Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6884 от 12.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6382/2023
Вид
Решение № 6884
Подписан
12.12.2024
Състав
Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6884 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л. В.

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20231100506382 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20073462 от 09.01.2023 г., постановено по гр. д. № 32255/2017 г., Софийският районен съд е намалил по предявения от И. Р. С. срещу К. П. Г., Н. М. Г. и Л. С. Г., действаща чрез законния си представител Н. М. Г., последните две конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалия ответник С. П.

Г., иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН, извършеното от С.В.К., починала на 04.12.2015 г., с нотариален акт № 136, т. ІV, рег. № 12788, дело № 680/2010 г. на нотариус В.И., с район на действие РС-София, вписан в регистъра на НК под № 271, в полза на К. П. Г. и С. П. Г. дарение на ½ ид.ч. от 505/905 ид.ч. от дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот ХІІ-23 от кв. 113 по плана на с. Лозен, целия с площ от 905 кв.м., при граници: от две страни – улица, улица-тупик, УПИ ХVІ-22, УПИ V-21, УПИ ІІ-20, УПИ ХІ-24, съставляващ съгласно скица, издадена от СГКК-София, поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: с. Лозен, община Столична по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-1846/18.08.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Лозен, район Панчарево, площ 880 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, 1 начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план 23, квартал 113, парцел ХІІ, съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, със сумата 2163,81 лв., необходима за възстановяване на запазената част на И. Р. С. от наследството на С.В.К., като е възстановил запазената част на И. Р. С. от наследството на С.В.К., починала на 04.12.2015 г., с 2163.81/41480 ид. ч. от описания недвижим имот.

С решението съдът е намалил по предявения от Д. Р. С. срещу К. П. Г., Н. М. Г. и Л. С. Г., действаща чрез законния си представител Н. М. Г., последните две конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалия ответник С. П.

Г., иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН, извършеното от С.В.К., починала на 04.12.2015 г., с нотариален акт № 136, т. ІV, рег. № 12788, дело № 680/2010 г. на нотариус В.И., с район на действие РС-София, вписан в регистъра на НК под № 271, в полза на К. П. Г. и С. П. Г. дарение на ½ ид.ч. от 505/905 ид.ч. от дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот ХІІ-23 от кв. 113 по плана на с. Лозен, целия с площ от 905 кв.м., при граници: от две страни – улица, улица-тупик, УПИ ХVІ-22, УПИ V-21, УПИ ІІ-20, УПИ ХІ-24, съставляващ съгласно скица, издадена от СГКК-София, поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: с. Лозен, община Столична по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-1846/18.08.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Лозен, район Панчарево, площ 880 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване,, с номер по предходен план 23, квартал 113, парцел ХІІ, съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, със сумата 2163,81 лв., необходима за възстановяване на запазената част на Д. Р. С. от наследството на С.В.К., като е възстановил запазената част на Д. Р. С. от наследството на С.В.К. с 2163.81/41480 ид. ч. от описания недвижим имот.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника К. П. Г. с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли предявения иск по чл. 30 от ЗН, евентуално – ако е налице нарушение на запазената част на ищците, да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗН. В жалбата се излага възражение за допуснати от съда процесуални нарушения при събиране на доказателствата – от приетите експертизи било видно голямото разминаване в оценките на имота на наследодателката в с. Горни Окол, но съдът неоснователно отказал да допусне поисканата от ответниците тройна експертиза за оценка на този имот. По този начин не била установена реалната цена на този имот, което рефлектирало върху оценката на наследствената маса и съответно върху размера на запазените и разполагаемите части.

На следващо място, въззивникът излага оплакване, че съдът не е изчислил правилно запазените части. Навежда и възражение, че при основателност на претенцията по чл.

30 от ЗН е следвало да се прецени действието на възстановяването на запазената част 2 съобразно разпоредбата на чл. 36 от ЗН, приложението на която разпоредба е законна последица от уважаването на иска по чл. 30 от ЗН, без да е необходимо изрично искане за това. Въззивникът поддържа, че по отношение на процесното дарение са налице предпоставките чл. 36, ал. 2 от ЗН за задържане на целия имот от ответниците, тъй като имотът е на стойност 20740 лв., а разполагаемата част и запазената част на ответниците възлиза на 15514,28 лв. /според погрешните изчисления на първоинстанционния съд/. При това положение въззивникът счита, че ответниците следва да задържат целия дарен от наследодателя недвижим имот и същите следва да заплатят на ищците паричната равностойност, необходима за допълване на накърнената им запазена част според актуалната пазарна стойност на имота, предмет на дарението, по цена към момента на намаляването. Отправя искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови отхвърляне на предявения иск по чл. 30 от ЗН, а в случай, че се установи нарушение на запазените части, да се постанови на основание чл. 36, ал. 2 от ЗН процесния имот да остане в собственост на ответниците, като ищците се обезщетят с пари за запазените си части.

Въззиваемите страни И. Р. С. и Д. Р. С. оспорват въззивната жалба и настояват за потвърждаване на обжалваното решение.

С писмена молба преди първото заседание пред въззивния съд останалите ответници - Н. М. Г. и Л. С. Г., втората – чрез законния си представител Н. М. Г., заявяват, че се присъединяват към въззивната жалба на К. П. Г..

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от И. Р. С. и Д. Р. С., с която същите са предявили срещу К. П. Г. и С. П. Г. искове за намаляване на даренията, извършени от наследодателя им С.В.К., починала на 04.12.2015 г. в полза на К. П. Г. и С. П. Г., извършени с нотариален акт № 136, т. ІV, рег. № 12788, дело № 680/19.10.2010 г. на нотариус В.И. с рег. № 271 на НК, и с нотариален акт № 191, т. ІІ, рег. № 13511, дело № 971/29.10.2013 г. а нотариус В.И., до размера необходим за допълване на запазената част от наследството му.

В исковата молба ищците твърдят, че са наследници /деца/ на Р.С. К., починал на 21.11.2010 г., а по право на заместване са наследници на С.В.К., починала на 04.12.2015 г., която е майка на починалия преди нея Р.С. К.. Твърдят, че приживе наследодателят им С.В.К. заедно със съпруга й С. Д. К. са се разпоредили със собствените им недвижими имоти в полза на ответниците К. П. Г. и С. П. Г. – техни внуци. Разпорежданията били извършени с: нотариален акт за дарение № 136, т. ІV, рег. № 12788, дело № 680/19.10.2010 г. а нотариус В.И. с рег. № 271 на НК, по силата на който С. Д. К. и С.В.К. дарили на внуците си С. П. Г. и К. П. Г. при равни квоти 505/905 ид. части от УПИ ХІІ-23 в кв. 113 по плана на с. Лозен, целия с площ 905 3 кв.м.; нотариален акт за покупко-продажба № 191, т. ІІ, рег. № 13511, дело № 971/29.10.2013 г. на същия нотариус, по силата на който С. и С.К. продали на внуците си С. и К. Г.и следните имоти: сгради с идентификатор № *** и № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес с. Лозен, разположени в ПИ с идентификатор № ***, и 400/905 ид. части от ПИ с идентификатор № ***. Твърдят, че сделката, инкорпорирана с нотариален акт за покупко-продажба № 191, т. ІІ, рег. № 13511, дело № 971/29.10.2013 г., е симулативна и прикрива дарение, поради което същата е нищожна на основание чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че с горепосочените актове наследодателката им С. В.К. се е разпоредила с цялото си имущество в полза на лица, които не са нейни наследници по закон – ответниците К. Г. и С. Г., както и че след смъртта на наследодателката им ищците не са получили никакви активи от наследството й. Ищците поддържат, че с така извършените дарения е накърнена запазената им част от наследството на С.В.К., с оглед на което на основание чл. 30 от ЗН те имат право да претендират намаляването на извършените дарения до размера необходим за допълване на запазената им част.

С уточнителна молба от 25.07.2017 г., подадена в изпълнение на дадените от районния съд указания, ищците се посочили, че запазената им част от наследството на С. В.К., наследници на която са те по право на заместване от починалия им баща Р.С.

К., е накърнена с 1/3 ид.част. Посочили са в молбата, че претенцията им за привидност на сделката, обективирана в нот. акт за покупко-продажба № 191, т. ІІ, рег. № 13511, дело № 971/29.10.2013 г., е предявена от тях с отделна искова молба, по която е било образувано гр.д. № 1412/2017 г. на СРС, което производство към момента на висящо, с оглед на което са направили искане а спиране на настоящото дело на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключвана на гр.д. № 1412/2017 г. на СРС. Ищците са заявили, че в случай, че не бъде уважено искането им са спиране, те предявяват в настоящото производство иск по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 191, т. ІІ, рег. № 13511, дело № 971 от 29.10.2013 г., като прикриващ дарение.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответника К. П. Г., с който същият оспорва исковете. Ответникът твърди, че имотът, който му е бил дарен от неговите баба и дядо през 2010 г., а останалата част от впоследствие е закупен от него закупен от него и брат му, не е единственото наследство, останало им от тяхната баба С.В.К.. След смъртта на С. К.а в наследството й останал и друг имот, находящ се в с.

Горни Окол, който бил възстановен на наследниците на В.Г. Х., чиято наследница била С. К.а. Ответникът твърди също, че баба му С. К.а притежавала и къща в с. Горни Окол, която тя продала и след нейната смърт цената, която била получила за тази къща, била поделена от наследниците й според наследствените им квоти. Ответникът излага възражение, че запазените части на ищците от наследството на баба им не са 4 накърнени.

Поради настъпилата в хода на делото смърт на ответника С. П. Г., с разпореждане на районния съд от 08.11.2017 г. на негово място са конституирани наследниците му – Н. М. Г. и Л. С. Г., на които е връчен препис от исковата молба. Н.

М. Г. и Л. С. Г., последната – чрез нейната майка и законен представител Н. М. Г., са подали писмен отговор, с който оспорват исковете. Излагат твърдение, че от момента на извършване на дарението на недвижимия имот с нот. акт № 136, т. ІV, рег. № 12788, дело № 680/2010 г., дарените С. Г. и К. Г. за започнали да владеят дарените им идеални части от имота като свои с признаците по чл. 70, ал. 1 от ЗС, поради което те са придобили по давност процесните 505/905 ид. части от УПИ ХІІ-23.

С протоколно определение от 21.06.2018 г. на първоинстанционния съд производството по гр.д. № 32255/2017 г. е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по гр.д. № 1412/2017 г. на СРС. С оглед данните за влязло в сила решение по гр.д. № 1412/2017 г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от И. Р. С. и Д. Р. С. срещу К. П. Г., Н. М. Г. и Л. С. Г. искове по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД за прогласяване за недействителност поради привидност на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 191/2013 г., с определение № 20206011/01.11.2021 г. е възобновено производството по гр.д. № 32255/2017 г. на СРС.

В отговор на даденото от съда с определение № 20206011/01.11.2021 г. указания ответникът К. Г. е заявил, че не е съгласен да се приложи разпоредбата на чл. 36 от ЗН и е изложил твърдение, че към датата на смъртта на С. К.а същата е притежавала сума от 5212,79 евро в сметката си в „ЦКБ” АД, получена от продажбата на къща в с. Горни Окол.