Решение № 1882 от 02.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1882 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110123371 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от М.

Т. Р., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу /фирма/, ЕИК *********.

Ищцата твърди, че на 04.01.2023 г. сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който й били предоставени заемни средства в размер на 950,00 лева, при лихвен процент по заема - 31,68% и ГПР - 36,71 %. Съгласно чл. 17 от договора за заем същият е следвало да бъде обезпечен в срок до три дни, следващ сключването на договора за кредит, с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. В случай на неизпълнение на това задължение се дължала неустойка в размер на 1 637,74 лева, която се начислявала пропорционално към всяка вноска по кредита и била отразена в погасителния план, неразделна част от договора. Поддържа, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата за неустойката обезщетителна функция. Заемодателят не търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, като неустойката водела до скрито оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Горното водело и до нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неустойката била също и извън присъщата й обезпечителна функция, тъй като кредитодателят бил поставил ограничения и бил дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители. Счита договорът за потребителски кредит за нищожен на основание чл. 11, ал. 1, във вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно: наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, включително и информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихва, и размера на лихвения процент. Твърди още, че е налице разлика между посочената в договора за кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, реално върната от ищцата на ответното дружество. Моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че неустоечната клауза /чл. 17/ от Договор за потребителски кредит, предоставен от 1 разстояние № 918576 от 04.01.2023 г., е нищожна, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 621,00 лева (съобразно допуснато с протоколно определение от 29.11.2023 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща недължимо платена по договора сума, от която: 91,90 лева - възнаградителна лихва, 459,99 лева – начислена неустойка, 6,61 лева – наказателна лихва и 62,50 лева – разходи, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателно изплащане. Претендира разноски.

В срока по 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който не оспорва допустимостта на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 918576 за сумата от 950,00 лева, която сума е предоставена на ищцата. Излага твърдения, че договорът е сключен по инициатива на ищцата с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит, достъпна на сайта на дружеството. Поддържа, че след попълване на заявлението за кандидатстване, в съответствие с посоченото в чл. 6, ал. 2 от ОУ на ответното дружество, била изпратена необходимата преддоговорна информация. След запознаване с всички условия по кредита на 04.01.2023 г. ищцата е натиснала бутона „подпис“, с което е изразила своето недвусмислено съгласие за сключването му. Оспорва твърдението, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави. Твърди, че неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно: непредоставяне на обезпечение по договора. Излага съображения, че щом ищцата е била наясно, че не може да предостави исканото обезпечение, то същата е договаряла недобросъвестно, в нарушение на чл. 12 от ЗЗД. Поддържа, че процесната неустойка се начислява само докато не бъде предоставено обезпечение. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на неустоечна клауза от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 918576 от 04.01.2023 г., и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 621,00 лева (съобразно допуснато с протоколно определение от 29.11.2023 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща недължимо платена по договора сума, от която: 91,90 лева - възнаградителна лихва, 459,99 лева – начислена неустойка, 6,61 лева – наказателна лихва и 62,50 лева – разходи, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателно изплащане.

За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване сключване на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу исковете, както и че при сключване на договора на потребителя е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорената клауза.

С проекта за доклад, обективиран в определение от 19.10.2023 г. и обявен за окончателен такъв с протоколно определение от 29.11.2023 г., съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 918576 от 04.01.2023 г., по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 950,00 лева.

От представения по делото Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 918576/04.01.2023 г., се установява, че между ищцата М. Т. Р., ЕГН **********, в качеството й на потребител, и “/фирма/” АД, ЕИК *********, в качеството му 2 на кредитор, е бил сключен процесния договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът “/фирма/” АД е предоставил на потребителя М. Т. Р. сума в размер на 950,00 лева, която сума ищцата се задължила да върне в срок от 18 /осемнадесет/ месеца, на 18 /осемнадесет/ месечни погасителни вноски, при лихвен процент по кредита - 31,68% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 36,71%.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от 3 дни, считано от датата на сключване на процесния договор, да: 1) осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или 2) предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за потребителски кредит (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Посочено е също, че срокът на банковата гаранция трябва да бъде наймалко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. В чл. 17, ал. 2 от договора е предвидено още, че третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ на ответното дружество, и се одобряват от кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на последния. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.

В представения по делото погасителен план към Договор за кредит № 918576/04.01.2023 г., е посочен размерът на общата дължима сума по кредита /главница и лихва/ - 1 277,55 лева, а също и размерът на тази сума в случай, че потребителят не предостави обезпечение /банкова гаранция или поръчител/ - 2 915,29 лева. Уговорена е месечна фиксирана вноска в размер на 161,96 лева, като видно от погасителния план посоченият размер включва не само главница и лихва, но също и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Посочена е дата на първа вноска - 04.02.2023 г. и дата на последна вноска - 04.07.2024 г., при срок на кредита в месеци – 18.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че ищцата е извършила две плащания към ответното дружество за погасяване на задълженията по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 918576/04.01.2023 г., както следва : на 22.02.2023 г. – сума в размер на 167,00 лева и на 26.04.2023 г. – сума в размер на 1 404,00 лева. Заплатената от ищцата сума е в общ размер на 1 571,00 лева, като извършените плащания са отнесени към погасяване на главница в размер на 950,00 лева, възнаградителна лихва в размер на 91,90 лева, неустойка в размер на 459,99 лева, наказателна лихва в размер на 6,61 лева и разходи в размер на 62,50 лева.

По отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски 3 кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника - потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя цели, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по процесния договор, са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б от Закон за защита на потребителите, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от тях, съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, води до недействителност на договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи по кредита.