Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1280 от 30.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 950/2025
Вид
Определение № 1280
Подписан
30.04.2025
В сила
30.04.2025
Състав
Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Иванка Петрова Гоцева

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1280 гр. П., 30.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500950 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане с рег. № 5912 от 25.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. №2384/2025 г. на РС – П., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. П. К., ЕГН ********** с адрес гр.

П., ул. *** № *** за следните суми: 271,04 лева главница, 10,66 лв.-договорна лихва и 159.59 лв. - обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски. Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението.

Съдът установи следното: Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество. Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, като кредитор, срещу длъжник М. П. К., ЕГН **********, Заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: 271,04 лева главница, 10,66 лв.-договорна лихва и 159.59 лв. обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски. Последните, според кредитора се явяват дължими, вследствие на сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД договор за паричен заем № *** от 25.06.2022 г., вземанията по който са прехвърлени на кредитора с Приложение № 1/14.06.2023 г. към Договор за покупко-продажба на вземания от 14.06.2023 г. Заповедният съд, констатирайки нередовност, е оставил заявлението без движение, като с разпореждане от 06.02.2025 г. е указал на заявителя в едноседмичен срок от съобщението да изложи твърдения досежно извършвани ли са плащания по договора, колко, кога и какви вземания са покрили същите. В указания му срок заявителят не е отстранил констатираните от заповедния съд нередовности, като в подадената на 24.02.2025 г. по делото молба е посочено, че тези факти и обстоятелства подлежат на доказване от длъжника в исково производство. С 1 обжалваното разпореждане съдът е постановил отказ по заявлението, поради наличието на неравноправни и нищожни клаузи в договора за потребителски кредит.

Обжалваното разпореждане е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните по договор за паричен заем суми.

Според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основава на права от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случаят правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП , поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. В настоящия случай с оглед данните по делото се налага извод за наличие на обоснована вероятност, отразеният размер на ГПР в процесния договор, да не съответства на действителния, прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, като в тази насока изцяло се споделят доводите на заповедния съд. При това положение потребителят няма яснота относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005829/ЕО, както и нарушение на изискването за добросъвестност. Това налага и извод за неравноправност на договорните клаузи по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Касае се за недействителност на целия договор, като в тази хипотеза съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Заповедният съд в случая обаче не би могъл да определи какъв е размера на невърнатата главница, тъй като е поискано издаването на заповед за изпълнение и за други вземания, основаващи се на вероятно неравноправни клаузи – възнаградителна лихва, обезщетение за забава.

Отделно от изложеното по делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение.съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. А в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент /в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № ***933/2013г./.

Предвид горното настоящият състав намира, че разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с рег. №5912/25.02.2025 г., постановено по ч.гр.д.№2384/2025 г. на РС-П., XIX гр. с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3