведе от паметта на фискалното устройство сума в размер на 800 лева, която била заплатена по-рано през деня на различни доставчици. Когато проверяващия екип се представил на св. В и поискал той да извади дневен фискален Х отчет, свидетелят се качил на втория етаж на сградата, където се намирали служебните компютри. В 20:32:54 часа св. В извадил Х отчет, установил, че разликата с парите в касата била 800 лева и в 20:33:24 часа той извел служебно сумата от 800 лева. След това той извадил нов междинен дневен финансов отчет от ФП № 0012724/10.11.2023 г. в 20:33:49 часа от фискалното устройство, видно от който разчетената касова наличност на устройството била в размер на 532.47 лева. Но проверяващите установили, че непосредствено преди отпечатването на отчета, по време на проверката, е направено извеждане на пари от касата в размер на 800 лева. При преброяване на фактическата наличност в касата, /в един от сервитьорите, който държал парите в брой/, същата се равнявала на 537.50 лева. Това било отразено и в опис на парите в касата, изготвен от св. В, който не изложила никакви възражения срещу така установеното. Поради отчетената операция по служебно извеждане на пари от касата след началото на проверката, служителите на НАП взели предвид единствено първия Х отчет с № 001272/10.11.2023 г. в 20:32:54 часа, като приели, че разчетената касова наличност е в размер на 1332.47 лева. Следователно била установена разлика между касовата наличност и разчетената от ФУ в размер на 794.97 лева, която се явявала по-малко от отразената от устройството.

При прегледа на дневния отчет за дата 10.11.2023 г. било установено, че няма вписани „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми в паметта на фискалното устройство, извън извеждането на сумата от 800 лева по време на проверката, като в деня на проверката то било в изправност.

Инспекторът по приходите Н. преценила, че разликата от 794.97 лева в касата представлява извеждане на пари в касата, което не е отразено през фискалното устройство, което притежава посочената функция. За констатациите бил съставен протокол за извършена проверка (подписан и от св. Вашин като служител) и били иззети и приложени към протокола дневен отчет от ФУ и опис на пари в касата, както и написано от св. В обяснение, че е забравил да отрази плащането на доставките по-рано през деня. В протокола управителят на обекта не изложил каквито и да е възражения срещу констатираната касова наличност или нейния произход. Протоколът бил изготвен на 12.10.2023 г. в 00:15 часа и бил 2 връчен на управителя на обекта, който се разписал за това.

При така достигнатите изводи, след края на проверката, на 05.12.2023 г. от старши инспектор по приходите З. Ц. Н. бил съставен АУАН № F746906 за описаното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, в присъствието на свидетели при съставяне на акта и на управителя на дружеството – жалбоподател, което се удостоверява с техните подписи. Представителят на дружеството не изложил възражения срещу констатациите в акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било подадено възражение, в което се излагали твърдените от управителя факти, свързани основно с това, че проверката е започнала в 20:33 часа, както е отразено в протокола, затова и трябва да се вземе предвид единствено последния дневен Х отчет, като доводите са идентични с тези по жалбата.

Въз основа на АУАН № F746906/05.12.2023 г. при пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация било издадено обжалваното наказателно постановление на 04.01.2024 г., с което на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал.

1 от Наредба № Н-18 на министъра на финансите, за това, че дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна в касовата наличност при извеждане на пари в касата на фискалното устройство чрез операцията „служебно изведени“ суми. В НП наказващият орган не е изложил обстоятелства дали нарушението е довело до неотразяване на приходи, като е посочено, че срещу АУАН не са подавани възражения.

Наказателното постановление е връчено на пълномощник на дружеството на 09.01.2024 г. видно от инкорпорираната в НП разписка, като на 23.01.2024 г. е депозирана и жалбата срещу него в ЦУ на НАП.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Н. и В, като и от събраните по делото писмени доказателства (2 бр. дневен отчет от ФУ, служебен бон за извеждане на пари от касата, протокол за извършена проверка, опис на парите в касата, заповед № ЗЦУ-ОПР-1149/25.08.2020г.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката подробно разказва за случая и за установеното от нея при извършената проверка на обекта.

Свидетелката потвърждава, че при проверката в касата на обекта е установена сума, която е надвишавала регистрираната от ФУ с 794 лева. Затова съдът намира за неволна грешка посоченото в разпита й непосресдвтено преди това, че е установила въвеждане на пари от касата на обекта в размер на 500 лева. Свидетелката споделя за случилото се при проверката, как св. В се е качил на втория етаж на сградата и те са го последвали, като в последствие тя е установила за извършеното непосредствено преди предадения им отчет извеждане на пари от касата. Съдът се довери на тези показания на свидетелката, която е непредубедена и логично и последователно пресъздава случилото се. Освен това св. Н. споделя и че по никакъв начин не е казвала на св. В какво конкретно да пише в своето обяснение.

В този смисъл съдът кредитира частично показанията на св. В, като отчете неговата евентуална заинтересованост от изхода на делото поради трудовото му правоотношение с жалбоподателя. Св. В също подробно разказва за проверката, но съдът намира за недостоверни показанията му, че проверяващите са се представили точно докато е изваждал дневните отчети и е въвеждал служебното извеждане на суми. Видно от отразените с точност до секундата часове на трите последователни операции, всичко това се е случило за по-малко от една минута, като съдът намира за невъзможно на практика в промеждутъка от 35 секунди, между операцията по извеждане на пари от касата и последния Х отчет 3 служителите на НАП да локализират именно управителя на обекта, да му се представят и да му разяснят в какво се изразява проверката, да поискат от него да отпечата дневен Х отчет и той да го извърши. Допълнителни обстоятелства, сочещи недостоверност на показанията на св. В в тази им част са и липсата на доказателства изобщо за доставки на стоки процесния ден, още по-малко които да установяват, че са извършени малко преди 20:30 часа, което е значително след края на обичайното работно време за подобни доставки. Съдът отчете също така, че именно около 20 часа е най-натовареното време в един ресторант и е нелогично точно тогава да се извършват доставките. А и св. В не дава логично обяснение защо в обясненията си при проверката собственоръчно е написал, че просто е забравил да отчете доставките по-рано през деня, а не че тъкмо ги е отчитал, когато е започнала проверката.

Допълнително остава неизяснено защо св. В е разпечатал първия отчет, като ако доставките са били извършени непосредствено преди това, той е следвало да знае тяхната стойност, а не да я определя чрез разликата между наличните средства и отчетеното на ФУ. Поради изложените съображения, съдът прие за недостоверни показанията на св. В в тази им част.

Съдът изцяло се довери и на писмените доказателства по делото. Като от самия дневен отчет се установява, че устройството притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, както и конкретната отразена стойност като наличност в касата преди и след служебното извеждане на сумата от 800 лева в касата. Съдът се довери и на отразеното другите писмени доказателства по делото, преди всичко описа на пари в касата, изготвен и подписан от управителя на обекта, без да посочи каквито и да е възражения относно размера на сумата или нейния произход.