Определение № 475 от 15.08.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 475 гр. Пазарджик, 15.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Д.а

Членове:

Десислава Анг. Ралинова

ИВАНИНА ИГН. И.А като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. И.А Въззивно гражданско дело № 20235200500627 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по постъпила молба вх.№ 4638/15.05.2024г. от П. И. Д., Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г., чрез адв. Р. М., за изменение в частта за разноските на Решение № 93 от 21.03.2024г., постановено по ВГД № 627/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. В молбата се твърди, че с решението молителите са осъдени да заплатят разноски в полза на въззивниците в производството в размер на 3300 лева за въззивната инстанция, но доколкото в съдебното решение не било посочено как е формирана присъдената сума според произхода на направените разноски и тъй като в производството пред настоящата инстанция въззивниците са претендирали разноски за адвокатско възнаграждение, то правят възражение за неговата прекомерност, като некореспондиращо по размер с извършените от процесуалния им представител процесуални действия по делото. Молят да бъде изменено решението, като бъдат определени действително направените разноски по делото.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила и молба вх.№ 4827/21.05.2024г. от А. Н. П. и С. Н. С., чрез адв. Е. Б., за допълване в частта за разноските на Решение № 93 от 21.03.2024г., постановено по ВГД № 627/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. С молбата се твърди, че разноските в производството пред настоящата инстанция не са присъдени в пълен размер, като с оглед изхода на спора следвало в тяхна полза да се присъдят разноски за всички предходни съдебни инстанции, които били в общ размер на 6 530лв., а не само сумата от 3300 лева за настоящата инстанция. Молят за произнасяне в посочения смисъл, като бъдат осъдени въззиваемите да им заплатят разноски в размер на още 6 530лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК са постъпили отговори на молбата Съдът, като съобрази изложеното от страните, както и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното:

1

По отношение молба вх.№ 4638/15.05.2024г.:

Молбата е процесуално допустима, като подадена в срока за касационно обжалване на постановеното въззивно решение, от страна, имаща интерес да иска изменение на решението в частта за разноските и представила по делото списък по чл. 80 ГПК.

Производството по ВГД №627/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е образувано по въззивна жалба от А. Н. П. и С. Н. С. против решение №94/12.04.2019г. по гр.д.№1180/2017г. по описа на РС – В. и се развива по реда на чл. 294 ГПК.

С решение №116/14.04.2020г. по в.гр.д.№861/2019г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е отменено изцяло обжалваното първоинстанционно решение №94/12.04.2019г. по гр.д.№1180/2017г. по описа на РС – В.. С решение №60086/28.06.2021г. по гр.д.

№3610/2020г. по описа на ВКС, въззивното решение №116/14.04.2020г. по в.гр.д.№861/2019г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е обезсилено в една негова част и прекратено производството по делото, а в другата му част решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

С решение №139/29.04.2022г. по в.гр.д.№480/2021г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, при новото разглеждане на делото, е отменено обжалваното първоинстанционно решение №94/12.04.2019г. по гр.д.№1180/2017г. по описа на РС – В., уважени са предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е присъдена в полза на ищците (въззивниците А. Н. П. и С. Н. С.) сумата от 2180 лева разноски в производството по в.гр.д.

№480/2021г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и такива в производството по гр.д.

№3610/2020г. описа на ВКС. С Определение № 494/07.10.2022г., поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с Определение № 496/10.10.2022г., и двете постановени по в.гр.д.№480/2021г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е изменено на основание чл.

248 ГПК постановеното по делото решение в частта за разноските, като е присъдена в полза на ищците сумата от още 4350 лв., представляваща сторени от тях разноски в производствата пред всички съдебни инстанции (по гр.д.№1180/2017г. по описа на РС – В., по в.гр.д.№861/2019г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и по гр.д.№3610/2020г. по описа на ВКС). Определенията не са обжалвани в законоустановения срок и са влезли в сила. С решение № 122/24.10.2023г. по гр.д.№4404/2022г. по описа на ВКС, въззивното решение №139/29.04.2022г. по в.гр.д.№480/2021г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е обезсилено в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявеният от ищците иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в тази му част. В хода на производството пред ВКС по гр.д.№4404/2022г., ответниците по касационната жалба А. Н. П. и С. Н. С. не са представили списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направени от тях разноски пред касационната инстанция, същите не са депозирали отговор на касационната жалба, не са се явили и не са били представлявани в проведеното публично заседание пред ВКС.

С Решение № 93 от 21.03.2024г., постановено по ВГД № 627/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, настоящата инстанция е приела жалбата на А. Н. П. и С. Н. С. за 2 основателна, отменено е обжалваното решение №94/12.04.2019г. по гр.д.№1180/2017г. описа на РС – В. и са уважени предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Присъдени са разноски в размер на 3300лв. за настоящата инстанция. В хода на производството по ВГД № 627/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, А. Н. П. и С.

Н. С. не са представили списък по чл. 80 ГПК, но своевременно са претендирали да им бъдат присъдени направените по делото разноски, като са представили доказателства за реалното извършване на разноски в размер на 3000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение (договори за правна защита и съдействие, сключени от всяка от тях по отделно с адв. Б., в които е отбелязано, че въззивниците са заплатили в брой на адв. Б. сумите от по 1500 лева или общо 3000 лева за осъществяване на процесуалното им представителство по ВГД № 627/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик).

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира молбата на въззиваемите П. И. Д., Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г., чрез адв. Р. М., с правно основание чл.248 ГПК, за частично основателна.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК при уважаване на исковата претенция, ищецът има право да иска да му бъдат присъдени разноските, които е направил в производството. Съдът не дължи служебно произнасяне по въпроса за разноските, а присъжда такива само по изрично направено искане и при доказване на извършването им. С отмяната на първоинстанционното решение и уважаването на исковите претенции на ищеца и въззивник пред въззивната инстанция, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, за него възниква правото да иска да му бъдат присъдени разноските, направени в производствата пред двете инстанции, а съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. В настоящия случай с решение №139/29.04.2022г. по в.гр.д.№480/2021г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 494/07.10.2022г., на въззивниците А. Н. П. и С. Н. С. са присъдени разноски за производствата по гр.д.

№1180/2017г. по описа на РС – В., по в.гр.д.№861/2019г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, по гр.д.№3610/2020г. по описа на ВКС и по в.гр.д.№480/2021г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, като в тази част решението по в.гр.д.№480/2021г. на ОСП не е било обезсилено от ВКС, а определението по същото дело не е било обжалвано, поради което и претенцията на въззивниците да им бъдат присъдени разноски в общ размер на 6530 лева за всички предходни инстанции е била напълно удовлетворена. Следователно, в производството по ВГД № 627/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, съдът е следвало да присъди единствено доказаните като реално сторени разноски за настоящото производство и за касационното такова по гр.д.№4404/2022г. по описа на ВКС. В хода на тези две производства въззивниците са доказали да са заплатили общо сумата в размер на 3000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуалното им представителство от адв. Б. в производството по ВГД № 627/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

3

Предвид направеното произнасяне от съда в решението по разноските, стореното искане от въззиваемите се явява такова за изменение на решението в частта за разноските.

При тази втора хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане те да бъдат приведени в съответствие с твърдениеята на странтата, в чиято полза са присъдени, за осъществяването им. Това изменение обаче не е възражение за прекомерност на присъдените разноски, а искане за изменение с оглед неточното присъждане или пресмятане от страна на съда на заплатените разноски. Именно такъв се явява настоящият случай, като на въззивниците е следвало да се присъдят единствено доказаните и действително сторени от тях разноски в посочените производства, каквито в случая са само тези за заплатен адвокатски хонорар в размер на 3000 лева, съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие. За присъдената им с решението сума над 3000 лева до размер на 3300 лева, или за сумата от 300 лева, претенцията им за присъждане на разноски е неоснователна.

С молбата си по чл. 248 ГПК въззиваемите са направили и възражение за прекомерност на претендираното и присъдено с решението в полза на въззивниците адвокатско възнаграждение. Доколкото обаче претенцията за присъждането му е сторена своевременно от тях в самото начало на производството, както и по-късно в хода на производството, а доказателства за размера му са представени по делото с молба от 12.01.2024г. от адв. Б., като впоследствие по делото са проведени още две публични заседания, по които въззиваемите са били представлявани от процесуалния им представител, без същият да вземе отношение по размера на така претендираното възнаграждение от насрещната страна, като в депозираната от него писмена защита също липсва направено такова възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, чието присъждане са поискали въззивниците, то и това възражение от негова страна, релевирано едва в молбата по чл. 248 ГПК, се явява преклудирано. В този смисъл Определение № 167 по ч. т. д. № 119/2012 г., I т. о., ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и Определение № 935 от 15.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3094/2014 г., IV г. о., ГК, съгласно които искането по чл.

78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, заявено с молбата по чл. 248 ГПК, е преклудирано, ако за страната е съществувала процесуалната възможност да го заяви в откритото съдебно заседание.

С оглед на това, следва да се измени Решение № 93 от 21.03.2024г., постановено по ВГД № 627/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта за разноските, като бъдат осъдени П. И. Д. с ЕГН ********** от град С., ж.к.“З. п." бл.***, вх. *, ет.*, ап.**, Й. Г. Х. с ЕГН ********** от град В., ул.“Г. К." №**, Г. Й. Х. с ЕГН ********** от град В., ул.“Г. К." №** и С. Й. Г. с ЕГН ********** от град В., ул.“Х. С." №** да заплатят на А. Н. П.[1]Д.а с ЕГН ********** от град П., ул.“О." №*, ет.* и С. Н. С. с ЕГН ********** от град В. , ул.“Б." №* сумата от 3000лв. разноски за въззивното производство по ВГД № 627/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По отношение молба вх.№ 4827/21.05.2024г.

4

С оглед констатираната по-горе липса на представен списък по чл. 80 ГПК от страна на въззивниците както в настоящото производство, така и в производството по гр.д.

№4404/2022г. по описа на ВКС, и съобразно задължителните постановки на т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, то молбата им за изменение на съдебното решение в частта за разноските, се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Дори и да се приеме, че въз основа на списъците по чл. 80 ГПК, представени в хода на предходните съдебни инстанции за направените от въззивниците разноски в производствата пред тях, настоящият състав дължи произнасяне по същество по въпроса за основателността на претенцията им за допълване на настоящото решение по реда на чл. 248 ГПК, то същата би била неоснователна доколкото, както по-горе бе посочено, с решение №139/29.04.2022г. по в.гр.д.№480/2021г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 494/07.10.2022г., претенцията им за присъждане на разноски в общ размер на 6530 лева за всички предходни инстанции е била напълно удовлетворена.

Разпечатката съдържа 37 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9555313b-5691-45fb-a035-d87bb9c573ec