Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 515 от 02.09.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1026/2022
Вид
Решение № 515
Подписан
02.09.2023
В сила
19.02.2025
Състав
Николай Грънчаров, Емилия Дончева, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Благоевград, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

В. Ковачев

Емилия Дончева при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20221200501026 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Г.

Б. Л. - С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Р.“ № * и И. Б. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.“ № * срещу Решение № 500290/11.05.2022 г., постановено по гр.д. № 219/2019 г. по описа на РС- Разлог, в частта, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят на В. Д. Л., ЕГН **********, Д. К. Л., ЕГН **********, конституирана като ищец в хода на процеса на мястото на починалия ищец К. Л. Л., ЕГН **********, Ю. Л. Л., ЕГН **********, Е. Г. С., ЕГН **********, С. Г. С., ЕГН ********** и К. Г. С. – Р., ЕГН **********, конституирани в хода на процеса като ищци на мястото на починалия ищец Г. К.

С., ЕГН **********, К. Д. С., ЕГН **********, И. Р. С., ЕГН * и С. В. С., ЕГН ********** сумата от 52 568 лева, представляваща обезщетение за лишаването на ищците от правото им да ползват притежаваните от тях идеални части от съсобствени недвижими имоти, за всеки един от тях, както следва: за В. Д. Л., с дял 6/24 ид.ч. - сумата в размер на 17522,67 лева; за Д. К. Л., конституирана като ищец в хода на процеса на мястото на починалия ищец К. Л. Л., с дял 3/24 ид.ч. сумата в размер на 8761,33 лева; за Ю. Л. Л., с дял 3/24 ид.ч. - сумата в размер на 8761,33 лева; за Е. Г. С., С. Г. С. и К. Г. С. – Р., конституирани в хода на процеса като ищци на мястото на починалия ищец Г. К. С., с дял 3/24 ид.ч. - сумата в размер на 8761,33 лева; за К. Д. С., с дял 1/24 ид.ч. - сумата в размер на 2920,44 лева; за И. Р. С., с дял 3/48 ид.ч. - сумата в размер на 4380,67 лева и за С. В. С., с дял 1/48 ид.ч. - сумата в размер на 1460,22 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 1

(14.01.2019 г.) до окончателното й изплащане.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано.

Твърди се, че в противоречие със събраните по делото доказателства, първостепенният съд е приел, че имотите са ползвани от жалбоподателите. Сочи се, че от 1999 г. до настоящия момент, включително и в процесния период, имотите не са били ползвани нито за лично, нито за търговски нужди от жалбоподателите, тъй като същите не са били въведени в експлоатация. Изтъква се, че в атакуваното решение не са анализирани доказателства, от които да се установява наличието на предпоставки, от които да се приеме, че е налице служене от страна на жалбоподателите със съсобствената вещ.

Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство от ищците не са ангажирани доказателства, че имотите са ползвани от когото и да било от ответниците, лично или от членове на семействата им, за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с природата и нормалното предназначение на имотите.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено решението на районния съд в обжалваната част и постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В отговора на въззивната жалба въззиваемитеищци в първоинстанционното производство оспорват депозираната жалба.

Твърди се, че правилно и в съответствие с приетите по делото доказателства районният съд е уважил предявените искове с правно основание чл.

31, ал. 2 ЗС. Сочи се, че при условията на пълно и главно доказване ищците са доказали предпоставките на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Отправено е искане за потвърждаване на решението в частта досежно исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Срещу решение № 500290/11.05.2022 г., постановено по гр.д. № 219/2019 г. по описа на РС- Разлог, е депозирана и въззивна жалба от адв. Х. – пълномощник на ищците в първоинстанционното производство. Решението на първостепенния съд се обжалва в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждането на ответниците Г. Б. Л. – С. и И. Б. Л. да заплатят на В. Д. Л., Д. К. Л., конституирана като ищец в хода на процеса на мястото на починалия ищец К. Л. Л., Ю. Л. Л., Е. Г. С., С. Г. С. и К. Г. С. – Р., конституирани в хода на процеса като ищци на мястото на починалия ищец Г. К.

С., К. Д. С., И. Р. С. и С. В. С. сумата от 18 282,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди върху съсобствените им имоти, съставляваща припадаща се част за ищците от стойността на разрушената в имота сграда с идентификатор * и стойността на разрушените камини в сграда с идентификатор *, разпредЕ. съобразно дяловете на всеки един от тях, както следва за В. Д. Л., с дял 6/24 ид.ч.; за Д. К. Л., конституирана като ищец в хода на процеса на мястото на починалия ищец К. Л. Л., с дял 3/24 ид.ч.; за Ю. Л. Л., с дял 3/24 ид.ч.; за Е. Г. С., С. Г. С. и К. Г. С. – Р., конституирани в хода на процеса като ищци на мястото на починалия ищец Г. К. С. с дял 3/24 ид.ч.; за К. Д. С., с дял 1/24 ид.ч.; за И. Р. С., с дял 3/48 ид.ч. и за С. В. С., с дял 1/48 ид.ч.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и 2 незаконосъобразност на решението в обжалваната част.

Твърди се, че неправилно първостепенният съд е приел, че отговорността за саморазрушаването на процесната сграда е обща за страните по делото, при безспорна констатация и изложени мотиви, че ищците са били препятствани да ползват общите съсобствени имоти, включително и разрушената сграда. Сочи се, че няма как ищците да положат грижа да запазят или реновират недвижимия имот, до който нямат никакъв достъп и дори не биха могли да знаят в какво състояние е същият.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено решението на районния съд в обжалваната част и постановяване на решение, с което предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД да бъдат уважени в предявените размери.

В отговора на въззивната жалба въззиваемите- ответници в първоинстанционното производство оспорват депозираната жалба.

Твърди се, че от събраните в производството пред районния съд множество писмени и гласни доказателства, не е установено наличието на предпоставките за основателност на исковете по чл. 45 ЗЗД, за което се излагат подробни правни съображения.

Отправено е искане за потвърждаване на решението в частта досежно предявените искове по чл. 45 ЗЗД.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

С обжалваното решение РС- Разлог е осъдил Г. Б. Л. – С. и И. Б. Л. да заплатят на В. Д. Л., Д. К. Л., конституирана като ищец в хода на процеса на мястото на починалия ищец К. Л. Л., Ю. Л. Л., Е. Г. С., С. Г. С. и К. Г. С. – Р., конституирани в хода на процеса като ищци на мястото на починалия ищец Г. К.

С., К. Д. С., И. Р. С. и С. В. С. сумата от 52 568 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищците от правото им да ползват притежаваните от тях идеални части от процесните имоти, за всеки един от тях, както следва: за В. Д. Л., ЕГН ********** с дял 6/24 ид.ч. - сумата в размер на 17522,67 лева; за Д. К. Л., конституирана като ищец в хода на процеса на мястото на починалия ищец К. Л.

Л., с дял 3/24 ид.ч. - сумата в размер на 8761,33 лева; за Ю. Л. Л., с дял 3/24 ид.ч. сумата в размер на 8761,33 лева; за Е. Г. С., С. Г. С. и К. Г. С. – Р., конституирани в хода на процеса като ищци на мястото на починалия ищец Г. К. С., с дял 3/24 ид.ч. - сумата в размер на 8761,33 лева; за К. Д. С., с дял 1/24 ид.ч. - сумата в размер на 2920,44 лева; за И. Р. С., с дял 3/48 ид.ч. - сумата в размер на 4380,67 лева и за С. В. С., с дял 1/48 ид.ч. - сумата в размер на 1460,22 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (14.01.2019 г.) до окончателното й изплащане.

Оставено е без разглеждане направеното с молба с вх. № 4700 от 10.06.2020 г. от страна на ответника Г. Б. Л. – С. възражение за прихващане между претендираното от ищците вземане и установеното по основание и размер съгласно Решение № 175 от 11.01.2018 г. на Окръжен съд - Благоевград, вземане на Г. Б. Л. – С. спрямо ищците по настоящето дело в размер на сумата от 5 605,50 лв., ведно с дължимите се лихви, считано от датата на получаване на поканата – 14.07.2018 г., формирано на база месечна сума в размер на 286.75 лв., представляващо обезщетение за лишаването на Г. Б. Л. - С. от ползването на делбените имоти, опредЕ. съгласно посоченото по-горе решение до датата на 3 подаване на отговора на исковата молба в съда.

Отхвърлени са като неоснователни и недоказани предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждането на ответниците да заплатят на ищците сумата от 18 282 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди върху съсобствените им имоти, съставляваща припадаща се част за ищците от стойността на разрушената в имота сграда с идентификатор * и стойността на разрушените камини в сграда с идентификатор *, разпредЕ. съобразно дяловете на всеки един от тях, както следва: за В. Д. Л., с дял 6/24 ид.ч.; за Д. К. Л., конституирана като ищец в хода на процеса на мястото на починалия ищец К. Л. Л., с дял 3/24 ид.ч.; за Ю. Л. Л., с дял 3/24 ид.ч.; за Е. Г. С., С. Г. С. и К.

Г. С. – Р., конституирани в хода на процеса като ищци на мястото на починалия ищец Г. К. С., с дял 3/24 ид.ч.; за К. Д. С., с дял 1/24 ид.ч.; за И. Р. С., с дял 3/48 ид.ч. и за С. В. С., с дял 1/48 ид.ч.

Пред настоящата инстанция при съобразяване т. 4 от ТР № 1/2001 г. по тълк. дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, която не е загубила своето действие и при действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г. (т. 5, изр. последно ТР № 1/2013 г. по т. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС), поради констатирани нередовности, исковата молба е оставена без движение. В указания срок ищците са отстранили нередовностите и са конкретизирали по всеки един от предявените искове каква сума се претендира от всеки ищец срещу ответниците.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С решение № 1091/18.03.2014 г. и решение за поправка на явна фактическа грешка № 1091/18.03.2014 г., постановени по гр.д. № 492/2011 г. на РС-Разлог, е допусната делба между Г. К. С., К. Д. С., И. Р. С., К. Л. Л., Ю. Л. Л., В. Д. Л., А. В.

С., лично и със съгласието на майка си Е. К. Ц., Г. Б. Л. и И. Б. Л., на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор № * по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Б., ул. „Я. С.” № * и на построените в него сграда с идентификатор № *; сграда с идентификатор № *.2 и сграда с идентификатор № *.3, отразени заедно като сграда с идентификатор *.7; сграда с идентификатор № *; сграда с идентификатор № *.6, всички по КК на гр. Б., изменена със Заповед № КД-14-01-62/20.01.2012 г. на началника на СГКК Благоевград при следните квоти: 3/24 ид. ч. за К. Л. Л., 3/24 ид. ч. за Ю. Л. Л., 6/24 ид. ч. за В. Д. Л., 3/24 ид. ч. за Г. К. С., 1/24 ид. ч. за К. Д. С., 1/24 ид. ч. за И.

Р. С., 1/24 ид. ч. за А. В. С., 3/24 ид. ч. за Г. Б. Л. и 3/24 ид. ч. за И. Б. Л..

С решение № 3133/26.05.2017 г., постановено по гр.д. № 492/2011 г. по описа на Районен съд - Разлог, във втората фаза на делбата, допуснатият до делба недвижими имот е изнесен на публична продан, постановено е получената при публичната продан цена да се разпреди между съделителите съобразно квотите им на собственост, при пазарна оценка на имотите от 476 778 лева. Ползването на допуснатите до делба имоти до окончателното извършване на делбата е предоставено на съделителите Г. К. С., К. Д. С., И. Р. С., К. Л. Л., Ю. Л. Л., В. Д.

Л., като последните са осъдени да заплащат на Г. Б. Л. и И. Б. Л. сумата от 515,25 лева, представляваща 1/4 ид.ч. от определения от вещото лице месечен наем в размер на 2 301 лева. С решението е отхвърлен иска на Г. Б. Л. и И. Б. Л. за извършени в имота подобрения за периода от месец юни 2010 г. на стойност 300 4