Решение № 371 от 10.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Варна, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20243100500257 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, ж.к.

Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу решение №3572/07.11.23г., постановено по гр.д.№12198/22г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД срещу С. Ж. Г. от ....... установителни искове с правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 201,10 лева, представляваща задължение по договор за мобилни услуги от 04.12.2019г. за предпочетен номер ........., от които сумата от 75,85 лева, представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги за периода от 15.02.2020г. до 14.03.2020г., сумата от 32,07 лева, представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги за периода от 15.03.2020г. до 14.04.2020г. и сумата от 93,18 лева, представляваща неустойка в размер на три месечни такси; сумата от 84,71 лева, представляваща задължение по договор за мобилни услуги от 26.01.2020г. за предпочетен номер ............, от които: сумата от 18,45 лева, представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги за периода от 15.02.2020г. до 14.03.2020г., сумата от 19,27 лева, представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги за периода от 15.03.2020г. до 14.04.2020г. и сумата от 46,99 лева, представляваща неустойка в размер на три месечни вноски, ведно със законната лихва, 1 начислена за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №2305/07.04.2022г. по ч.гр.д. №2719/2022 г. по описа на РСВарна.

В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението, постановено в нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи, че ВРС не е кредитирал всички доказателства, представени по делото, като е достигнал до грешен извод.

Излага, че с подписването на договорите ищецът е предоставил сим-карти, индивидуализирани по сериен номер, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на ответника до своята мобилна мрежа и договорените далекосъобщ.услуги, което се установявало от издадените месечни фактури, представляващи извлечение от автоматизираната система на оператора и съставляващи електронен документ. Счита, че от представените фактури и договори се установявал предоставения на ответника достъп до мрежата на оператора, както и че същият е ползвал мобилните услуги, индивидуализирани в приложението към фактурата по вид и стойност. Излага доводът, че липсата на подпис върху фактурата не влияе на достоверността на информацията в нея, тъй като подписът не бил задължителен реквизит и те били достъпни до ответника през профила му в My Telenor.

Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен иска.

Въззиваемата страна С. Ж. Г. от ......., действащ чрез особен представител адв.М.П., е подал отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК 130460283, против С. Ж. Г., искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че С. Ж. Г. дължи на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД , следните суми: сумата от 201,10 лева, представляваща задължение по договор за мобилни услуги от 04.12.2019г. за предпочетен номер ........., от които сумата от 75,85 лева, представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги за периода от 15.02.2020г. до 14.03.2020г., сумата от 32,07 лева, представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги за периода от 15.03.2020г. до 14.04.2020г. и сумата от 93,18 лева, представляваща неустойка в размер на три месечни такси; сумата от 84,71 лева, представляваща задължение по договор за мобилни услуги от 26.01.2020г. за предпочетен номер ............, от които: сумата от 18,45 лева, представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги за периода от 15.02.2020г. до 14.03.2020г., сумата от 19,27 лева, представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги за периода от 15.03.2020г. до 14.04.2020г. и сумата от 46,99 лева, представляваща неустойка в размер на три месечни вноски, ведно със законната лихва, начислена за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед №2305/07.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2719/2022г. на ВРС.

2

В исковата молба поддържа, че между страните са сключени договор за мобилни услуги от 04.12.2019г. за предпочетен номер ......... и договор за мобилни услуги от 26.01.2020г. за предпочетен номер ............, ведно със заявление за смяна на номер. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, поради което последните били едностранно прекратени от ищеца на 09.06.2020 г., на осн. т.19б от Общите условия по договорите за мобилни услуги, приложими към договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги. Твърди, че към 15.06.2020 г. ответникът е имал незаплатени задължения за предоставени услуги за предходни периоди в размер на 145,64 лв., за което били издадени Фактура №7301789734/15.03.2020г. и Фактура №**********/15.04.2020г. Излага, че поради това неизпълнение на ответника са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 140,17лв, на основание т.11 от договорите и раздел IV от допълнителните споразумения, които представлявали три стандартни месечни такси. Сочи, че задълженията на ответника били обединени във Фактура №7305820420/15.06.2020 г. за клиентски номер ........ Твърди, че се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Ответникът С. Ж. Г. от ......., действащ чрез особен представител адв.М.П., в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на валидно облиг.правоотношение и подписването на договорите от ответника. Излага, че е налице неяснота на каква стойност е всяка една от издадените фактури и какви услуги са фактурирани. Оспорва ответникът да е ползвал мобилни услуги, евентуално че същите не са заплатени. Твърди, че претендираната от ищеца неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция на последната и създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, като релевира възражение за нейната нищожност, поради противоречие с добрите нрави. Счита клаузата за неустойка за неравноправна по смисъла на ЗЗП и излага подробни доводи в тази насока.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

От събраните в хода на производството писмени доказателства съдът намира, че се извежда извода за възникнали между страните облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги от 04.12.2019г. за предпочетен номер ......... и договор за мобилни услуги от 26.01.2020г. за предпочетен номер ..........., който номер е сменен със заявление за смяна на номер от 26.01.20г. с номер ............. Предприетото от ответната страна оспорване 3 на автентичността на договорите не е доказано, доколкото от заключението по изслушаната пред ВРС съдебнопочеркова експертиза, подписите, положени в двата процесни договора за мобилни услуги са положени от отв.С. Ж.Г..

Съгласно представения договор от 04.12.19г. за тел. номер ......... е договорен абонаментен план Тотал + с месечен абонамент от 27,99лв със срок до 04.12.21г. С договора от 26.01.20г. за тел.номер ............ на ответника са предоставени мобилни услуги по абон.план Тотал + с месечен абонамент от 12,99лв със срок до 26.01.22г..

В срока за отговор ответната страна е релевирала оспорване на факта на ползване на предоставените мобилни услуги. С исковата молба се претендират на първо място описаните във фактури №7301789734/15.03.2020г. и №**********/15.04.2020г. задължения, свеждащи се до заплащане на месечни такси за ползвани пакети услуги и реалното потребление за съотв.период. Ползването на мобилни услуги от предоставените на ответника мобилни номера ......... и ............ се установява от представените към всяка фактура справки за общо потребление, приложени към приетото ч.гр.д.№2719/22г. на ВРС, които по съдържание не са оспорени от ответната страна. Следва да се има предвид, че предоставянето на електронни съобщителни услуги се изразява в задължението на мобилния оператор да поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез съответното устройство телекомуникационни услуги-пренос на глас и на данни. Наред с това същия, освен в предвидените с договора изключения, е ограничен във възможността да се намесва в обема на заявения от потребителя трафик на информация. В случая ответникът не твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в отчета на трафика на услуги, чрез ползваните от потребителя устройства. Същият не ангажира и доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати начислените уговорени абонаментни такси и цена на потребените услуги.

Видно от приложените справки за потребление задължението за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договора от 04.12.2019г. за номер ......... за периода от 15.02.2020г. до 14.03.2020г. възлиза на 91.02лв с ДДС, а по договора от 26.01.20г. за номер ............ за същия период възлиза на 21.81лв с ДДС. Съответно за периода 15.03.2020г. до 14.04.2020г. задължението по първия договор възлиза на 28,78лв с ДДС,а по втория- 17,79лв с ДДС.

Предвид така изложеното съдът намира, че ответникът дължи заплащане на следните суми – сумата от 75,85 лева, представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 04.12.2019г. за предпочетен номер ......... за периода от 15.02.2020г. до 14.03.2020г., сумата от 28,78 лева, представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 04.12.2019г. за предпочетен номер ......... за периода от 15.03.2020г. до 14.04.2020г.; сумата от 18,45 лева, представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 26.01.2020г. за предпочетен номер ............ за периода от 15.02.2020г. до 14.03.2020г., сумата от 17,79 лева, представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 26.01.2020г. за предпочетен номер ............ за периода от 15.03.2020г. до 14.04.2020г. Ето защо исковете за установява дължимостта на 4 тези суми се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени. Решението на ВРС в тази част като неправилно следва да се отмени като се уважат предявените искове в горепосочените размери.