Решение № 2180 от 30.11.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2180 гр. Пловдив, 30 ноември 2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА, като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА

ПЕТРОВА административно дело № 1133 по описа за 2020 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети,

Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба на С.Р.Т., с ЕГН **********, с адрес,***, чрез адв. П.К., против Решение № Ц2153-15-17/14.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Т. срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-209/31.03.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО на лицето е спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) и добавката по чл.

84 от КСО от лична пенсия за ОСВ, считано от 03.02.2020 г. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендират се сторените в производството разноски, съгласно представен списък.

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Както вече бе казано, с оспореното Решение № Ц2153-15-17/14.05.2020 г. Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е оставил без уважение жалбата на Т. срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-209/31.03.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО на лицето е спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавката по чл. 84 от КСО от лична пенсия за ОСВ, считано от 03.02.2020 г.

За да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от фактическа и правна страна:

С разпореждане № **********/протокол № 012862/30.06.1996 г. на С.Р.Т., считано от 30.04.1996 г. е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост /ОСВ/ на основание чл. 2 от Закона за пенсиите /отм./ по заявление вх. № 4310/12.06.1996 г. в ТП на НОИ – Пловдив. За определяне правото и размера на личната пенсия е зачетен осигурителен стаж от 03.10.1960 г. до 14.09.1994 г., както следва: осигурителен стаж от трета категория – 31 години 09 месеца и 00 дни.

Размерът на пенсията при отпускането е определен от 3-годишен базисен период от 15.09.1991 г. до 14.09.1994 г. с доход 152 274,00 лв., индивидуален коефициент 1,432, определен от 01.04.1996 г.

По последователни заявления личната пенсия за ОСВ на Т. е преизчислявана от нов тригодишен базисен период, както следва: от 01.09.1996 г. с базисен период 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г. с индивидуален коефициент 1,706, от 01.07.1997 г. с базисен период 01.01.1980 г. до 31.12.1982 г. с индивидуален коефициент 2,033 и с допълнителен стаж, положен преди и след пенсиониране, с което общият зачетен осигурителен стаж възлиза на 37 години и 11 месеца от трета категория.

С разпореждане № **********/01.07.1999 г. на С.Р.Т., считано от 01.07.1999 г. е отпусната добавка по чл. 84 от КСО от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на починалия й съпруг Т.Й.Т., ЕГН **********, по заявление с вх. № 37991/10.03.1999 г. в ТП на НОИ – Пловдив. За определяне правото и размера на личната пенсия на наследодателя е зачетен осигурителен стаж от трета категория 23 години 08 месеца и 24 дни, базисен период от 01.04.1980 г. до 31.03.1983 г. с доход 10 953 лв. и индивидуален коефициент 1,586.

В

ТП на НОИ – Пловдив на 03.02.2020 г. е постъпила информация за образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, към което са приобщени писмени доказателствени средства, а именно пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии, сред които е и пенсионното досие на С.Р.Т., ЕГН ********** за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По този повод е инициирана проверка на правомерността и размера на отпуснатата на Т. лична пенсия за ОСВ, като от лицето са изискани оригиналните документи, въз основа на които е отпусната пенсията.

Изисканите документи са представени от Т. в оригинал с подадената жалба срещу разпореждане № **********/протокол № 2146-15-209/31.03.2020 г., след което е предприета служебна проверка на данните в тях, както и на дохода, въз основа на който е отпусната и изменена пенсията, която проверка не е приключила.

Цитирана е разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от КСО, съгласно която, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване, съгласно чл.

96, ал. 1 от КСО. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията след получаване на резултатите от предприетата проверка, спрените лична пенсия и добавка по чл. 84 от КСО, ще се възобновят от датата на спирането.

С обжалваното разпореждане е спряна и получаваната добавка по чл. 84 от КСО, като е мотивирано, че тя не може да се получава самостоятелно без лична пенсия до приключване на проверката на правомерността на личната пенсия на Т..

С тези съображения е обоснован извод за наличие на хипотезата на чл. 95, ал. 2 от КСО, съответно за законосъобразност на процесното разпореждане.

6. В хода на съдебното производство по делото са приети, представени от ответния административен орган копие на Постановление № 2818/2019 г. от 30.01.2020 г. на Районна прокуратура Пловдив, с което е разрешено да бъде предоставена на магнитен носител на представител на ТП на НОИ – Пловдив информацията, съдържаща се в пенсионните досиета, приобщени към материалите по делото при претърсване и изземване от дата 02.12.2019 г. /л.225/, както и съставени след издаване на процесното разпореждане доказателства, а именно: писмо изх. № 2175-15-231#4/29.07.2020 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ - Пловдив, с което от Началник на сектор „ИДОСД“ при ТП на НОИ – Пловдив е изискано извършването на проверка в предадените в Осигурителния архив на НОИ документи на осигурители с прекратена дейност и се издаде УП-14 за осигурителен стаж за периода 01.01.1958 г. – 31.07.1963 г. за осигурител ЗКПУ с. Ливада, член на ТКЗС – Райко Георгиев Леков, като към искането е посочено, че се прилага копие на УП-3 № 11/02.10.2006 г., с данни, че лисва информация за лични осигурителни вноски, а стажът е зачетен след отпускането на пенсията на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО; Удостоверение обр. УП-14 с изх. № Ц5508-02-5/11.09.2020 г., в което въз основа на документите на ТКЗС с. Ливада, намиращи се в отдел ОА към ТП на НОИ гр. Бургас, а именно данни, извлечени от книга за пенсионните вноски на кооператорите, е удостоверено, че за 1960 г. са налице данни за изработени 217 дни и 27,10 лв. лична вноска, като няма данни за периода 1958 г., 1959 г., 1961 г. и 1962 г., както и няма данни за възнаграждение и план – минимум; писмо изх.

№ Ц4022-21-125#1/17.06.2020 г. на Директор ТП – София-град, ведно с приложените към него Констативен протокол № КП-5-21-00767436/11.06.2020 г., изготвен от контролен орган на ТП на НОИ София-град и Удостоверения обр. УП-2 и удостоверение обр. УП-3 на С.Р.Т., издадени от „Контролно-заваръчни устройства“ АД /“КЗУ“ АД/, както следва: обр.

УП-2 с изх. № 45 от 10.06.2020 г. за периода 01.01.1982 г. – 31.12.1984 г.; обр. УП-2 с изх. № 46 от 10.06.2020 г. за периода 01.01.1991 г. – 31.12.1993 г.; обр. УП-2 с изх. № 47 от 10.06.2020 г. за периода 15.09.1991 г. – 14.09.1994 г.; обр. УП-2 с изх. № 48 от 10.06.2020 г. за периода 16.01.1993 г.

– 14.09.1994 г.; обр. УП-2 с изх. № 48 от 10.06.2020 г. за периодите:

01.09.1981 г. до 31.12.1984 г., 01.01.1991 г. до 31.11.1991 г., 01.01.1992 г. до 31.05.1992 г., 01.07.1992 г. до 14.09.1994 г. /л. 231 и сл./.

Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.

В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, но направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

8. Между страните не се формира спор по установените факти. Спорът е правен и се концентрира във въпроса налице ли са законоустановените предпоставки за спиране на пенсията за ОСВ и добавката по чл. 84 от КСО на жалбоподателката.

Процесното Разпореждане № **********/Протокол №

2146-15-209/31.03.2020 г., както вече се посочи, е постановено на основание чл. 95, ал. 2 от КСО. За да стори това, административният орган е посочил единствено, че в ТП на НОИ – Пловдив е постъпила на 03.02.2020 г. информация за образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, към което са приобщени писмени доказателствени средства, а именно пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии, сред които е и досието на Т..

9. Разрешаването на настоящия административноправен спор, налага да бъде съобразено следното:

9.1. Съгласно посочената като основание за спиране на пенсията разпоредба на чл. 95, ал. 2 от КСО, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата, а ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на спирането.

С други думи казано, за приложението на чл. 95, ал.

2 от КСО е достатъчно да е налице вероятност от установяване на такъв резултат.

От значение за правилността на извода за наличие на това основание за спиране обаче, е относимостта на представените доказателства за обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на пенсията.

9.2. В конкретния случай, нито издателят на разпореждането за спиране, нито Директорът на ТП на НОИ - Пловдив в обжалваното решение са конкретизирали коя е относимата хипотеза на чл. 96, ал. 1 от КСО. От текстовото съдържание на решението и оставеното в сила с него разпореждане може да се направи извод все пак, че се визира хипотезата на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, която сочи, че пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й. Ето защо и с оглед конкретните данни по делото, обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на пенсията на Т., са свързани с липсата на необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиите /отм./.