Решение № 759 от 17.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. гр. Хасково, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640100887 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от С. А. А., ЕГН **********, с адрес: г********* съдебен адрес: гр.*********, адв. П.И.П. от АК- Хасково против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от управителя Н.П.П., за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 ал. 1 от сключен между страните Договор за потребителски кредит № 975708 от 05.12.2023 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 798,76 лева поради това, че същата е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 975708, сключен с ответното дружество „Сити Кеш" ООД на 05.12.2023 г. Спрямо Договор за паричен заем № 975708 той получил сумата от 1 000 лева, която сума следвало да бъде върната на 16 двуседмични вноски. По процесния договор за паричен заем ищецът следвало да заплати и неустойка по чл. 11 ал. 1 в размер на 798,76 лева, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка възлизало на на 1185,24 лева.

Поддържа се в исковата молба, че така търсената неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.с чл. 143, ал,1 и чл.146 ал.1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 ЗПК, вр.с чл.21 ал.1 ЗПК, като се излагат подробни съображения в тази насока. Търсената неустойка била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по 1 смисъла на чл. 143, т.19 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендирала чрез нея в размер на 798,76 лева била над 79% от получената сума по отпуснатия кредит. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Тя се намирала и в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Заобикаляла се и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. С търсената неустойка по процесния договор за паричен заем в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорното задължение. В този смисъл била и т. 32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г.

Неустойката по съществото си представлявала добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба увеличавала стойността на договора. Последователна била практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Търсената неустойка била нищожна и на основание чл.146 ал.1 ЗЗП, вр. чл.24 ЗПК, тъй като не била индивидуално уговорена. Тя била част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието към момента на сключване на договора. В този смисъл била Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Според ищеца, с търсената неустойка по Договор за паричен заем № 975708 се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи представлявало част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Нарушавало се и изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена в ПМС № 426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявал един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП.

Въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до 2 степен, че то изцяло да се възпрепятства. Кредиторът изисквал от потребителя да представи лично обезпечение, като едно от следните обезпечения: - банкова гаранция, т.е. абсолютна банкова сделка и то с лицензирана банкова институция. Но клиентите на ответника били изолирани от банковото кредитиране поради ниски или липсващи доходи и имущество и/или налична вече задлъжнялост. На тях банките не биха отпуснали кредит и не биха издали банкова гаранция, за чието издаване имало още по-утежнени условия спрямо тези, поставяни при отпускането на заемен ресурс; - поръчител, отговарящ на непреодолими според ищеца условия на чл. 5, ал. 2 от договора за заем.

В случая, неустойката, предвидена в чл.11, ал.1 на процесния договор за паричен заем загубила присъщите си обезщетителна и обезпечителна функции. Вземането нямало характера на неустойка, тъй като то изначало било уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна и обезпечителна функции.

Чрез създадените от търговеца предпоставки за сигурно неизпълнение на ограничителните му изисквания той си гарантирал, че ще го получи срещу предоставените в заем средства.

Това вземане било допълнителна и гарантирана за него сигурна икономическа облага, поради което то съставлявало печалба за търговеца скрита под формата на неустойка лихва. Поради това, че неустойката била скрита лихва, кредиторът не изпълнил условията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не разписал в съдържанието на договора действително приложената в правоотношението договорна лихва. Съгласно чл. 21 ЗПК договорна клауза, която имала за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК, била нищожна.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сума в размер на 798,76 лева, представляваща неустойка по чл. 11 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 975708 от 05.12.2023 г. поради това, че същата е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП. Претендира присъждане на направените по делото разноски и присъждане на основание чл.38 от ЗА на адвокатско възнаграждение на адв.П.И.П..

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ответника, който счита предявения иск за неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че на 05.12.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът "СИТИ КЕШ" ООД, е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1000 лева. Твърди, че заемната сума била предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора, като последният служел като разписка за изплатените суми, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора. Съгласно чл. 3 от договора и погасителния план (Приложение № 1), кредитополучателят се задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 44,5 % на 16 двуседмични вноски с дата на първо плащане 19.12.2023 г. и последна вноска на 16.07.2024 г., като в погасителния план били посочени конкретните дати на месечните падежи. Признава, че договорът между страните е сключен на 05.12.2023 г. при параметрите, които са посочени в него.

3

Поддържа се в отговора, че оспорената неустойка е действителна, че не е налице неравнопоставеност по ЗЗП, нито недействителност по ЗПК. Всички изложени твърдения на ищеца за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че между страните били налице общо 18 договора, които съдържали уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Наличието на 18 договора за идентични кредитни продукти, всеки от които съдържал оспорената в настоящото производство уговорка, опровергавали твърденията на ищеца, изложени в исковата молба.

По подробно изложени в отговора на исковата молба съображения е направено искане исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Направеното е възражение за прихващане.

Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата, респ. възразява се срещу присъждането на такъв по реда на чл.38 от ЗАдв. поради злоупотреба с права.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства (Договор за потребителски кредит № 975708 към искане № 9283213 от 05.12.2023 г. ведно с Приложение № 1 „Погасителен план към договор за кредит № 975708“, стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити от 03.11.2022 г., искане от 05.12.2023 г. за сключване на договор за кредит № 9283213) се установява, че между ищецът С. А. А. /кредитополучател/ и ответника „Сити Кеш” ООД /кредитор/ е сключен описания договор, тоест че между страните е възникнало облигационно правоотношение.

Съгласно чл.3 от Договор за потребителски кредит № 975708, ищецът трябва да върне сума по кредита от 1185,24 лева, при сума на получаване 1000 лева, при ГПР 56.41 %, годишен лихвен процент- 44.5%, на 16 двуседмични вноски, 4 от които в размер на 17,31 лв. и 12 – по 93,00 лв., с падеж на първа погасителна вноска 19.12.2023 г. и на последна – 16.07.2024 г., посочени и в Приложение № 1 „Погасителен план към договор за кредит № 975708“. Предвидено е и обезпечение – поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя.

В чл.5, ал. 1 и ал 2 от Договора е предвидено, че страните се споразумяват договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от описаните обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчител, в срок до три дни от сключването му. Предвидени са следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, включваща освен главницата, също така и лихвата или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо размер на най-малко 7 пъти размера на 4 минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за размера на получавания от тях доход;

Разпечатката съдържа 24 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9550e9bf-511c-4281-9a00-7c31994274ac