Разпореждане № 1963 от 13.02.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1963 гр. София, 13.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Частно наказателно дело № 20241110201461 по описа за 2024 година и жалбата на Д. П.а и А. П., чрез адв. Л. Н., срещу постановление от 29.09.2023 г. (изведено на 09.10.2023 г.), с което е прекратено наказателното производство по ДП ***/2021 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № *****/2021 г. по опис на СРП, в изпълнение на задълженията си като съдиядокладчик, намирам, че към момента не са налице предпоставките за произнасяне по същество.

Липсват доказателства за датата и начина на връчване на екземпляри от атакуваното постановление на жалбоподателите Д. П.а и А. П. (лично или чрез повереника), което не позволява да бъде извършена надлежна проверка за допустимостта на жалбата (изявлението в същата „…и в законовия срок“, с дължимото се уважение към авторитета на повереника, няма обвързваща процесуална стойност). Времевият отрязък между изготвянето на постановлението (09.10.2023 г., която съдът приема за меродавна, без да има логично обяснение за промеждутъка от 10 календарни дни между твърдяното изготвяне на акта и деловодното му обявяване) и подаването на жалбата (26.01.2024 г.) основателно повдига въпроса за датата и връчване на атакувания акт (за разлика от физическите лица, тези с адвокатска правоспособност, поради естеството на работата си, могат да бъдат откривани, в кратки срокове и без особени организационни затруднения), респективно – за началната дата на срока за обжалване.

Тук е мястото да се отбележи, че не са рядкост в практиката случаи, при които доказателства за надлежно връчване не са налични (макар че подобна проверка би следвало да бъде извършвана в прокуратурата – преди материалите да бъдат изпращани в съда) и нерядко се предприема повторно, надлежно връчване, във връзка с указанията на съда (респективно – след като жалба вече е била подадена), в резултат на което, за да не се стигне до отказ от правосъдие, жалбата бива приемана за процесуално допустима. Пристъпване към подобни действия, обаче, би следвало да има субсидиарен характер – едва след установяване с категоричност на невъзможността за представяне на горецитираните доказателства за връчване, доколкото произнасяне по същество в исканата от пострадалия насока винаги предполага настъпване на неизгодни за привлеченото (или подлежащото на привличане) към наказателна отговорност лице, а оттам произтича и неговият правен интерес – съдът да не се произнася по просрочени жалби.

Предвид изложеното,

1

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ производството по н.ч.д. № 1461/2024 г, по описа на СРС, НО, 11 състав.

ВРЪЩАМ делото на СРП, за изпълнение на указанията, съобразно мотивната част на разпореждането.

Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2