Присъда № 12 от 10.02.2025, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 12/10.02.2025г. постановена по НОХД № 565/2024г. по описа на Районен съд гр.Разград.

Обвинението против подсъдимите А Д А от с. М В и Р А М от гр. К е по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода от 02.10.2019г. до 24.10.2019г. в с. Г, общ. Лозница, обл. Разград и гр.

Разград, в условията на продължавано престъпление, сами и в съучастие като съизвършители помежду си, с цел да набавят имотна облага за себе си, са възбудили и поддържали заблуждение у Н Х И и Н Х И, двете от с. Г, общ.

Лозница, обл. Разград, че А Д А се казва С А, че същият е адвокат от гр. Русе и че ще им помогне да им бъдат върнати част от парите, които са платили на Д Д Г от гр. Шабла за извършен ремонт на покривите на къщата и сайванта им, находящи се в с. Г, и с това причинили на Н Х И имотна вреда в размер на 3 275 лева, а на Н Х И имотна вреда в размер на 4 775 лева, като общият размер на причинената имотна вреда е 8 050 лева.

Съдебното производство срещу подсъдимите е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по тяхно и на защитниците им искане, направено преди даване ход на съдебното следствие.

При предварителното изслушване подс. А и подс. М са признали изцяло фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието им, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подс. А - адв. П счита, че наказанието на подзащитния му следва да бъде под средния размер предвиден в закона, след което да бъде редуциран с 1/3 и същият да бъде две години лишаване от свобода. По отношение на предявените граждански искове следва да бъдат уважени. Защитникът на подс. М – адв. Христов счита, че наложеното наказание на подзащитния му следва да бъде в минимален размер, а по отношение на гражданските искове, предоставя на съда да прецени.

Представитeлят на Районна прокуратура гр. Разград поддържа обвинението и го счита за доказано в хода на проведеното съкратено съдебното следствие, с оглед на събраните на ДП писмени и гласни доказателства, както и предвид направеното по чл.371, т.2 от НПК самопризнание от подсъдимите. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни по така повдигнатото им обвинение на всеки един от тях, като бъде наложено наказание лишаване от свобода след редукцията на чл.58а от НК за подс. А две години и осем месеца при първоначален общ режим, а за подс. М осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. По отношение на гражданските искове предлага да бъдат уважени изцяло.

Районен съд - Разград, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Свидетелките Н Х И и Н Х И са сестри - близначки. Родени са на **.**.19**г. и притежават къща в с. Г, в която живеят.

През месец септември 2019г. свидетелките решили да направят ремонт на покривите на къщата и на сайванта си. На 20.09.2019г. св.Н И видяла залепена на електрически стълб обява за извършване на ремонт на 1 покриви, в която бил посочен телефон за връзка. Тя позвънила на посочения телефонен номер и разговаряла със св. Ц И. Двамата се уговорили да се срещнат и разговарят на следващия ден.

На **.**.20**г. св. ЦИ отишъл до с. Г, извършил оглед на двата покрива, след което позвънил на св. Д Д Г, собственик и управител на „Ана Мария Кинг“ ЕООД - гр. Ш, за която фирма работел. Обяснил му, че има клиент от с. Г за ремонт на покриви. Св. Д Г отишъл в с. Г. Срещнал се и разговарял със св. НИ. Представил й договор за строително-ремонтни работи, в който тя попълнила дата, място на сключване, данните на възложителя и изпълнителя, цената за демонтаж на покрива /35 лева на кв.м./, цената за ремонт на покрива /145 лева на кв.м./, вписала, че е запозната с договора и е съгласна с посочените в него цени, след което се подписала за „възложител“.

Св. Н И и св. Д.Г се договорили да бъде извършен ремонт на покривите на къщата и сайванта, като заплащането за ремонта да се извърши на няколко пъти.

В периода от 21.09.2019г. до 30.09.2021г. работници от фирма „Ана Мария Кинг“ ЕООД извършили ремонтни дейности на покривите на къщата и на сайванта на двете сестри. На 21.09.2019г. св. Н Иплатила на св. Д.Г 15 000 лева, а на 22.09.2019г. - му платила 5000 лева за ремонта. Междувременно сестра й - св. Н Исе завърнала от Република Турция, където пребивавала. На 23.09.2019г. двете свидетелки платили на св. Д.Г още 10 000 лева за материали. Тогава те сметнали колко ще им струва ремонта при цените, които били описани в договора и установилите, че общата сума за ремонта е 42000 лв. Двете решили, че това са много пари и че не искат да плащат още 12 000 лева за ремонта на двата покрива.

През една от обедните почивки, докато работниците си почивали, св.

Н И им казала, че искат много пари за ремонта и че може да хване някой адвокат. Малко по-късно, същият ден, при нея и сестра й отишъл единият от работниците - подс. Р А М. Той им предложил да изгонят св. Д.Г, за да не им иска повече пари. Подсъдимият обяснил на свидетелките Н И и Н И, че има познат адвокат, който щял да доведе при тях. Адвокатът щял да им помогне да си върнат част от парите, които били платили на св. Д.Г за ремонта. Освен това подсъдимият им обещал с негов приятел да довърши ремонта. Той дал на свидетелките телефонният си номер, за да му се обадят, ако решат, че искат адвокат.

Сутринта на 02.10.2019г. двете свидетелки казали на св.Д.Г, че им иска много пари за ремонта и го помолили да си тръгне с работниците.

Първоначално св. Д.Г не се съгласил, но след като св. Н И позвънила в полицията, той и работниците му си тръгнали. Останало единствено да бъдат поставени капаци на двата покрива, за да приключи ремонта.

Същият ден, след обяд, със св. Н И се свързал по телефона мъж, който се представил като адвокат на св. Д.Г. Той й казал, че трябва да платят на св. Д.Г парите за ремонта, който е извършил в тях. Малко по-късно в дома им пристигнал св. Д. Г. Обяснил, че трябва да му платят още 5000 лева, които свидетелките му платили и той си тръгнал.

На 02.10.2019г. подс. Р.М не бил с работниците на св. Д.Г. Същият ден св. Н И му позвънила по телефона. Обяснила му, че са изгонили св. Д.Г.

Помолила го да довърши ремонта на покривите, като сложи капаците им и да им намери адвокат, който да им помогне да си върнат част от парите, които 2 били дали на св. Д.Г. Подс. Р.М се съгласил да довърши ремонта, като обещал същата вечер да отиде в дома им с адвоката.

На 02.10.2019г., около 19.00ч., в дома на свидетелките Н И и Н И отишли подс. Р.М и подс. А Д А, когото свидетелките не познавали. Подс. Р.М представил подс. А Д А като адвокат С А и обяснил, че е негов познат. Подс.

А.А също се представил като „адвокат С А“, като казал, че е от гр. Р и че има кантора в гр. Р, но в момента й правел ремонт. Свидетелките Не И и Н И обяснили на „адвоката“, че са платили на св. Д.Г 35 000 лева за ремонт на покривите на къщата и сайванта им. Представилият се за адвокат подс. А.А убедил свидетелките Н И и Н И, че ще им помогне св. Д.Гда им върне част от парите, които са му платили за ремонта на двата покрива, като поискал за услугата да му бъдат платени 2000лева. Обяснил, че имал познат прокурор в гр. Разград, на когото щял да даде 1 000 лева и 1 000 лева щели да останат за него, като хонорар. Отделно поискал да му бъдат заплатени 150 лева за бензин /от гр. Русе до с. Г и обратно/, които те му платили. Свидетелките нямали в дома си поисканата сума от 2000 лева, поради което се уговорили с двамата подсъдими да се срещнат на следващият ден, около 9.00ч., пред часовниковата кула в гр. Разград, за да изтеглят от банкомат парите, поискани като хонорар от представилият се за адвокат подс. Ан. А.

Сутринта, на 03.10.2019г., свидетелките Н И и Н И пристигнали в гр.

Разград. От банкомат, намиращ се пред Банка „ОББ“, от тяхна обща банкова сметка, те изтеглили 1600 лева, към които добавили 400лева, които имали в тях. След това двете отишли на уговорената среща с двамата подсъдими.

Четиримата отишли в намиращо се в близост барче, където пили кафе. В барчето св. Н И обяснила на подс. Ан.А, че са дали пари на св. Д. за закупуване на капаци, които той не е доставил. Подс. Ан.А казал, че ще се обади на майсторите и ще им каже да им върнат капаците. След като си изпили кафетата, четиримата отишли до автомобила на подс. Ан.А, който бил паркиран на намиращ се в близост до часовниковата кула паркинг. Двете свидетелки седнали на задната седалка на автомобила, а двамата подсъдими седнали отпред. Свидетелките дали на подс. Ал.А поисканият от него адвокатски хонорар, в размер на 2000 лева. Той взел парите, казал, че отива да даде 1000 лева на прокурора и слязъл от автомобила. Върнал се след около 1520 минути, като обяснил, че дал 1000 лева на прокурора. Обяснил, че ще има дело, след приключването на което щели да им върнат част от дадените пари за ремонт и че във връзка с това дело е дал 1000 лева на прокурора. Подс.

Ан.А обяснил, че след около една седмица на телефона на св. Н И ще получат съобщение дали ще им бъде възстановена част от дадената за ремонта парична сума.

На 04.10.2019г. подс. Р.М отишъл в дома на двете свидетелки със св.

Н П Т. Казал им, че двамата ще довършат ремонта, за което поискал да им бъдат заплатени 1400 лв. Четиримата се придвижили с автомобила на св.

Н.Тодоров до гр. Разград, където от банкомата пред банка „ОББ“ свидетелките изтеглили общо 1600 лв. - 1400лева, от които дали на подс. Р.М, за да сложат капаците на покривите, а останалите 200 лева оставили в тях.

Няколко дни по-късно, подс. Р.М и св. Н.Т довършили ремонта на покривите, като междувременно закупените от св. Д.Г капаци за покривите били доставени до дома на свидетелките от неустановено в хода на разследване по делото лице.

3

На 09.10.2019г. св. Н И се свързала по телефона подс. Ал.А.

Попитала го какво става с техният случай, като обяснила, че не са получили съобщение за възстановени пари. Подс. Ан.А отговорил, че още е рано. Той заявил, че са необходими още 2000лева, за да бъде наложен запор върху автомобилите на фирмата на св. Д.Г. Обяснил, че е необходимо да бъде наложен запор, за да се продадат автомобилите на св. Д.Г и от взетите за тях пари да бъде върната част от платената от свидетелките сума за ремонта.

Убедени, че налагането на запор ще спомогне да си върнат част от парите, които били заплатили на св. Д.Г, свидетелките НИ и НИсе съгласили да му дадат тези пари, като обяснили, че трябва да ги изтеглят от банкомата в гр.

Разград. Подс. Ан.А предложил на следващия ден да ги закара с автомобила си до гр. Разград, за да изтеглят парите.

На 10.10.2019г. подсъдимите Ан.А и Р.М отишли в дома на двете свидетелки в с. Г. В присъствието на подс. Р.М, подс. Ан.А отново обяснил на свидетелките, че трябва да се наложи запор върху автомобилите на фирмата на св. Д.Г, за да могат да си получат част от дадените от тях пари и за това трябва да му платят 2000 лева. Четиримата потеглили с автомобила на подс.

Ан.А към гр. Разград, където от банкомата до банка „ОББ“, двете свидетелки изтеглили общо 2000 лв., които в присъствието на подс. Р.М, дали на подс.

Ан.А, за да наложи запор на автомобилите на св. Д.Г.

След няколко дни, на неустановена дата, подс. Ан.А отново се обадил по телефона на св. Н И. Св. Н И била до сестра си и чувала разговора.

Подсъдимият обяснил, че били необходими още 5000 лева, които трябвало да бъдат дадени на областния прокурор, за да им помогне да им бъдат върнати част от дадените от тях пари за ремонта на покривите. В разговора им се включил мъж, чиято самоличност не е установена в хода на разследване по делото. Той се представил за прокурор и потвърдил, че свидетелките трябва да дадат тези 5000 лева, като посочил, че в противен случай нямало да получат част от парите, дадени от тях за ремонта на покривите. Свидетелките предложили да му дадат 3000 лева. Той заявил, че нямало да стигнат, държал да му бъдат дадени 5000 лева, като накрая казал, че ще си помисли.