Решение № 1554 от 14.03.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 14191/2023
- Вид
- Решение № 1554
- Подписан
- 14.03.2025
- В сила
- 25.07.2025
- Състав
- Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл.132, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1554 гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20231100114191 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД.
Производството е образувано въз основа на искова молба от Е. А. М., с ЕГН ********** срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК 121265177, с която се предявяват искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на увреди - счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито, причинени й при пътнотранспортно произшествие от 30.05.2023г., като пътник в тролейбус на масовия градски транспорт, по вина на водача на тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“ с peг. № *******, К.
Г. К. с ЕГН **********, чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сумата 1260лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, чрез същото деяние, изразяващи се в сторени разходи за лечение, ведно със законната лихва от 15.09.2023г.- дата на сезиране на застрахователя, до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Твърди се, че описания в исковата молба механизъм на ПТП не отговаря на действително развилия се. Оспорват твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило поради действията на водача К. Г. К. при управлението на сочения тролейбус; оспорват се твърденията за механизъм на транспортния инцидент, така както е описан в исковата 1 молба, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача К. Г. К.; оспорват твърдението, че за пострадалата са възникнали всички, описани в ИМ вреди и твърденията за тяхната продължителност. Твърди се, че събитието е случайно. Твърди се, че ищцата не се е намирала правомерно в превозното средства, като е нямала закупен билет. Поддържа се наличие на съпричиняване на вредата от страна на пострадалата. Считат, че претенцията е завишена в сравнение със степента на нанесените увреди и социално икономическата обстановка в страната. Оспорва се претенцията за акцесорна лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №К303 от 30.05.2023г., относно посетено ПТП, настъпило на 30.05.2023г. около 09.30 часа, касаещо паднал пътник в салона на тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“ с peг.
№ *******, с водач К. Г. К.. В Протокола е записано, че тролейбусът се е движил по бул.“Патриарх Евтимий“, с посока на движение от ул.“Гурко“ към ул.“Г.С.Раковски“ и малко преди ул.“Хан Крум“ водача, с поведението си, поставя в опасност пътничката Е. А. М., която пада в салона на тролейбуса.
По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице /например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му, за извършените от съставителя действия по вземане на проби за алкохол, за извършената от него проверка на документи и пр./. Следователно за самия механизъм на пътнотранспортното произшествие, описан в протокола, същият принципно не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/. В случая доколкото не се спори, че протокола не е изготвен непосредствено след произшествието, същия има удостоверителна сила единствено за това, че водачът на тролейбуса не е употребил алкохол или упойващи средства.
По делото е изискано прилагане на пр.пр.№25474/2023г. по описа на СРП, ДП №ЗМ 11163/2023г. по описа на Сектор „Разследване на транспортни престъпления“ към СДВР, като от материалите се установява, че производството е започнало след разпит на пострадалата Е. А. М., извършен при посещение на служителите от СРТПСДВР в УМБАЛСМ „Пирогов“.
Доколкото Констативния протокол няма никаква обвързваща сила за механизъм на ПТП, по делото са депозирани показания от К. Г. К., водач на тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“ с peг. № *******, който посочва, че почти всеки ден шофира по маршрута на линия №2, като на 30.05.2023 г. около 19.00 - 19:30 ч. го известили, че през деня в салона на тролейбуса е имало паднал човек. Заявява, че изобщо не е разбрал, че в превозното средство е паднал пътник, никой не го е известил. Служителите на СДВР били установили наличието на паднал пътник, след като гледали записи на камерите от салона на ППС. Посочва, че ако му бъде казано, че е паднал пътник, ще спре, ще извика линейка, но в случая никой не го е известил.
2
Посочва, че често му се налага да спира рязко. Заявява, че по бул. Патриарх Евтимий след 7, 7:30 ч. винаги има коли, велосипедисти, животни, които създават пречки за движението, като от ул. Гурко към ул. Раковски се движи със скорост от 1520 км/ч . и не е възможно шофиране с по-голяма скорост. Споделя, че 9.30 ч. е пиков час. Към салона видимостта м у е до втора врата, а след това може да види само предаването от камери, но няма време и възможност да гледа това предаване доколкото следи много други сигнализации на ППС и пътната обстановка. Не е санкциониран по никакъв начин във връзка със случая.
По делото е прието заключение на САТЕ, изготвено от в.лице И. Н., който след оценка на материалите от ДП, разпита на св.К. и изискания по делото видео материал от камерите в ППС, приема, че действително на 30.05.2023 г. около 9:30 часа, в гр.
София, на бул. „Патриарх Евтимий“, се е движил тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“ с инв. № 1664, управляван от К. Г. К., с посока на движение от улица „Гурко“ към улица „Г.С. Раковски“, като в района на кръстовището с улица „Хан Крум“ е настъпило рязко спиране на процесното превозно средство, в резултат на което е паднал пътник в салона на тролейбуса - Е. А. М.. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на тролейбус „Шкода Соларис“, който е предприел рязко спиране, вследствие на което в салона на превозното средство, пада пътничката Е. А. М.. Задействането на спирачната уредба от страна на водача на тролейбус „Шкода Соларис“ е довело до действие на инерционни сили върху тялото на пътниците в превозното средство. Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение дотогава, докато външна сила не го изведе от това състояние. В практиката и от техническа гледна точка, нареченото „комфортно спиране“, при което не би настъпило падане на тялото на пасажер, се изчислява на 1-1,5 м/с2. При всякакво спиране над посочената стойност, започват да действат инерционни и кинетични сили, които водят до загуба на стабилна позиция на изправено човешко тяло. При спиране на тролейбуса, върху тялото на пътника действа външна сила, с посока - посоката на движение на превозното средство. Водачът на тролейбуса е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако не е задействал спирачната уредба, със спирачно закъснение над 1,5 м/с2, с което не биха възникнали инерционни сили за тялото на пострадалата.
След запознаване със съдържанието на представения видеозапис от кокпита на тролейбус „Шкода Соларис“, вещото лице е направил извадки на няколко кадъра, които визуализират конкретното наличие на пътници в ППС, свободните места за сядане и поведението на пострадалата. Установява се, че пострадалата пасажерка се е качила от втора врата на превозното средство, като във вътрешността на ППС, е започнала придвижване към централната част на същото, с посока към задната му такава.
Пострадалата пасажерка, от качването си, се придържа към помощните съоръжения в тролейбуса, но когато достига така наречената „хармоника“ или централна част на превозното средство, посяга да се хване за намиращата се в близост до нея дръжка, но в този момент започва спирането на тролея, върху тялото й започват да действат силите на отрицателното ускорение и реално не успява да се хване за помощната дръжка, в резултат на което загубва стабилната си позиция в превозното средство, пада и се получават описаните увреждания в материалите по делото.
От кадрите, поместени в заключението на стр.16 и 17 е видно, че в превозното средство е имало свободни места за сядане, в непосредствена близост до вратата, през 3 която се е качила ищцата, като дори от кадъра на стр.16, отразяващ момента на загуба на стабилната позиция, е видно, че ищцата тъкмо е подминала две свободни места.
С разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП се въвежда засилена отговорност на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението, включително и чрез вменяването им в задължение да изберат такава скорост за движение, която да е съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая се касае за особен вид водач на МПС, такъв действащ в границите на професията си, като отговорността му се разпростира освен по отношение на превозното средства, другите участници в движението, но и по отношение на лицата, превозвани в управляваното МПС, като действията му следва да са насочени и към опазване на живота и здравето им. Водачът, управляващ МПС по занятие, в изпълнение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, следва да съобразява скоростта на МПС със състоянието на пътя и особеностите на превозното средство, така че да не създава опасност за движението, но и най-вече за превозваните пътници.
Разпоредбата на чл.132, т.2 ЗДвП задължава водача на превозно средство за обществен превоз преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците. Това означава управление не само при спазване всички правила за движение по ЗДв П, но и по начин съобразен с естеството на превоза и недопускащ поставянето в риск живота и здравето на пътниците.
Последното е особено важно при обществен превоз в градска среда, при който в изпълнение на зададените маршрути водачите не могат да се отклоняват от зададения такъв, а наред с това самите превозни средства позволяват превоз на правостоящи пътници, което допълнително налага засилено внимание. Затова посочената норма изисква от водача да управлява превозното средство по начин, че да осигури безопасността на всички пътници, включително правостоящите. В случая няма никакви доказателства, установяващи нарушаване на основните правила за движение от страна на водача – същия е управлявал тролейбуса със скорост много под максимално допустимата, но е бил длъжен да съобрази начина на движение на ППС с конкретната пътна обстановка, така че да не се налага рязко намаление на скоростта и да не е необходимо задействане на спирачната уредба, със спирачно закъснение над 1,5 м/с2. Видно от показанията на водача Кулакиев, той е шофирал многократно по тази линия, познавал е много добре конкретния пътен участък и е запознат с това, че на конкретното място шофирането е проблемно. При наличие на засилено движение, каквото свидетеля твърди, че е налично в конкретния участък в сутрешните часове – около 09-09.30ч., същия е следвало с повишено внимание и по-съобразен начин да съобрази шофирането и да не попада в ситуации, изискващи рязко спиране.