Решение № 114 от 16.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Б., 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20261200500026 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 21263/02.09.2025 г. /идентична с въззивна жалба с вх.№ 21294/03.09.2025 г./, подадена от „М.К.“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „С.“, бл. № 17, ет. 16, ап. 64, чрез адв. И. К., против Решение № 667/26.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 1316/2023 г. по описа на Районен съд Б., в частта с която предявеният осъдителен иск е отхвърлен.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение в обжалваната част. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е счел, че след смъртта на съпруга на В.К. през 2007 г., последната няма право на цялостно ползване, в случая на 1/2 идеална част, а на 1/4 идеална част от процесния недвижим имот с идентификатор № ***, собственост на ответника М. П.. Сочи се, че правото на ползване е неделимо, поради което преживялата съпруга – В.К., има право на цялостно ползване, вкл. върху частта на съпруга си, починал през 2007г. Ето защо правото й на ползване е в пълен обем. Освен това ответникът М. П. в нито един момент от процеса не е оспорвал обстоятелството, че В.К. притежава 1/2 идеална част от правото на ползване. Ето защо исковата претенция не е следвало да се намалява наполовина

Прави се искане за отмяна на решението в атакуваната му част, като се уважи исковата претенция, така както е заявена. Претендират се разноски.

1

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, от която в срок е постъпил подробен писмен отговор, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна, за което се излагат подробни доводи и съображения. Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба. Претендира се присъждане на разноски.

Отделно от това по делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 23214/01.10.2025г., подадена от М. С. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул.

„П.З.“ № 6, вх. Б, ет. 3, ап. 6, чрез адв. И. П., против Решение № 667/26.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 1316/2023 г. по описа на Районен съд Б. в неговата осъдителна част. Сочи се, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

От изложеното в исковата молба не ставало ясно каква имуществена облага е изгубила В.К., не става ясно и по какъв начин се е обогатил ответникът. Липсват доказателства както за обедняване, така и за обогатяване.

Твърди се, че никога В.К. не е предявявала претенции по отношение ползването на имота. Отправената нотариална покана до ответника не касае процесния период и ползването на имота.

Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната му част, като противоречащо на морала и добрите нрави.

Препис от тази въззивната жалба е връчен на насрещната страна, от която в срок е постъпил подробен писмен отговор, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна, за което се излагат подробно доводи.

Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба.

Претендира се присъждане на разноски.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД, с който е направено искане ответникът М. П. да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество „М.К.“ ЕООД обезщетение за лишаване от право на ползване за периода 16.06.2018г.-16.12.2021г., цедирано в полза на ищеца от неговия носител – В.К.. Претендира се сумата 12 413,50 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда /съгласно изменение на иска направено в о.с.з. пред първата инстанция на дата 26.06.2025г./.

Районният съд е намерил, че предявения иск е частично основателен и го е уважил за сумата 6206,75 лв., за разликата над тази сума искът е отхвърлен. За да присъди половината от претендираното обезщетение е приел, че в полза на В.К. е възникнало право да претендира половината обезщетение, което и е цедирала в полза на ищцовото дружество.

Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни доказателства, изслушани са и две експертизи –основна и допълнителна, от които се установява следната фактическа обстановка:

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот от дата 29.03.1994г.

К.С.К. и В.А.К. са дарили на дъщеря си З.К.Д. 1/2 ид. част от магазинно 2 помещение, находящо се в гр. Б., представляващо имот пл. № 1935, с площ от 70 кв.м. Собственици на останалата 1/2 ид. част от магазина са Л. и К.С. и К.С. видно от НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство. При сключването на договора за дарение дарителите К.С.К. и В.А.К. си запазили правото на ползване върху дарената част, заедно и поотделно, до края на живота им.

Св. З.С. установява, че това магазинно помещение реално е разделено на две с преграждаща стена – едното се ползвало за магазин за ел. части, а другото за аптека. Разделяното било реализирано още през деветдесетте години. Ответникът М. П. ползвал едното помещение за аптека, като това било от 1995г.

С вл. в сила на КККР имотът е заснет като два отделни имота – имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор №

***.

На 17.06.2011г. с нотариален акт за дарение З.К.Д. дарява на сина си Е.Б.Д. 1/2 ид. част от самостоятелен обект с трайно предназначение за търговска дейност с идентификатор *** с площ от 44 кв.м. и 1/2 ид. част от самостоятелен обект с трайно предназначение за търговска дейност с идентификатор *** с площ от 44 кв.м.

С договор за доброволна делба от дата 09.09.2011г., сключен между Д.АС. и Е.Б.Д. - Съсобственици на двата посочени по-горе имота, разделят същите, като Д.АС. получава в дял и става изключителен собственик на самостоятелен обект с трайно предназначение за търговска дейност с идентификатор *** с площ от 44 кв.м., а Е.Б.Д. получава в дял и става изключителен собственик на самостоятелен обект с трайно предназначение за търговска дейност с идентификатор *** с площ от 44 кв.м.

Впоследствие с нотариален акт за покупко - продажба от 09.11.2016г.

/поправен с НА от 13.02.2017г./ К.З.С. и З.Д.С. /наследници на Д.АС./ продават на ответника М. П. получения в реален дял делбен имот, представляващ самостоятелен обект с трайно предназначение за търговска дейност с идентификатор ***.

С договор за цесия от дата 30.06.2022г. В.А.К. /посочена като В.А.К./ прехвърля на ищеца „М.К.“ ЕООД своето вземане, представляващо обезщетение за нарушено право на ползване за периода от 09.11.2016г.16.12.2021г. върху 1/2 ид. част от самостоятелен обект с трайно предназначение за търговска дейност с идентификатор *** срещу ответника М. П.. За сключения договор за цесия ответникът е уведомен преди образуване на делото пред първата инстанция.

На 24.03.2023г. В.В.К. е починала. Преди това /2007г./ е починал и нейният съпруг К.К.

По делото са ангажирани писмени доказателства за това, че В.К. е подала нотариална покана, получена от ответника П. на 01.12.2022г., с която е направила искане да й бъде предоставено правото на ползване върху половината от самостоятелен обект с трайно предназначение за търговска 3 дейност с идентификатор ***.

Пред районния съд са ангажирани гласни доказателства, от които се установява как през годините се е ползвал процесния имот и от кого.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна:

Районен съд Б. е сезиран с иск по чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД.

Претендира се присъждане на обезщетение за лишаване на ползвателя В.К. от правото й да ползва имот, върху който й е учредено пожизнено право на ползване по отношение на 1/2 ид. част от самостоятелен обект с трайно предназначение за търговска дейност с идентификатор ***.

Вземането за обезщетение е прехвърлено от носителя му с договор за цесия, сключен между притежателя на правото на ползване – В.К. и цесионера „М.К.“ ЕООД.

Настоящата съдебна инстанция намира, че осъдителната претенция на ищеца е неоснователна.

По делото не е спорно, че през 1994г. В. и К.К./съпрузи, понастоящем и двамата починали/ са дарили 1/2 ид. част на притежаваното от тях магазинно помещение на дъщеря си З.Д.. Не е спорно, че впоследствие този имот е заснет в кадастралната карта като два отделни самостоятелни обекта, а именно: самостоятелен обект с трайно предназначение за търговска дейност с идентификатор *** и самостоятелен обект с трайно предназначение за търговска дейност с идентификатор ***, находящи се в гр. Б., ***, ет.1. С нотариален акт за дарение на недвижим имот през 2011г. надарената З.Д. дарява на сина си Е.Д. по 1/2 ид. част от двата имота /съответстващ на дарената й идеална част от родителите й през 1994г./. Впоследствие с договор за доброволна делба през 2011г. съсобствениците Е.Д. и Д.С. /съсобственика на останалата 1/2 ид. част от магазинното помещение, преди обособяването му като два отделни имота/ си поделят двата съсобствени имота – имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, като в дял на Е.Д. остава имот с идентификатор ***, а в дял на Д.С. остава имот с идентификатор ***. Това се установява от договора за доброволна делба и поправката на договора за доброволна делба на съсобствен недвижим имот и двата вписани в СВ Б.. Наследниците на Д.С.

/син и съпруга/ продават процесния имот с идентификатор *** на ответника П. през 2016г., който е негов собственик до 16.12.2021г., след която дата е продаден на трето лице /А.Ч./, видно от справка от СВ на лист 34 от делото/.

Няма спор, че след като през 1994г. с НА за дарение е учредено пожизнено право на ползване, то се запазва и не се погасява при извършване на делбата. В случая е учредено право на ползване върху идеална част –1/2 ид. част от общото магазинно помещение, преди обособяването му като два отделни имота. Ограниченото вещно право на ползване по чл. 56 ЗС върху идеалната част след извършване на доброволната делба през 2011г. се преобразува в право на ползване върху съответната реална част. В процесния 4 казус от един имот – имот пл. № 1935, са обособени два реални дяла /два имота/, като единият е оставен в дял на Е.Д., другият е в дял на Д.С..

Дарителите В. и К.К.приживе са дарили своята 1/2 идеална част на З.Д., а тя от своя страна дарява по 1/2 ид. част от обособените вече два имота на сина си Е.Д.. При това положение правото на ползване обременява и продължава да съществува не върху 1/2 ид. част от двата новообразувани имота - имот с идентификатор *** и имот с имот с идентификатор

***, , а обременява реалната част, след трансформацията на идеалната част, т. е обременява единствено имот с идентификатор ***, собственост на Е.Д., в полза на когото е дарен имот със запазено право на ползване. Правото на ползване щеше да се разпростира и върху двата новообразувани имота, ако беше учредено не върху идеална част /1/2 ид. част/, а по отношение на целия имот. След като родителите В. и К.К.са дарили своята идеална част, запазвайки правото си на ползване и тази идеална част при делбата е трансформирана в реална част, поставена в дял на дареното лице Дерменджиев, то именно той следва да търпи това право на ползване.

Последното не се разпростира върху другия имот, който не е предмет на разпоредителна сделка /дарение/ със запазено право на ползване.

В посочения по-горе смисъл са: Решение № 735/18.11.2005г. на ВКС по гр.д. № 405/2005г. ГК, I ГО; решение № 129/30.05.2013г. на ВКС, постановено по гр.дело № 475/2012г. ГК, IV ГО; Определение № 197/15.05.2015г. на ВКС по гр.д. № 1737/2015г. ГК, II ГО.

При това положение следва изводът, че върху имота, поставен в реален дял на Д.С., впоследствие продаден на ответника М. П., няма учредено вещно право на ползване. То остава и е тежест на имота поставен в дял на съделителя Е.Д..