Решение № 2638 от 22.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2638 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря .. като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20221110150505 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.

Образувано е по предявен от . С. А. срещу .. иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сума в размер на 4090.32 лева – главница за консумирана топлинна енергия за периода от м.12.1996г. до м.09.2003г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.01.2004г. по гр. дело № 09750/2003г. по описа на СРС, 74 с-в, въз основа на който е образувано изп. дело № 2336/2004г. по описа на ДСИ, отд. 1, уч. 9.

Релевират се съображения, че претендираната сума е погасена по давност, поради изтичането на тригодишен давностен срок Прилагат писмени доказателства, които като относими към предмета на делото следва да бъдат приети.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения, че приложимата давност е 5-годишна, а не тригодишна. В тази връзка релевира, че предвид многократното прекъсване на давността в изпълнителното производство, периодът на погасителната давност не е изтекъл.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.

439, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за паричното задължение по изпълнителния лист от 14.01.2004г. по гр. дело № 09750/2003г. по описа на СРС, 74 с-в, въз основа на който е образувано изп. дело № 2336/2004г. по описа на ДСИ, отд. 1, уч. 9 Предмет на така предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо между страните, че не съществува задължението на ищеца да заплати сума в размер на 4090.32 лева – главница за консумирана топлинна енергия за периода от м.12.1996г. до м.09.2003г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.01.2004г. по гр. дело № 09750/2003г. по описа на СРС, 74 с-в, въз основа на който е образувано изп. дело № 2336/2004г. по описа на ДСИ, отд. 1, уч. 9.

В тежест на ищеца, съобразно твърденията му е да докаже факта на погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установи началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да докаже спирането или прекъсването на давността.

Във връзка с така разпределената доказателствена тежест следва да се вземат предвид следните съображения, свързани със специфичния характер на производството по чл. 439 ГПК:

В случая ищецът твърди, че процесната сума, предмет на издадения изпълнителен лист е била погасена по давност в хода на образуваното изпълнително дело.

Настоящата инстанция счета, че следва да обсъди единствено възражението на ищеца, че процесното вземане е погасено по давност в хода на изпълнителното дело /този аргумент представлява новонастъпил факт след влизане в сила на решението по установителния иск. Този момент е идентичен и с влизане в сила на заповедта по чл.

410 ГПК/, доколкото възражения за погасяването на вземанията преди влизане в сила на решението са недопустими в производството по чл. 439, ал. 1 ГПК. Така или иначе длъжникът е следвало да положи дължимата грижа за водене на процеса, като не може да черпи права от процесуалните си пропуски и проявена пасивност.

В тази връзка следва да се вземе предвид следното:

Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал услугите, като му е било начислено съответното задължение.

Задълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обобщена с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно задължителните постановки в цитираното Тълкувателно решение, понятието „периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се 2 задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен характер на задълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на топлинни услуги, се дължат на месечни вноски. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на ..... – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на месечни падежи.

В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период (месеца на доставката), а от първо число на втория месен, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви. Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора.

Исковата претенция е установена с определение, постановено по реда на чл.

237 ГПК /отм./ /л. 32/, а чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите, в които вземането е установено със съдебно решение, от което следва, че вземанията на ищците за заплатена топлинния енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок /в този смисъл е и Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 124/2010 г., ТК, II ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

Във връзка с изложеното следва да се съобрази и следното:

Изпълнителният лист /л. 32/, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, изпълнението по което се оспорва, е издаден на основание извънсъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.), като вземането на ответника е за незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.1996г. до м.09.2003г. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Относно началния момент, от който е започнал да тече давностният срок, ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с изискуемостта на вземането, от което следва, че най-ранната доказана по делото дата, от която е започнал да тече давностният срок, е датата, на която е издаден изпълнителният лист – 14.01.2004г. В тази връзка видно от представеното по делото постановление /л. 144/ се установява, че образуваното изп. дело № 2336/2004г. по описа на ДСИ, отд. 1, уч. 9 е прекратено с постановление за прекратяване на 08.11.2022г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По делото е представена молба от ответника до СИС при СРС от 08.03.2004г.

/л. 31/ с искане за образуване на изпълнително дело и с прилагане на конкретни 3 изпълнителни действия.

По делото е представена и нова молба от 23.11.2005г. /л. 46/ с искане за прилагане на ново изпълнително действие.

С постановление от 21.04.2008г. /л. 56/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. На 27.10.2008г. е внесена парична сума, в резултат от наложения запор /л. 77/. На 16.11.2009г. /л. 86/ е постъпила нова парична сума по образуваното изпълнително дело.

Н а 11.01.2012г. /л. 88/ е депозирана нова молба от ответника с прилагане на конкретни изпълнителни действия.

В периода от 09.07.2012г. до 15.05.2020г. /л. 95-л. 109/ са постъпили нови парични суми по образуваното изпълнително дело.

С молба от 10.01.2022г. /л. 114/ ответникът е поискал прилагане на конкретни изпълнителни действия.

С оглед изложените съображения настоящият състав следва да прецени дали вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност. В тази връзка 3годишната давност досежно процесното вземане е започнала да тече считано от 14.01.2004г. /датата на издаване на изпълнителния лист/ като по изпълнителното дело, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист са предприети гореописаните изпълнителни действия, които представляват изпълнителни действия по смисъла на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, водещи до прекъсване на давността.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че предявеният иск е неоснователен, доколкото по делото се установи, че процесното вземане не е погасено по давност.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, следва да се присъдят разноски в полза на ответника. На същия следва да се присъдят разноски в общ размер от 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от . С. А., с ЕГН **********, с адрес: ...... против ....., с ЕИК ....., с адрес: ..... иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължат на ответника сума в размер на 4090.32 лева – главница за консумирана топлинна енергия за периода от м.12.1996г. до м.09.2003г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.01.2004г. по гр. дело № 09750/2003г. по 4 описа на СРС, 74 с-в, въз основа на който е образувано изп. дело № 2336/2004г. по описа на ДСИ, отд. 1, уч. 9.

ОСЪЖДА . С. А., с ЕГН **********, с адрес: ...... да заплати на ......., с ЕИК ....., с адрес: ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100.00 лева – разноски за производството пред СРС.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5